No One Lives Forever 2:

“Трябваше да натъпчем тлъст ядрен сандвич в устата на комунягите още през 62-ра”. Американският петзвезден генерал нервно загриза края на огромната си хаванска пура и шумно изпусна ароматен облак дим. “И ако червените посмеят да стъпят на този остров, Чичо Сам e подготвил малък и изненадващ подарък, който само трябва да бъде подписан, подпечатан и изстрелян директно към Москва”, добави униформеният мъж, подсмивайки се криво…

Въпросното парче суша се нарича Киос, намира се нейде край бреговете на Турция и е желана хапка за всички световни суперсили… Причината – неговото стратегическо разположение и природни ресурси. По данни на щатското разузнаване армията на СССР се готви за нахлуване на въпросния остров като финална фаза на свръхсекретния проект “Омега”. И тъй като Киос е от жизненоважно значение за големите държави, съветската инвазия може да прерасне в глобален ядрен конфликт. И тогава няма да има особено значение дали руснаците искат да изградят там първото комунистическо луксозно казино или не.

Така или иначе някой трябва да сложи край на цялата тази лудост и това явно е британската разузнавателна агенция U.N.I.T.Y. Кой друг би могъл да бъде достатъчно луд, че да се промъкне в самото сърце на комунистическата империя, ако не най-елитните агенти на короната…? И има ли по-достоен човек за подобна самоубийствена мисия от Кейт Арчър – британски супершпионин и истински Джеймс Бонд в пола…?

Female 007

Така започва No One Lives Forever 2: A Spy in H.A.R.M.’s Way – новите приключения на въпросната главозамайващо красива и адски смъртоносна мадама. Кейт Арчър е принудена да се изстреля в безкрайната сибирска тундра, да разследва какво, по дяволите, се крие зад името проект “Омега” и да разбере връзката между него и нейните стари познайници от международната конспиративна организация H.A.R.M., които между другото почти успяват да й светят маслото още в първата мисия на играта. Втората част на маниашкия шпионски екшън от първо лице отново ще ви върне в епохата на мрачния дийпсоц, “студената война”, легендарните подвизи на Агент 007, на разузнавача Емил Боев (колко от вас са виждали книжките на Богомил Райнов, а? :)) и на безбройните им безименни колеги от двете страни на “желязната завеса”…

Предстои ви едно шеметно и шантаво приключение, в сравнение с което “героизмите” на Остин Пауърс изглеждат като заспал скеч от програмата на “Канал 1”. Ще откриете, че съветската военна машина всъщност е само марионетка в ръцете на H.A.R.M. и нейния нов шеф, известен само като Директора. Ще се срещнете с много стари познайници от първата част на играта: вашия учител в шпионските дела Бруно Лори, удостоен с титлата “временен директор на U.N.I.T.Y.”, с бившия главен злодей Димитрий Волков, прикован към инвалидна количка, с мускулестия “шотландски боец” Магнус Армстронг, който този път играе срещу H.A.R.M. Ще завържете нови познанства с най-различни типове, които изгарят от желание да ви ликвидират. В тази категория попадат странни индивиди като нинджата Исако, Кралят на мимовете или пък супервойниците на H.A.R.M., които не могат да бъдат унищожени с конвенционални средства. Май вече съм на път да ви разваля част от изненадите, така че млъквам по въпроса какво ви очаква.

Суперлативите

Всъщност се чудя откъде да започна със суперлативите за играта на Monolith и Fox Interactive. Ако в момента ви се струва, че безспорният фаворит сред триизмерните екшъни през следващите месеци ще се нарича Unreal Tournament 2003, по-добре помислете пак и си пуснете No One Lives Forever 2: A Spy in H.A.R.M.s Way. Всъщност сравнението не беше съвсем коректно, въпреки че и двете игри са шутъри от първо лице. И ако UT 2003 печели короната за перфектна и най-прекрасно изглеждащ мрежов шутър до момента, то при соловата игра безспорният фаворит е NOLF 2. Онова, което обединява двете хитови заглавия, е графичният енджин от следващо поколение (който в нашия случай се нарича Lithtech Jupiter), бомбастичната визия и, разбира се, произтичащите от това кошмарни системни изисквания. За да видите Кейт Арчър в цялата й прелест, тоест на максимум детайл, ще ви е нужен поне процесор на 1,6 гигахерца и видеокарта от GeForce 3 нагоре. Е, графиката ще да ви хвърли в оркестъра и с GeForce 2, но все пак си е друго да се порадвате на дребни детайли като например прекрасните мигли на Кейт, рижавите косми в рунтавата брада на Армстронг или пък ситните бръчки около очите му. Изобразяването на водните повърхности или на лавата в подземното леговище на H.A.R.M. пък са едно от най-красивите неща, които някога съм виждал 3D-игра.

