Medal of Honor: Pacific Assault

И аз, както и хилядите фанатични фенове на Medal of Honor по света, с нетърпение очаквах 4 ноември. Това беше официално обявената дата, когато на пазара трябваше да се появи най-новата серия от приключението. Естествено, EA Games, както обикновено, спазиха обещанието си. Няколко часа по-късно, с разтреперана от вълнение ръка, взех от редакцията DVD-то с Pacific Assault, предназначено за мен (играта има нужда от цели 4,5 GB дисково пространство!). След като се снабдих с животоподдържащи хранителни и питейни припаси за няколко дни, се барикадирах доволен вкъщи. На фона на скапващото се време в София, перспективата да се потопя в атмосферата на китни тихоокеански островчета, където да пръскам японски тикви, ми изглеждаше повече от привлекателна.

Отдих за немците

В новата Medal of Honor: Pacific Assault на хитлеро-фашистите им е дадена заслужена почивка. Мисля, че това е закономерно след толкова много избити последователи на Третия Райх. В последно време се появиха твърде много игри, които донякъде преекспонираха европейския театър на бойните действия през Втората световна война. В същото време Тихият океан, който става арена на колосалния сблъсък между Япония и САЩ, остава почти девствена територия за гейм-дивелъпмента. С новия си триизмерен екшън от EA Games запълват тази празнина.

Над 35 мисии
 
Геймката пристига с доволно обемист сингълплейър. Той включва в себе си над 35 отделни нива, обединени в няколко кампании. За да вземете участие в тях, ще приемете самоличността на редник Tommy Conlin от Морската пехота на САЩ. По време на епичната битка с японския милитаризъм събитията ви отвеждат на местата, където са се разиграли най-големите сражения и десанти на тихоокеанския фронт. Открояват се страховитите битки за Гуадалканал, за атола Макин и за остров Тарава. Разбира се, всичко започва с вероломната атака над Пърл Харбър – американската военна база на Хаваите.

Всъщност историята стартира дори малко по-рано. Преди да участвате в истински боеве, ще трябва да минете през триседмично начално обучение. За моя вкус то беше доста продължително и отегчително. Прекрасно знам как да стрелям с пушка и да хвърлям гранати. Или поне що се отнася до виртуалните превъплъщения на тези действия. Просто разработчиците е трябвало да добавят малката опция за прескачане на това досадно за ветерените в 3D-пуцането встъпление.

Като изключим това дребно недоразумение, новата сюжетна линия върви гладко, неусетно и увлекателно. Този път нейният фокус е съсредоточен върху съдбата на обикновения американски войник. Акцентът пада на мъжеството и куража на редовия боец, надмогнал ужасите на войната и постигнал победата. Докато MoH: Allied Assault откровено черпи вдъхновение от “Спасяването на редник Райън“, то Pacific Assault залага на драматизма, познат ни от филми като “Пърл Харбър“ и “Тънка червена линия“. С тази цел в играта са включени и няколко сърцераздирателни сцени, придаващи по-голяма човечност на персонажите. Сцени, от които закоравелите 3D-геймъри може и да се поиздразнят.

Невероятна графика

Едно от основните качества на новото заглавие е близката до перфектността визия. Ако успеете да задоволите апетита на геймката към мощен хардуер, графичният енджин, използващ и технологията за реална физика Havok, ще ви впечатли с невероятни текстури и светлосенки. В него са прибавени няколко специални ефекта като замъгляването на погледа, когато сте на прага на смъртта, или невероятното разтрисане на камерата, когато стреляте със стационарна картечница. Моделите на войниците и оръжията са пределно детайлни и притежават чудесна скелетна анимация. Много ми хареса също така фактът, че куршумите разпаряха по различен начин различните материи.

Създаването на перфектната джунгла също не е затруднило дизайнерите на EA Games. Ще бъдете приятно изненадани от гъстата и богата на цветове растителност. Качеството на картината е толкова добро, че понякога ще имате усещането, че обкръжението ви е съставено от дигитални снимки. Из нивата ще се сблъскате дори с екзотични животни и птици. Голямо въздействие върху битките добавят и атмосферните ефекти. Например видимостта силно се намалява при мъгла или пушека от взривовете, който се носи във въздуха.

