by PC Mania
Откровено казано, имам чувството, че това ще бъде едно от ревютата, в които предимно се оплакваш и накрая завършваш с “Но на мен всъщност много ми хареса!”
И е точно така.
И за оплакването, и за харесването.
Need for Speed има своите проблеми, които са по-скоро дребни и дразнещи, отколкото фундаментални и сериозни, но ако успеете да им простите, тя наистина е доста забавна игра.
Сюжетът и историята трудно могат да бъдат взети насериозно, но ви е достатъчно да знаете, че сте безименен и безличен състезател, който трябва да си изгради репутация във Вентура Бей. Повече за нелепите live action сцени може да прочетете в нашето оригинално ревю и затова няма да ги коментираме – и тотално оплюваме – отново; вие просто си знаете.
По отношение на представянето на РС порта, за щастие няма повод за оплакване. Ghost Games е положило доста усилия за това версията да е добре изпипана и ако имате добра машина, спокойно може да играете в 1080р при 60 кадъра в секунда. Така технически може да постигнете дори 4К резолюция, а кадрите при Ultra са около 70-80. Повечето от графичните опции имат low, medium, high и ultra настройки. Можете да променяте и бутоните на клавиатурата, макар че едва ли изобщо някой ще предпочете клавиатура пред геймпад. Контролерът също може да се кустомизира, което е добре. Енджинът Frostbite е използван добре и играта изглежда доста готино само със забележката, че е прекалено тъмна. Е, далеч не е отвратителната “бой на негри в тъмна нощ” визия на ZombiU, но със сигурност щеше да е по-приятно изглеждаща, ако състезанията не бяха само през нощта.
Говорейки за кадрите в секунда, тук те са отключени, което е добра идея, особено като си припомним как в Need for Speed Rivals стояха на 30. Добавена е поддръжка на волани, отново за разлика от Need for Speed Rivals, като сред част от представените марки са известни имена като Logitech, Thrustmaster и Fanatec. Изобщо, промените спрямо предната игра са доста и засягат и поведението на полицията. След отвратителното агресивно държание на пазителите на реда в Need for Speed Rivals, тук отиваме на другата крайност и те изобщо не ви заплашват с нищо.
Още няколко оплаквания – не може да паузирате играта, което е дразнещо в началото, когато все още се борите с управлението и графичните настройки. Саундтракът също е много слаб, затова просто си пуснете подбрана от вас музика.
И въпреки всичко това, Need for Speed притежава същата капчица чар, каквато неизменно има всяка игра от серията. През годините сме видели и силни, и не чак толкова добри игри от нея, но когато отделните елементи заработят заедно, надпреварата наистина е вдигаща адреналина. Като добавим и очевидните усилия, отишли в РС порта, определено можем да кажем, че играта си заслужава – въпреки всичко.
Автор: Филип Станиславов