by PC Mania
“Necronomicon” – Книга на мъртвите… Бихте ли се престрашили да отгърнете тежката и покрита с прах корица? Оставете страхът да ви води в очарователния и мистичен свят, който ще се разкрие пред вас.
730 г. пр.н.е. – създаден е оригиналът на Necronomicon (“Книга на мъртвите”) от Алхазред. Това е издание, съдържащо седем тома, приблизително 700 страници (в латинския си вариант). Книгата разказва за обичаите на мъртвите. Изглежда те наистина са се радвали на голямо разнообразие в ежедневието си… лежане, лежане и пак лежане… 😉
1890 г.- близо до Бостън се ражда Хауърд Филипс Ловкрафт. Както много гении в сферата на изкуството, той е осмиван приживе и получава признание за произведенията си години след своята смърт – наричан е дори “баща на хорър-фантастиката”…
Именно смъртта е главен герой в творбите на този автор. От дете Ловкрафт е очарован от английска готическа литература и гръцките легенди. В основата на всички негови творби е идеята, че в древността Земята е населявана от друга раса, която се занимава с окултни науки – тъмно магьосничество, некромантика (наука за изследване на бъдещето и миналото чрез викане на духове на мъртъвци). Нейните представители обаче били прогонени заради делата си. Според Ловкрафт те все още са сред нас, отново се готвят да превземат света ни и остават невидими за тези, които не желаят да ги видят.
Какво следва оттук нататък?
2001 г.- излиза играта Necronomicom: Dawning of Darkness
Оригинален стерео саундтрак, 30 часа гейминг, четири нива, 20 герои, 40 различни места, два инвентара, карта, десет различни възможности за финал. Една игра, хиляди доволни потребители… Дали наистина ще стане така? Е, само времето ще покаже. По моя преценка играта определено има с какво да ви заинтригува. Започваме от историята.
1927 г. – източното крайбрежие на САЩ. Гореща лятна нощ. Отново неясен сън. Внезапно настоятелно почукване на вратата изтръгва Уилиам Стантън от унеса. Неговият приятел от детинство Едгар Уичърли стои на прага пребледнял като платно. Оглежда се. Бързо пъхва нещо в ръката му. Някаква пирамида. С пестеливи обясненията новодошлият предупреждава главния герой да не разкрива никому това, което му предстои да научи за мистичния предмет. Особено на самия него.
Замаян от неочакваното посещение, Уилям бавно се отдалечава от вратата. Същото натрапчиво почукване пронизва съзнанието му. На прага стои притеснен човек, който бързо се представя, оставя телефонния си номер и бърза да напусне. Твърди, че името му е доктор Робърт Ийгълтън. Изглежда наистина е разтревожен за Едгар.
Ето оттук нататък всичко е във ваши ръце. Първоначално целта на занятието е забулена в мистерия и адски неясна. Всеки изглежда адски подозрителен. Но в какво ли ги подозирам? Не, това е лудост… Това усещане е породено от атмосферата, която е наистина много добре изпипана, а звукът и обстановката вдъхват несигурност и страх. Повторната среща с нашия приятел Едгар ме озадачи тотално. Това сякаш не е той. Държи се като непознат. Какво ли крие той? Дали тази тайна има нещо общо с неговия далечен роднина Грегър Херчел, който е бил алхимик, починал през 1771 г.?
За да разберете, ще трябва да преминете през мъчителните разговори със заселниците в селото Поотоксет, които не изгарят от желание да ви съдействат във вашето разследване. Ще трябва да проникнете в подземната лаборатория на Херчел, наблъскана до тавана със странни машинарии и да изследвате тайните му формули. Ще трябва да призовавате духове от отвъдното. Ще разберете какво е подтикнало Херчел да събужда душите на мъртъвците.
Така лека-полека мотивите на всички герои, които първоначално изглеждат странни, ще добият съвсем друг смисъл. Ще преминете през загадъчни, плесенясали проходи, ще се сблъскате с тайните на това мистериозно семейство, за да откриете истината. Отговорите ще ви отворят портата към един друг свят. Древен свят. Вечен свят. Светът на мъртвите. Очаква ви непосилната задача да спасите света (Непосилна? Как ли пък не! Това колко пъти съм го правила в други геймки… :-)) Един нищожен човек се изправя срещу вечното кралство на душите, кралството на загубени мечти, кралството на страданието. Героят се среща с най-ужасните си страхове, за да предотврати триумфалното завръщане на мъртвите в нашия свят.
Създатели на този интригуващ продукт са Wanadoo Publications. Те няма да ни изненадат с кой знае какви
постижения от техническа гледна точка
Като управление играта е доста сходна с The Messenger и Dracula. Интерфейсът й е изключително удобен. За съжаление обаче тя не ги превъзхожда във визуално отношение – наследила е същата графика. Тя не е лоша, но нивото на детайлност не отговаря на днешните стандарти. Отново имаме свободата (или ограничението, ако искате :-)) на 360-градусовата гледна точка от първо лице. Трудността на пъзелите и загадките е поносима. Логиката, която трябва да следвате при решаването на дадените задачи, също е сходна с гореспоменатите игри.
Нещо, което доста разваля впечатлението, е фактът, че понякога решаването на даден пъзел или дори провеждането на разговор има доста нелогичен краен резултат. Този недъг е доста често срещано явление в много куестове и не знам защо авторите не го отстраняват. Сигурно става дума за липса на въображение. Вероятно това не би ме ядосало толкова, ако играта като цяло не правеше добро впечатление.
Тъпо е например, че ако първоначално отидете пред дома на бащата на Едгар (който е отбелязан на картата ви от самото начало), нямате възможност да го потърсите и сте лишени от всякаква възможност да влезете в имението. По-късно разбирате къде е къщата на самия Едгар (това е малко глупав куест – след като ви е приятел от детинство, би трябвало поне това да знаете). Когато няколко пъти ви отпратят, защото “господарят не е у дома си”, можете пак да посетите баща му. Изведнъж се оказва, че Едгар се е прибрал. Абсолютна безсмислица, това прилича на низ от нагласени случайности. Не би трябвало геймърът постоянно да гадае на кое място нещо се е променило. По принцип не бих се ежила така за подобно нещо, но това взе да се случва твърде често, практикува се под път и над път и се среща във всеки втори куест.
И все пак това е един от малкото недостатъци на играта. Добрата история и атмосфера са достатъчна предпоставка да се хареса на мнозинството от почитателите на куестове.
Автор: Лили Стоилова