by PC Mania
След повече от две години трескаво очакване ми изглежда почти невероятно, че държа в ръцете си окончателната, завършена версия на MGS2. Един приятел ми каза, че седял около половин час, втренчен в пластмасовата кутия, преди да посмее да я отвори… И аз му вярвам.
Графика
Просто няма друга такава игра! За каквато и да е платформа. Приканвам неверниците просто “да видят и да пипнат” преди да започнат да клатят скептично глави. Нищо едновременно толкова стилно, толкова ефектно и толкова практично не се е появявало някога преди на телевизионен екран или компютърен монитор. И като казвам “практично”, имам предвид точно това, защото в MGS2 няма да откриете и една чертичка, която да не е в услуга на това играта не само да изглежда, но и да се играе по-добре.
Детайли
Отново категория, в която MGS2 е без всякаква конкуренция. Колко често ви се е случвало в компютърна или видео игра да влезете в кухненско помещение, в което можете побутнете, съборите или преместите всичко, до последния черпак?! Давам ви именно този пример, тъй като той изглежда така далеч от същината на играта. Ако се захвана да изреждам истински полезните детайли с пряко отношение към геймплея сигурно няма да ми стигне цялото приложение… И все пак, ето ви поне един – простреляйте някой от руските командоси, в самото начало на играта, в лявата, вместо в дясната ръка с приспивателна стреличка. Изчакайте после той да се съвземе и вижте как ще посегне с ранената си ръка към оръжието… но няма да успее да го хване с нея. Но ако сте го простреляли вместо това в лявата ръка, това просто няма да се случи. БЕЗ КОМЕНТАР.
Свобода на действие
Истината е, че ако знаете точно как и ако сте що годе сръчни с джойпада (и, разбира се, ако прескачате всеки път безкра-а-а-йните междинни анимации), MGS2 може да се “превърти” за не повече от 4 часа на трудност “normal”. Аз обаче ви препоръчвам да не се правите на чак такива майстори, а напротив – да се вглеждате във всеки детайл, който ви се стори интересен. И да експериментирате с него! Един господ знае колко “екстри” крие тази игра – от наистина полезни, през комични и дори абсурдни, до такива, които меко казано будят недоумение. Така или иначе откриването на всяка от тях е абсолютен купон.
История
Не знам, може би аз съм твърде взискателен, но защо историята на вероятно най-добрата игра, правена някога, трябва да е на нивото на боклучавите екшъни, които пускат с тонове по кабелната?! Освен това (виж и ревюто на Silent Hill 2) какъв е тоя японски пиниз куп събития в една история да остават без каквото и да е логично обяснение?
Междинни анимации
Какво да кажа – страхотни са! Но защо – за Бога! – трябва да са толкова дълги?! Това ужасно накъсва ритъма на играта. Да не говорим, че едва ли и най-верният фен на Metal Gear Solid ще има търпението да изгледа всяко едно клипче (бъкащо между другото от евтини реплики) на Sons of Liberty. Очевидно и Хидео Коджима (авторът на поредицата) страда, като десетки други гейм дизайнери, от “синдрома на нереализирания филмов режисьор”. Чудесно, но защо трябва и ние да страдаме от това?!
Музика и звукови ефекти
И за да завършим в по-позитивен тон (защото MGS2 го заслужава) – саундтракът на Sons of Liberty e на същото космическо ниво, на което беше и този на първата игра. Малко екшън филми (този път имам предвид “висшата лига” на екшън киното) могат да се похвалят с толкова запомнящи се мотиви и като цяло с така “пропита” от героична атмосфера музика. Звуковите ефекти в играта също са нещо, което определено плаче за някакъв гейм-еквивалент на Оскарите.
Автор: Ивелин Иванов