Metro Exodus

Уникална! Дълго мислех с какво да започна, но не мога да изразя наистина как тази игра ме накара да се чувствам. Като голям фен на поредицата Metro и S.T.A.L.K.E.R. може би приех играта малко присърце, но докато играех преживявах чувствата на персонажа. И наистина мисля, че тя е уникална. По едно и също време започнах Metro Exodos и първата книга на Димитри Глуховски и усещането е някак реалистично и пленяващо, имайки възможността да бъдеш в ролята на Артьом, но едното не заменя другото, като и книгата и играта са уникални ( да, ще виждате тази дума често 🙂 ).

Книгата игра, или играта книга?

Колкото и да е игра, тя е така направена, че все едно я четеш. На места има възможността да седнеш с някое НПЦ и то да ти разказва истории, в рамките на 30 минути, а ти да пушиш цигара и да пиеш чай.

Кът сцените са задоволително дълги и на доста места има записки които да си четеш и да размишляваш. Ако на някои просто му се цъка, историята е кратка, Артьом има мечта да излезе от метрото и да открие място за обитаване на повърхността. За по запалените фенове имаме „черните“  и тяхната връзка с Артьом, имаме заговор и тайна с която е лъгано човечеството, имаме и Анна… С последващото обновление имаме и историята на Сам и какво общо има с тях и т.н. Не бих препоръчал играта на някой, който не е в добро настроение, защото има много драма в нея, особено финалът ѝ е тотален heartbreak, а ако пък и не достигнете до добрият край (както аз все правя) тогава вече е „яко реване“… :).

Двамата братя

Не мога да не направя това сравнение, а именно Metro или S.T.A.L.K.E.R.

В Мetro Еxodus вече има значително много елементи взети от S.T.A.L.K.E.R. и един от тях е атмосфера, като тя вече не се развива само в метрото.

Действието в играта се развива почти над 60% на открито, като минаваме и през различни „сезони“, като се лутаме в пустиня, обикаляме Волга и т.н. Сталкерите се споменават и доста често в отделни елементи от историята, като цяло двете игри са като братя, всяка има елементи от другата, но по своему уникални. Може би обобщено атмосферата е нововъведението, което се откроява значително, оръжията остават на места същите, мутантите с леки нововъведения, но всички тези са значително подобрение и в никакъв случай не може да се каже, че са лоши или незадоволителни.

Една друга придобивка, която в S.T.A.L.K.E.R. се отключваше с модове, но така и не добавиха разработчиците, като основна, е именно управлението на превозни средства. В Мetro Еxodus има няколко разновидности, като те са бус и лодка, като тя бива моторна и с гребла, на места има сложени и АТВ-та, но ако понечим да ги пробваме те биват заключени, предполагам някой пач или мод може да ги отключи, но все още е мистерия за мен. От към отключените пространства Metro остава отново малко назад за разлика от брат си. Да на откритите пространства има доста възможности да се разходим и постреляме, но пак има още да се расте в тази насока. Тук S.T.A.L.K.E.R. остава шампион, като при него, както откритите пространства така и сградите са отключени за проучване. Но двамата братя са с различна насока, в единият историята е главната цел, емоцията и развитието на действията са насочени към тази посока, а именно изграждането на свят, връзка с персонажите, като при другият историята е доста загадъчна и подтиква към проучване, но за този брат ще говорим като излезе S.T.A.L.K.E.R. 2 🙂

2035 …

Действието в  Мetro Еxodus се развива през 2035 г., като в романите това е книгата поставяща началото на новият свят извън метрото. Артьом изпълва своята мисия и поставя краят на неговото търсене, но поставя и новото начало… Байкал става новият дом за него и прекрасната Анна, както и верните му приятели и другари по пътя на това приключение.

Самата поредица винаги ме е оставяла доста „напрегнат“, като в нея разработчиците наблягат на това което е тя, а именно историята, която е доста емоционална. Самото озвучение е някак тъжно и мрачно, можеш да усетиш тъгата на дадена станция от минаващ призрачен влак или в дадена стая виждайки духовете на обитавалите я. Във всички поредици краят е така устроен сякаш няма да има продължение и това още повече напряга. Поне аз до сега не виждах нещо с което да ми нашепне, че ще има продължение. Може би, ако не бяха книгите нямаше изобщо да очаквам. Едно от нещата което силно се надявам е в следващата част Артьом да получи глас и да участва в разговорите, защото в  Мetro Еxodus имаше доста кофти моменти, когато даден персонаж попита явен въпрос и се чува мълчание, след което той сам си отговаря. Това нововъведение би било доста голям плюс, може би ако беше като Isaac Clarke от Dead Space би се получило страхотно, но знае ли се, може би пък не би…

Поживём – увидим!

Като заключение бих казал, че играта е уникална, но не я препоръчвам да се играе по време на емоционално негативни състояния, защото страничните ефекти може да са реване, при честите симптоми и много реване в рядко срещаните 🙂