Memento Mori

Пред вас е поредният куест, за който ще ви разкажем и който в моята лична класация излиза напред спрямо много други заглавия. Безспорно първото, което ще ви грабне, е интересната история, която създателите му са ни поднесли с много старание. Три ценни картини са били тайно изнесени от Ермитажа и са били изкусно заменени с фалшификати. На пръв поглед може да изглежда, че това е най-честата кражба, но подробното разследване сочи, че е замесен слабо известен орден. Тайно общество, чиято история се корени далеч-далеч във времето. В продължение на векове орденът не допуска никого до себе си, а да изтече информация за него в медиите, е просто немислимо. Историята на обществото започва с една легенда през XV век, в която се говори за съществуването на картини, на които може да се види

Ангела на смъртта

Много художници са се опитвали да го нарисуват, но малкото произведения, които успешно са го изобразявали, са били похитявани и старателно скривани. Впрочем орденът има доста прегрешения, като убийството на проф. Абрамчиков, който е открил метод за разпознаване на фалшивите платна…

В разследването на кражбите на картините участват два персонажа: първият герой – Макс – е арткритик и университетски преподавател от Франция, специалист по история на изкуството. Привлечен е към следствието и заради своите връзки с престъпния свят – навремето е съден за фалшифициране и продажба на стари картини. Вторият персонаж е Лариса – млада жена от Русия, началник в милицията на Санкт-Петербург и представител в руската секция на Интерпол. Те са изнудвани от коварния полковник Останкевич да разплетат сюжета на престъплението по-бързо, тъй като той очаква повишение в службата, а и стиска компромати за Макс.

Така Макс се отправя съм Санкт-Петербург, където посред нощ открива таен вход в една стена, зад която го чака плешив мъж в монашеска роба. Тази среща едва не слага край на живота на младия професор. Лариса всячески се опитва да му помогне, като дори му урежда квартира при баба си, която пък има способността да предсказва бъдещето с помощта на картите Таро. Впрочем взаимоотношенията между двамата герои

са сложни и са започнали доста отдавна…

И така, мотаейки се из уютните пастелни цветове на Лион, след това в шарения Лисабон, разглеждайки експонати в красивия Санкт-Петербург, ние ще трябва да си отговорим на някои доста зловещи въпроси. Впрочем Memento Mori е наистина странна игра – от една страна, в нея се усещат майсторският сюжет и качествената куестова атмосфера, а от друга – безкрайно обтегнатия патос, на моменти примесен със скука. Важна част от геймплея представляват протяжните и обстоятелствени разговори, но в същото време героите не умират да си приказват със случайно срещнати хора. Разбира се, ще трябва да съберете десетки предмети, да участвате в интриги и да откриете таен дневник. Героите, както вече стана модерно в жанра, имат мобилен телефон и електронна поща, които обожават да използват. Важно е да се спомене и доброто чувство за хумор на Лара. Например в отговор на свой приятел, който й казва: „Ако полетиш вместо мен, ще кръстя детето си в твоя чест“, тя отвръща: „Чудесно, да се надяваме, че ще бъде момиче“.

Играта е 3D, но управление на камерата не е предвидено, въпреки че това се поддържа от енджина. Но ако оставим настрана графиката и се върнем на геймплея, трябва да кажем, че разрешаването на пъзелите например е добре обмислено – те се дешифрират единствено по логически път, а не както сме били свидетели в други куестове – на късмет. Това означава, че в Memento Mori, за да минете от една стая в друга, в крайно редки ситуации ще ви се наложи да взривите стената с помощта на бомба, направена с подръчни средства и закачена на гърба на плъх.

От начина на разговора пък зависи и бъдещето на героите. В диалога често ще

трябва да се направи избор

Например любопитна приятелка е узнала за нашето екстремно пътуване. Ние можем да й дадем информация наготово, да замълчим или да й отговорим на въпроса с въпрос. Тези решения определят финалните събития – а те са в цели шест варианта. Дотогава просто се движим леко по сюжета, слушаме разговорите и се готвим за обрати, а когато попаднем в заплетена ситуация, трябва да можем да я решим с акъл.

Понякога обаче героите се държат доста странно – например Лариса в трудни ситуации откровеничи със занемарен старец с мръсно яке, лежащ на пейка в парка, като му споделя най-личните си тайни. А ние си задаваме въпроса кой е той? Или пък Макс, който търси номера на Бърза помощ, сякаш може да не знае какъв е. След другите досадни неща е например глас, който чете репликите с ужасен патос. Но сякаш най-големият минус са малките пространства, които можем да преминем – как така в Ермитажа ще ни позволят да се разходим само из една-две галерии? Но пък това бързо може да се прости заради детайлния интериор, луксозните корнизи и прекрасните картини по стените.

В играта има и много второстепенни персонажи, които обаче не са обвързани с действието. Факт е обаче, че различни хора, поставени на определени места, могат да създават атмосфера и да не те карат да подивяваш от самота, както това се случва в други заглавия от жанра. Няма как да ти стане скучно, когато например видиш смърдящ пияница от санкт-петербургските улици, който, макар че едва стои на краката си, разсъждава върху класовото неравенство и несправедливостта на съвременния свят.

Ще завърша с един от най-хубавите моменти в Memento Mori. Това е леката и лирична музика. Тя те кара да искаш да останеш в средата на Ермитажа и просто да слушаш и да слушаш. За да й се насладите и вие, докато разглеждате един от най-великите музеи на света в издирване на Ангела на смъртта, потърсете си това заглавие.

Автор: Свилен Енев