by Terwell
Повечето хора обичат пъзелите – само трябва да погледнем вбесяващите реклами на мобилни игри, които ни представят клонинги на The Sims или Sim City като интригуващи пъзели, които само някой с невероятно високо IQ може да реши. Рекламата няма нищо общо със самата игра, но това не й пречи да е ефективна – човек вижда лесна задача, чието решение е елементарно, но участникът в рекламното видео не успява да се справи с нея, което ни кара да си кажем “Аз ще се справя много по-добре, я да я дръпна тази игра…” Едно време така ни продаваха мопове и рендета по телевизията. Сега – мобилни приложения. Прогрес?
А по мое мнение, всеки пъзел може да бъде обогатен, ако му се добави история. Да цъкаш судоку по цял ден е едно, но ако към всяко ниво се добави малко описание защо го правиш, това само би надградило изживяването, нали? Само, ако е направено добре.
Такава логика
са следвали и създателите на Murder by Numbers – игра в стил визуална новела, в която решавате пъзели. По-точно, решавате само един вид пъзел – така наречената нонограма, или японска кръстословица, наричана също paint by numbers, откъдето предполагам идва и името на играта. Когато не решавате пъзели, четете експозиция или диалози с други герои.
Историята се развива през 1996 г. в Лос Анджелис и ни представя актрисата от детективски телевизионен сериал Онър Мизрахи, която току що е разбрала, че е било взето решение сериалът да продължи без нейно участие – героинята й ще бъде “отписана”. Натъжена от този факт, тя обикаля безцелно паркинга на студиото, когато към нея се приближава странен летящ робот, наречен SCOUT. Той е видял билборд, показващ Онър в нейната детективска роля и понеже я мисли за истински следовател я моли да му помогне да разбере кой е изтрил паметта му. Тази мисия обаче скоро е оставена на заден план, след като на снимачната площадка е извършено убийство – така Онър се превръща едновременно в свидетел, заподозрян и разследващ…
Историята е праволинейна
– въпреки, че ни се дават различни възможности за избор при диалозите, те по никакъв начин няма да се отразят на крайното развитие на случая. Знам, защото изиграх първото разследване два пъти, избирайки различни отговори и финалът беше напълно еднакъв. Сюжетът е разказан като визуален роман, в класически аниме стил, подобен на… хмм, какво да дам за пример, което да не е 18+… Doki Doki Literature Club, да кажем. Героите са двуизмерни рисунки, които имат няколко различни пози и лицеви изражения, които се сменят спрямо това за какво става въпрос в текста. Особено забавно е, че персонажите не са нарисувани от лявата и от дясната си страна – в случай, че се наложи да се обърнат, цялата рисунка се завърта огледално и ако някой е имал татуировка на лявата си ръка, тя вече е на дясната, антенката на робота мести позицията си по сходен начин и т.н.
Историята е интересна, но на моменти твърде витиевата. Авторите определено не са били феновете на максимата, че с малко може да се каже повече – ако искат да кажат нещо, ще ни го опишат в десетки редове, не толкова с подробности, колкото със странични добавки. Диалозите не са озвучени, така че се пригответе за четене. Но дори да не ви пука за всичко това и да сте готови да кликате с мишката като обезумели, прескачайки всички диалози, вероятно повече се интересувате какво е качеството на пъзела.
Нонограмата
се състои от решетка от квадратчета, като в началото на всеки ред и колона от решетката има цифри. Тези цифри показват колко квадратчета от съответният ред или колона трябва да бъдат запълнени. Ако например имаме ред от пет квадратчета и цифрата три, това означава, че три от тях трябва да бъдат запълнени, а две трябва да останат празни. Броят квадратчета, посочени от цифрата, винаги са заедно – ако трябва да са разделени, тогава указанието ще сочи например 2, 1. Нашата задача е да открием кои точно позиции трябва да бъдат запълнени, и можем да разберем това чрез поредица от логически заключения, наблюдавайки останалите редове и колони.
Играта предлага два режима – лесен и нормален, като в зависимост от избора ни зависи дали ще получаваме различни подсказки или не. При лесния режим например, играта автоматично ще ви някои позиции. Още към втория случай на “детектив” Мизрахи ще се убедите колко трудни могат да са тези пъзели на “нормална” трудност, при положение, че имате решетка от 150 квадратчета и само един възможен начален ход (имам предвид такъв, основан на логическа дедукция, а не на налучкване).
Именно това е и основната слабост на играта
според мен – ако не сте супер фен на този тип пъзели, ще си имате проблеми, защото те са единственият тип пъзел в нея. Трудността им бързо ескалира и рестартирането няколко пъти на задача, над която сте се блъскали около час, бързо става досадно. Историята, поне според мен, не е достатъчно силна, за да задържи интереса ви, така че упорито да минете през всичко. Поне аз по някое време си казах, че животът е твърде кратък, за да го прекарам в решаване на японски кръстословици…
Общо взето, това е Murder by Numbers – любопитен пъзел, ако си падате по такива неща, подкрепен от горе-долу интригуваща история. Ако разполагате с излишно време предвид някои… скорошни събития…, това е един нелош начин да го запълните.
Автор: Terwell