by PC Mania
Алчният софтуерен мастодонт Microsoft хищно протяга ръце и към пазара на бойните симулатори. За да се направи оригинална игра обаче, не е достатъчно да си най-богатата фирма в света. Тромавата корпорация на Бил Гейтс е може би най-яркото доказателство как свежите идеи увяхват в бюрократична среда. За съжаление играта Combat Flight Simulator не прави изключение от това правило – недоизкусурените страни на симулатора лъснаха съвсем ясно заради факта, че производителите на ретро-симулатори се постараха да опровергаят тезата ми от последния брой на PC Mania и започнаха масово да бълват игри със стари самолети. Програмистите като че ли са се наговорили да ме прецакат – в момента трима производители на компютърни игри се опитват да доминират във въздушното пространство над Европа през Втората световна война. Това са Microprose с European Air War, Microsoft с Combat Flight Simulator и Jane’s WWII Fighters. За съжаление продуктът на Microsoft май бледнее пред другите два. (Където е Бил Гейтс, там трева не никне 😉
Шегата настрана, сега нека ви кажа нещо повече за самата игра. На практика това е боен вариант на Flight Simulator ’98, изтеглен с няколко десетилетия назад във времето. Отново англо-американската коалиция воюва с Хитлер, отново руснаците като че ли не съществуват.
Старовремски витлови самолети се гонят из небето над Европа, пълнят с олово противниковите машини и сриват със земята вражеските наземни съоръжения. Няма радари, няма самонасочващи се ракети. Единственото нещо, на което пилотът може да разчита, е бърза реакция, съобразителен ум и остър поглед.
Както може би вече се досещате, най-силният момент в играта е реалистичният полет. Тук не само трябва да се сражавате във въздуха, но и да управлявате самолета така, както би ви се наложило в реални условия. Архаичната авиобракма се влияе и от най-малките капризи на времето, дори моторът й може да откаже, ако попадне в непредвидени метеорологични условия или пък ако бъде префорсиран. Въздушният ви боец започва да се държи доста странно, ако бъде ударен от вражески огън. Различните повреди влияят по различен начин на полета. Самолетът може да изгуби мощност или да маневрира по-трудно, в случай, че пострадат моторът или елероните. Двигателят пък ще започне бързо да загрява, ако вражеските куршуми разпердушинят охладителната система. Излитането и особено кацането понякога са истинско предизвикателство за пилота, ако времето е лошо или пък машината е вкусила от вражеското олово. Изобщо реализмът е на изключително високо ниво.
Същото обаче не може да се каже и за графиката. Самолетите са доста ръбести, дори когато геймърът си включи по-висока разделителна способност. Най-ефектното нещо в графиката е теренът. Той е изключително прецизно нарисуван, шарен и истински. Впечатляващо е хрумването да се поставят истински триизмерни модели на най-известните постройки в градовете, които атакувате. Можете да се сражавате над Айфеловата кула, Бъкингамския дворец, мостовете над Темза, катедралата Свети Павел и т.н. За нещастие всичко свършва дотук. Графичните модели на самолетите не са много прецизни, въздушните битки са еднотипни. Обикновено можете да видите хвърчаща тенекия, пламъци и бял или черен дим (в зависимост дали сте ударили охладителната система или мотора).
Не е голямо и разнообразието на самолетите, които можете да карате – само осем на брой. Сериозно са подценени възможностите за атака по наземни цели и голяма част от мисиите са сведени главно до гоненица из въздуха. За щастие в играта могат да се зареждат и самолети от Microsoft Flight Simulator ’98. Интересно ще ми е да видя сражение между фашистки Месершмид и Боинг-737, въоръжен с картечници от Втората световна война.
Microsoft не са си дали много зор и при писането на сценария. Изглежда програмистите разчитат запалените играчи да свършат работата вместо тях с някой редактор за нива. Създателите са направили само две кампании – битката за Великобритания и съюзническата контраатака в последната фаза на войната. Мисиите са правени по автентични операции и максимално се доближават до хода на Втората световна война. Затова, ако играете с английски или американски самолет, ще ви бъде сравнително лесно, а ако пробвате силите си като фашистки пилот – ще се поизпотите.
Според официалните данни на Microsoft (доколкото може да им се вярва) играта има много реалистичен изкуствен интелект. Програмистите са се постарали във всяка ескадрила да има смесица от асове, добри пилоти, новобранци и абсолютни леваци. Освен това поради липсата на самолетни радари противниковите пилоти трябва да набелязват целите си визуално, тоест като се оглеждат във всички посоки. В зависимост от степента на изкуствения интелект симулираните противници могат да имат по-изострено или по-притъпено внимание. Те могат да се увлекат в преследването на някой от вашата ескадрила и изобщо да не усетят кога сте се промъкнали зад гърба им. Слънцето и облачноста също оказват влияние върху видимостта и съответно върху поведението на противниковите асове. Право да ви кажа, не забелязах особено умно поведение у пилотите, но и не обръщам особено внимание на тия неща.
В общи линни нямам какво повече да кажа за този симулатор – не можа да ме грабне и това си е. Просто хората от Microsoft са си свършили работата съвестно, но без да вложат нищо от себе си. Нека не ги съдим, защото колегите им от Jane’s и Microprose са наистина рутинирани в правенето на симулатори и е съвсем нормално да направят нещо по-качествено. Просто хората на Бил Гейтс не трябва да си врат гагата там, където не разбират. Защото единствената оригинална игра, която някога са направили, е Age of empires.
Автор: Момчил Милев