NiBiRu: Age of Secrets

Posel Bohu. Posel Bohu. Posel Bohu.
 
Щом прочетете горния ред има два варианта. Първо, чудите се защо пиша безсмислици. Осъзнавате, че не е възможно три пъти да се объркам (защото прочее не ме познавате – мога да напиша една глупост и повече, без да не ми направи впечатление). После все пак ви става любопитно за какво иде реч и продължавате да четете безсмислиците, които сега ще натворя. Втори вариант: знаете много добре какво означават тези думи и изпадате в тиха лудост от радост, че тази игра най-после е претворена и във вариант за 2005-та.

Оригиналното заглавие Posel Bohu (просто не мога да се спра да го пиша – такова звънко име!) излиза през 1998-ма. Тогава то печели награда за най-добра чешка игра на годината. Днес новият му вариант се нарича NiBiRu: Age Of Secrets.
Тя се позовава на книгата на Захария Ситчин

„Дванадесетата планета”

от 1976 г. Според нея текстовете, останали от шумерската цивилизация, са истина. Става дума за митовете, описващи извънземни, които посещават Земята заради находищата на злато. Авторът дори се позовава на религиозни текстове, с които подкрепя твърденията си (не че в днешно време всеки, които има някаква неконвенционална теория, не прави същото). По-интересно става, когато се оказва, че НАСА наистина прави откритие в тази насока. Не е дванадесетата планета. Но кой брои и без това. 🙂 Става въпрос за десетата планета или т.нар. „Планета X”. Тъй като и самата аз съм голям фен на игрите, които разработват (дори и малко) вероятни теории и сякаш ги превръщат в реалност, подкрепяйки ги с истински (и доизмислени) факти, вече виждам и радостта в очичките на една част от вас.

И не че обичам да злорадствам, но трябва да ви призная, че играта за съжаление не успява да пресъздаде достатъчно интригуващо тази така завладяваща ме концепция. Действието започва да се развива малко мудно. Предполагам, че идеята е да има реализъм и бла, бла, бла… да не ви се поднася готовото story на тепсия, а сами да си прогресирате и да откривате всяка малка частичка от пъзела. И все пак аз имах малко по-различна представа за игра, разработена от създателите на The Black Mirror, която все още заема едно от челните места в моята лична класация за най-оригинални, интересни, велики и заслужили всички суперлативи заглавия в този жанр. При това въпросното черно огледало имаше уникалното качество да прикове вниманието още с появата на първия екран. Тук по-скоро можем да си говорим просто за традиционен куест…

Поемате ролята на Мартин Холан. Един ден, както си разцъквате нещо на компютъра, получавате обаждане от чичо си – професор Уайлд, който поназнайва това-онова по история, археология и т.н. Разбрал за тайни записки, съхранявани от края на Втората световна война, той бърза да се свърже с вас и да ви възложи задачата да разследвате случая. Оказва се, че някъде в западна Чехия е открит
тунел, пазещ някои неизвестни

до момента тайни на нацистите

Или казано по-конкретно: идеи за някакво мистериозно ново оръжие. Докато още сме на темата с любящия ви роднина, трябва да спомена и неговото произношение. Очевидно всяко „w” се изговаря звучно и категорично като „в”, за да се внесе пак този пуст реализъм и да се наблегне на немското начало у него. Първо е леко забавно да чувате неща от типа „Вот” (what), но когато се стига и до „Върлд Вор” (world war), смехът ви бавно започва да бледнее и е изместен от недоумение и отчаяни опити да разберете какво точно ви говори човекът насреща. Е, ако искате, има и субтитри, де…

Но ако се върнем към story-то, то все пак не е плоско, а многопластово. Просто, както вече казах, за кой ли път тръгнах да разцъквам играта с големите очаквания. Още в началото от вас се изисква да се срещнете с една дама, която ще трябва ви снесе информация. Тук пак малка пауза, за да спомена и нейното име, което буди усмивка – Бърбора. Тя обаче не се появява на уговореното място. Отивате в апартамента й. И там бивате повален на земята. Свестявате се. Всичко е преобърнато с главата надолу. В банята откривате въпросната Бърбора. Тялото й лежи във вана с кръв. Очевидно някой се е погрижил повече да не бърбори и да не успее да ви предаде важната информация, която е имала. Чуват се полицейски коли. Трябва да се спасите. Започвате свое собствено разследване. Посещавате работното й място и ровите из файловете, с които е работила последно. Нещата стават все по-заплетени и постепенно стигате до всички гореспоменати мистерии, които, разбира се, само вас чакат.

Ако трябва да говорим за конкретните пъзели и задачи, кито ви очакват, не бих казала, че има нещо особено необичайно. По-сложен е единствено последният пъзел. Много ми хареса, че има

стабилна доза логика

във всяко действие, което се изисква да извършите и играчът може да прогресира достатъчно бързо, без да се отегчи. Ситуацията е още по-улеснена от факта, че в самото начало, когато още не сте „печени”, можете да посещавате необходимите места само с избиране на leave, без дори да се лутате по големи карти. Играта също така не позволява да се забиете там, дето не трябва, ако още не сте свършили със задачите в района, където се намирате в момента. NiBiRu става още по-логична и приятна поради факта, че съществуват предмети, които можете да разглеждате, без те да са решаващи за приключението. Което все пак е логично – ще е прекалено, ако имате опцията да цъкате единствено върху необходимите ви неща. Но веднъж видян, ненужният предмет вече става недостъпен и няма да си губите времето с него.

Иска ми се да спомена няколко думи за графиката и звука, които отговарят на очакванията ми към фирмата и радват сетивата. Създава се перфектната илюзия за дълбочина, като по-далечните обекти не са толкова ярки. Това се набиваше на очи още в The Black Mirror и я правеше изключително красива. Музиката пък носи някаква мистерия, а решителни нотки тук-таме вливат елемент на драма и ви подготвят още от менюто за съдбоносни разкрития. За актьорската игра още веднъж ще спомена, че гласът и произношението на чичото сякаш ми направиха най-силно впечатление.

Финални думи: Posel Bohu. Posel Bohu. Posel Bohu. 😛

Автор: Лили Стоилова