Моделите на персонажите също са нещо уникално. На моменти, особено по време на междинните филмчета, те изглеждат така, сякаш са правени с 3D Studio Max. Според създателите героите в NOLF 2 са изградено от 30 пъти повече полигони, отколкото в първата част. Като гледам обаче колко истински изглежда Кейт, особено лицето й, започва да ми се струва, че полигоните са много повече. Вижте само колко перфектни са нейните форми… Нещо за Лара Крофт ли чух? Абе таз’ що не ходи да си копа гробници… 🙂

AI на квадрат

Добре, стига приказки за графиката. Все едно да описваш с думи шедьовър на Микеланджело. Трябва да се види и това е. В крайна сметка не само визията прави NOLF 2 един истински триизмерен уникат. Онова, с което играта на Monolith помита конкуренцията, е уникалният изкуствен интелект на противниците. Не, че е перфектен, но е най-добрият, който съм виждал до момента. Той слага в малкия си джоб дори AI-то на командосите от Half-Life, което се водеше за нещо като еталон до момента.
Спомнете си добре приключенията на Гордън Фриймън: противниците действаха екипно, криеха се, когато стреляте по тях, и подличко ви мятаха граната, когато сте се скатали за някое кьоше. Е, всички тези номера са запазена марка и на гадовете от H.A.R.M. Това обаче е само началото. Противниците ви в NOLF 2 не само използват естествените укрития на терена, но и могат да залягат, когато такива не се виждат наоколо. Но това не е всичко. Когато стане напечено, те могат да се спасят с бягство, да викат подкрепления или да активират аларма.

Това обаче също не е всичко. Противниците не стоят на едно място в очакване на отредения им куршум, а патрулират из нивата. Те извършват и най-различни други действия, характерни за всеки отегчен часови (но забранени по устав :-)) – пушат цигари, посръбват си “огнена вода” от малки плоски шишенца, бъбрят си с други войници, удовлетворяват биологичните си нужди (т.е. – пикаят) или дори нанкат на пост. Казано с други думи – враговете се държат почти като живи.

Макар и привидно разсеяни, противниците могат да ви вгорчат живота. Те са надарени не само със зрение на граблива птица, но и с остър слух. Ако се опитате да притичате зад гърба им, а подът е метален, със сигурност ще ви усетят. Същото ще се случи, ако се прокрадвате из някое тъмно помещение, и случайно ритнете някоя празна бутилка водка, забравена от препил руски войник.

Слухът не е единственото ново качество, с което противниците са надарени. Те притежават нещо като… съобразителност. Какво точно имам предвид? Ами следното: враговете ще могат да откриват вашето присъствие на базата на различни подозрителни събития – като се започне от труповете на простреляните им другари и петната от кръв по пода и се стигне до дребни неща като стъпки в снега и открехнати врати. В този случай патрулиращите войници стават по-внимателни, започват да претърсват помещенията из нивото и дори си палят сами загасените лампи. Ако ви локализират точно, те могат да включат алармата и да повикат още хора. Ако пък се криете достатъчно умело, издирвачите ще се успокоят и ще прекратят преследването.

“Тихата стъпка”

Тук му е мястото да опиша геймплея на NOLF 2. Не случайно създателите й я определят като “шпионска игра от първо лице”. Безшумното придвижване и прокрадването зад гърба на врага имат ключово значение. Особено в някои нива, където е забранено да убивате противниците, а само трябва да им бягате и да се криете от тях. В играта вече е добавен и ролеви елемент – героинята развива осем свои умения – промъкване, издръжливост, точност, “товароподемност”, броня, боравене с оръжия, използване на предмети и претърсване. Повече опит се трупа като събирате разузнавателни предмети и изпълнявате незадължителните задачи по време на вашите операции.

И за да не бъде мисия ви “mission impossible”, разполагате с някои нови способности и приспособления, които ви помагат във войната на “тихия фронт”. Най-важното от тях е спотайването в тъмнината. Ако е твърде светло, може просто да отвинтите крушката на лампата в помещението. Когато се намирате на място, удобно за криене, на екрана се появява индикатор под формата на око. Ако застанете неподвижно за известно време, ще станете невидим. Противниците може да са на една ръка разстояние и пак да не ви усетят. Те ще разкрият позицията ви, само ако мръднете или използвате оръжието си (и не ги пратите в небитието).
Друг способ да се справяте безшумно с душманите е да ги зашеметявате. Това става с електрошоково устройство, упойващи стрелички или гранати с приспивателен газ. След като изпаднат в несвяст, противниците (както и труповете) могат да бъдат пренасяни на скришни места, обезоръжавани и пребърквани за ценни вещи. Когато се свестят, те ще бъдат безобидни и изплашени – поне докато не намерят ново пушкало или пък най-близкия бутон за вдигане на тревога.

Арсеналът в NOLF 2 също е съобразен с “безшумния” характер на играта или поне донякъде. Първоначално Кейт Арчър е въоръжена само с арбалет и електрошок. След като убие първата жена-нинджа, тя се сдобива със самурайски меч “катана” и шурикени – стоманени звезди, предназначени за забиване. Смъртта на всеки войник от H.A.R.M. ще донесе на нашата героиня картечен пистолет “Гордън”, гибелта на съветски солдат – автомат AK-47, а ликвидирането на някой от мимовете-убийци – гангстерски “Томпсън”. Шантавите оръжия като вълчия капан, котката-робот, банана и бомбата със смехотворен газ, ще си ги разучавате сами. 🙂

В интерес на истината гореописаният арсенал е достатъчно мощен, че да играете NOLF 2 и като стандартен 3D-шутър. Това също е вариант, но имайки предвид описаното AI, бързо ще ви се стъжни. Казано с други думи: NOLF 2 ще ви грабне, независимо дали обичате да се промъквате или преодолявате препятствията “с рогата напред”…

Автор: Момчил Милев