Физиката в играта, както може да се очаква при използването на енджина Havok, също е отлична. Например, ако убиете противник в някоя от реките, трупът му се понася по течението и често така предупреждава японците за вашето пристигане. Според мен това е нещо доста идейно, защото ми писна от 3D-екшъни, където враговете безгрижно се разхождат край бездиханните тела на своите другари и не реагират по никакъв начин.

Наистина страхотната графика изключително много повишава реализма на играта. За жалост тя води и до няколко нежелани момента и бъга. Става въпрос за непоносимо дългото зареждане на нивата. Дори машината ви да е от типа Extreme Game Edition, това няма да ви спести неколкоминутното лоудване преди всяка мисия. Освен това всички визуални екстри са недостъпни при ниски настройки на графиката и ако имате по-слаба машина, може и да се поразочаровате.

Колеблив геймплей
 
Дойде време да разгледам по-подробно най-съществения елемент от всяка една игра, а именно геймплея. Една от главните промени в него спрямо предишните серии е отборната ориентация. Заедно с вас в битките ще участват още трима пехотинци като всеки от тях има своя собствена самоличност. С тези бойци се познавате още от тренировъчния лагер. Ще имате възможност да им задавате няколко основни команди (advance, retreat, give covering fire и др.). Друг е въпросът доколко вашите съекипници ще изпълняват тези заповеди по начин, който ще ви се строи приемлив. Въпреки афишираното подобрение на изкуствения интелект на компютърно контролираните действащи лица, аз лично не го усетих. Например, ако докато презареждате, някой японец ви нападне с melee attack, стоящите до вас приятели само ще крещят да внимавате, без да си мръднат пръста да ви помогнат. Всъщност в общи линии е доста трудна задача да затворите устите на подчинените си. Дори, когато направите headshot, който няма как да го види друг, освен вас, получавате поощрение от някой ваш колега.

Най-ценен ваш спътник безспорно е медикът. Из картите на Pacific Assault трудно ще намерите аптечки. Ролята на подвижна такава изпълнява санитарят. Имате право да го използвате четири пъти на ниво като ви зарежда с кръв догоре. Има още едно странно нещо във вашия тим – на практика спътниците са безсмъртни. Този факт определено е в ущърб на реализма.

Пълна противоположност е интелигентността на вашите опоненти. Тя може само а бъде похвалена. Пълчищата японци със сигурност ще ви затруднят. Те отлично използват отборни тактически схеми, като прекрасно ги съчетават с особеностите на терена. Много често безшумно ще ви заобиколят по фланговете. Друг неприятен момент, свързан със опонентите ви, е начинът, по който те се прераждат. В повечето игри ботовете се появяват далеч в тила. Тук обаче не е така. Например с бинокъл разглеждате отдалеч празните села и бази. На пръв поглед всичко е чисто. Когато обаче се приближите, те внезапно се изпълват с дръпнати. Щом преминете през невидимата бариера, враговете се “включват”. Това е изключително неприятно. Прекалено често ще ви се случва точно пред вас да се материализират двама-трима японци и да ви убиват. За жалост дори и на най-ниска сложност

load ще е най-често използваната функция

Тук стигаме до може би най-неприятната страна на геймплея – невероятната трудност. Всички знаем от историята, че в Тихия океан са се водили едни от най-ожесточените и кървави сражения през войната, но чак такава документална автентичност на събитията и тяхното пресъздаване би се понравила единствено на капризните геймъри като мен. Но дори и аз се отчайвах, когато за десети път преигравах някоя битка. Вина за това има и отлично пресъздадената гъста джунгла, която пречи да се видят опонентите навреме. Няма как да не отбележа, че за разлика от Allied Assault, новата игра има доста еднообразни нива. С изключение на атаката над Пърл Харбър и десантът на остров Тарава, останалите карти предлагат дълго лутане из тропическата гора.

В заключение не мога да спестя своето леко разочарование от Pacific Assault. По мое мнение има отстъпление от качеството на забавление, с което бяхме свикнали в предходните серии. Основни пречки пред удоволствието от играта са еднотипността и прекалената трудност, както и някои малки технически бъгове, за които споменах. За радост мултиплейърът блести със своя нов режим на игра – Invader, където изпълнявате конкретни задачи. Той донякъде смекчава недотам доброто впечатление. Мога да обобщя, че новата игра има две лица. Тя изглежда и звучи прекрасно, но поне за мен битките не носят нужното удовлетворение.

Автор: Димитър Трифонов – Димо