Need for Speed: Most Wanted (2012)

Не е тайна, че оригиналната Need for Speed: Most Wanted е една от най-любимите ми игри изобщо. С нея съм прекарал десетки часове пред РС-то си навремето, пробвал съм PSP версията й и до ден-днешен я пускам от време на време на своя ХВОХ360. В много отношения шедьовърът на ЕА Black Box представлява идеалът ми за подобен тип аркаден рейсинг и подобно на мнозина други геймъри бях доста развълнуван, когато научих, че Electronic Arts възнамерява да издаде рибуут на играта. За съжаление подобно на много добри намерения и това си остава до голяма степен нереализирано, поне що се отнася до удоволствието, което може да извлечете като самостоятелен играч пред екрана.

Въпреки че на кутията на играта пише Need for Speed, не ви трябва много време, за да разберете, че това е игра, по-скоро издържана в стила на серята Burnout, отколкото на славната поредица. Разбира се, в това няма нищо чудно, предвид че на кормилото на проекта стои именно студиото Criterion, създало Burnout и това си личи – за добро и за лошо.

Да караш с цел

Всички аркадни игри от Need for Speed досега се опитваха да разказват някаква история, която поне малко да оправдава високите скорости и да дава чувство за прогрес в света на играта. От оригиналната Most Wanted през Маги Кю в Undercover та чак до Кристина Хендрикс в миналогодишната The Run, сюжетите не бяха особено дълбоки, но колкото и кичозни да са те, придаваха известен екзотичен характер на заглавията. В Most Wanted на Criterion обаче всякаква история отсъства. От самото начало играта ви поставя в големия отворен свят на град Феърхевън, като единствената задача пред вас е да се изкачите до върха на т.нар. Top 10 Most Wanted класация. Безличните ви противници нямат присъствие или индивидуалност, а са представени единствено като модели автомобили с минимален брой Speed Points, които трябва да достигнете, за да ги изместите от списъка.

Когато натрупате определена бройка Speed Points получавате възможността да предизвикате директно съответния член на Топ 10. Ако го победите, печелите колата му, а изпълняването на специфичните за всяко возило предизвикателства ви дава уникални ъпгрейди като по-здрави шасита, по-добри гуми, нитро и т.н. От друга страна обаче, въпросното нитро е заключено за всяка кола и се налага да го отключите повторно всеки път, когато се качите на нов автомобил. Нови за серията са преките сблъсъци – takedowns – с които може да извадите от строя противников автомобил. Ако пък катастрофиралият сте вие ще ви се наложи да изгледате съответната анимация на сблъсъка. Въпреки че е кратка и поне в началото забавна, скоро тя се превръща в досада предвид, че не може да я пропуснете. Повтарянето на тези сцени отново и отново определено не е приятно (спомнете си за смъртта на героя ви в Too Human).

Полет над асфалта

Всяка от колите,  до които имате достъп всъщност вече се намира някъде в града като единствената уловка е, че трява да я откриете, за да я подкарате. Веднъж намерена, колата става достъпна за различни състезания, ъпгрейди и т.н. Управлението в Most Wanted определено попада в графата „аркадно“, като в началото не е изключено да се затрудните малко, докато свикнете с овладяването на автомобилите и дрифтинга. Самите трасета са направени ефектно и включват преки пътища, остри завои, рампи за скокове, насрещен трафик и всякакви други препятствия. За разлика от стари Need for Speed игри, но пък подобно на Burnout заглавия, тук трасетата не са изкуствено ограничени по време на състезание, което означава, че поне на теория може да преминете далеч не само по един предварително зададен път. Лошото е, че често пъти дори секунда невнимание ще ви коства пропускане на завой и съответно чекпойнт и при липсата на всякаква друга опция за връщане назад не ви остава нищо друго, освен безславно да рестартирате цялото състезание. Подобен тип дизайн по принцип работи по-добре при офроуд игри, като например в поредицата Motorstorm, където във всеки един момент имате поне по три възможни пътя, пригодени за различните возила. Досадните проблеми, произлизащи от липсата на изкуствени ограничения на трасето при състезание в Most Wanted ми напомниха защо навремето така и не успях да посветя повече време на Midnight Club: Los Angeles.

