Обичам я тази игра, ей Богу така си е. Чудех се дали да не започна с “Имало едно време, едно заглавие…” и т.н. в разказвателна форма, но се отказах. За повече от пет години на пазара Total War серията едва ли има нужда от представяне. Може би малко напомняне: как всичко тръгна като малък и почти безпаричен проект, посветен на войните в японския Шогунат през Средновековието. Как по-късно действието се пренесе на европейската сцена и бяха изгладени повечето ръбове на геймплея. Или как третата част, плавно превъзпитала и най-големите хейтъри на античността в любов към великите Римска и Гръцка империи, си спечели дори собствено шоу по History Channel. Всяка една от Total War игрите бе разширена с по един експанжън и всяка направи доста голяма стъпка спрямо предшествениците си. Нека видим дали играта отново го е постигнала или този път, заслепени от славата и кинтите, създателите ще се плъзнат по плоскостта на посредствеността и ще се самозагробят.
Ех, този Папа!
Вторият Medieval отново ни откарва (както предполага и името) в средновековна Европа. Всъщност картата на кампанията се разпростира върху целия стар континент, Северна Африка, парченца от Мала Азия и Азия. Също както и в Rome, стартирате с няколко играеми фракции и след като минете играта с поне една от тях, се отключват останалите.Стартовият ви избор е сведен до държавите в рамките на Великата Римска империя. Германците, които тогава за пореден път се друсат с мания за величие поради липсата на синтетични наркотици. Англия, безразборно преексплоатираща различни стрелкови единици и флагчета с лъвове. Франция, все още неуспяла да достигне пика си в производството на вина и сирена, ама искаща да го направи. И Венеция, все още в младостта си, без дъха на гнило дърво и мухъл по улиците.
Сенатът от Rome: TW е заменен с Папската институция на Ватикана (той пък самият сенат заменяше папата, който пък заменяше баш шогуна… вече се обърках). Отново през ход-през два ще получавате различни мисии. Явно в папския двор яко ги сърби и между чешенето ви карат ту да отвоювате някое мирно селище от кръвожадни разбойници хуманисти, ту да смените религията в някоя област.
Най-големият пиниз е като се тръгне на правоверно изколване и изнасилване на неверници – така де, кръзейд. Тогава ще трябва набързо да комплектувате де що има войска и да я пуснете да громи Йерусалим и каквото има по пътя й. Изпълнението на папските поръчения носи награда – понякога чисто морална, но често и парична или войскова. Така че да се правят мили очички на Рим, си е далаверка. Печелите кампанията като изринете половината карта, губите като ви изринат от картата (почти невъзможно, дори на хард ниво на трудност).
Бизнес или мародерство
Една от най-големите промени на стратегическата карта е възможността да изберете посоката, в която да развиете града си – като селище или крепост. И двата варианта имат своите добри и лоши черти и ще трябва да се натъкмите в баланса между двете. Така например селището има много по-развита инфраструктура и носи на държавата ви доста повече флорини, но за сметка на това е слабо защитено. Крепостта, освен солидните си каменни стени, ви дава достъп до по-добри бойни технологии и единици. Юнитите, тренирани в единия тип град, не могат да бъдат попълвани в другия и така.
Освен това вече всеки град има определена войскова квота. Т.е. може да произведе и поддържа определен брой бойни подразделения от всеки тип – затова забравете за тактиката с бързо развитие на два града само на бойни структури и организиране на поточна линия за елитни войски. Ако искате голяма и силна армия, ще се наложи да развиете няколко града. За сметка на това можете да поръчате до три единици, които да се произведат за един ход. Това малко променя динамиката на играта, правейки я доста по-жива и премахваща онези досадни дупки от ходове, в които чакахте да се събере ротата.
Всеки град може да се превърне в административен и културен център. Добавени са доста нови сгради, даващи различни бонуси – като промяна на търговския капацитет, щастие на населението и брой бардаци на квартал. Отново можете да оставяте генерали, за да ги управляват и постепенно да трупат умение като кметове. От невоенните единици виждаме бляскавото завръщане на принцесите. Продаването на булки винаги е бил доходоносен бизнес, че и ненаказуем (Ванкооо, кво става УЕ!), а в случая можете да скрепите търговско споразумение или траен съюз, изпращайки някоя от дъщерите на владетеля ви да върши нечестиви, но силно приятни, деяния с големите клечки на други държави.
Добавени са и търговци, които могат да бъдат изпращани на икономични мисии със съмнителен успех – ако смятате, че доходите от постоянно разоряване и пироманство на градове не ви стигат.
Кашимерия
Средновековните бойци доста силно се различават от тези в миналите епохи. Металообработката води до създаването на по-добри брони и въвеждането на тежката пехота и кавалерия в доста по-масови количества. Все пак основните функции на пехотата се запазват и тя се дели на мечоносна, копиеносна и стрелци.
Повечето единици имат специални функции. Така например копиеносците могат да се затварят в кръг, насочвайки копията си навън – странна смесица между фалангата и римската костенурка, но ефективна ako са обградени от всички страни. Английските стрелци пък могат да поставят пред себе си заострени колове, с които да спират връхлитащата конница.
И все пак най-голямото нововъведение за епохата е барутът. Требушетите и катапултите са заменени от различни по функция и форма оръдия. Всички типове артилерия са силно ефективни срещу стени и сгради и слаби срещу единици. Неточността на оръдията ви е основната спънка, за да не ги използвате срещу единици. Но ако имате търпение артилеристите ви да натрупат опит, ще останете приятно изненадан от резултата.
На финал
Графиката просто кърти – и то върви сносно на повечето системи. Музиката леко разочарова – парчетата са монотонни, пък било и специфични за играта. Може би единственото, което ми скърши ентусиазма, бе, че на моменти играта толкова много прилича на мод за Rome: TW – много професионално изпълнен и полиран до блясък, но все пак мод. Нищо ново на концептуално ниво.
Автор: Георги Панайотов