Изкуственият интелект на вашите опоненти не помага с нещо. Т.нар. rubber-banding, който е бичът на всеки рейсър от въпросното заглавие на Rockstar та чак до привидно детската, а всъщност доста трудна порази тази причина ModNation Racers, присъства и тук. Изкуственото регулиране на поведението на другите рейсъри работи и в двете посоки, но по-често е във ваша вреда. С други думи това означава, че доста често противниците ви имат възможността магически да се телепортират пред вас, въпреки че сте ги задминали с мръсна газ преди секунди. Понякога става и обратното и колите отпред нарочно забавят скорост, за да ви позволят да ги настигнете.

Избягай от закона

Полицейските гонки са солта на всеки аркаден рейсър и полицията във Феърхевън далеч не се състои от чичковци с наднормено тегло, наблягащи повече на поничките, отколкото на гоненето на престъпници. Всъщност е точно обратното – пригответе се за доста динамични, вдигащи адреналина, но и късащи нервите преследвания. Вашите взаимоотношения със закона се определят на шест Heat нива, от които зависи дали ще бъдете преследвани от анемични полицейски патрули или по следите ви ще тръгнат мощни коли, хеликоптери и какво ли още не. По принцип полицейските преследвания тук са забавно допълнение към основните състезания, но местната полиция наистина е непримирима. Дори когато не искате нищо друго, освен просто да се доберете до следващата начална точка на състезание може да се окажете обект на нежелано внимание. Блюстителите на закона действат много – може би дори прекалено – агресивно и ако наистина искате да се отървете от тях, просто се оставете да ви хванат. За това няма реално наказание, а и парадоксално е, че така ще стигнете по-бързо до целта си.

Гледка за милиони

В едно отношение новата Most Wanted спира дъха и това без съмнение е визията. Още от първата сцена играта пленява с атрактивни гледки и добре изпипана околна среда. Когато покарате по-дълго из Феърхевън ще се убедите колко добре реализиран е виртуалния град. От локвите по улиците след дъжд до изгряваото над небостъргачите в центъра слънце всяко място и локация изглеждат страхотно.

Презентацията на колите също е на отлично ниво е всеки един модел е изпипан до висока степен. Може би от безупречните премиум модели на Gran Turismo 5 и прецизността на Forza 4 насам не е съществувал толкова добър и автентичен авто парк.  Това се отнася както до популярни зверове като колите на Porsche, таак и до по-слабо познати на широката публика модели като тези на Caterham.  Преди всяко състезание имате възможност да се насладите на кратка въвеждаща анимация, която предшества летящия старт, която често пъти изглежда доста атрактивно. По отношение на музиката в играта тя е в традиционния формат на игрите на ЕА, като по време на състезание може да сменяте различните радио станции и парчета. За съжаление озвучението не е на ниво и при липсата на история и съответно диалози, единственото което ще слушате е скучния и адски бързо омръзващ говор по полицейските честоти. Освен това Интерфейсът на Most Wanted по време на състезание често пречи, тъй като не толкова нужната информация (например спечелените при дадена маневра точки) се изписва в самия център на екрана и се задържа доста дълго, докато моментното ви място в класирането е запратено горни ляв ъгъл.

Сингъл режимът на Most Wanted определено разочарова. Да, графиката е страхотна и адреналинът на моменти скача, но Феърхевън е пуст град и стимулът да продължавате напред не  голям. Проблеми като свръх агресивното AI на полицията и на противниците ви също пречат удоволствието. Известно удоволствие може да откриете в онлайн среда, но лично за мен Need for Speed: Most Wanted на 2012 г. сами ми напомни колко добра и изпреварила времето си е Need for Speed: Most Wanted на 2005 г.

Автор: Иво Цеков