by PC Mania
Скочи във войната
“Скачането с парашут е едно от най-безопасните неща на света, стига да изпълняваш точната процедура! Когато червената лампичка светне, значи е време! Следвай човека пред теб, не спирай, не мисли!”
Макар и Втората световна да приключи на 2 септември 1945 г., тя продължава да се води и днес в приблизително над сто компютърни игри. Не е нужно да си с айкю на Айнщайн, за да се сетиш, че половината от тях не стават за нищо. Абсурден е фактът, че работата по някои е отнела повече време, отколкото провеждането на самата война. Но това е положението. Появи ли се златна мина, тя трябва да бъде изчоплена и до последното възможно зрънце.
Поредици като Battlefield и Call of Duty сложиха край веднъж и завинаги на Втората световна и решиха да ни пренесат на бойното поле на не чак толкова далечното бъдеще. Medal of Honor обаче, за добро или лошо, все още упорито отказва. И сега, след почти тригодишна разработка, EA ни предлагат единадесетата част от поредицата – Airborne. Дано нямате страх от височини, защото ще трябва да направите едни от най-опасните скокове в живота си.
Въздушно нападение
Вместо да ни пуснат на строго фиксирана точка на бойното поле, този път EA решиха да ни замерят директно от самолет и да ни позволят сами да изберем откъде да започваме всяка мисия. Имате пълна свобода при управлението на своя парашут и цялостен изглед над терена под вас. Естествено, не разполагате с много време. За по-малко от секунда-две трябва да решите къде да се приземите. Зеленият сигнален огън обозначава безопасните зони, където обикновено ви очакват съюзници и допълнителни муниции.
Ако сте достатъчно смели обаче, може да се насочите директно към врага и да кацнете до някое картечно гнездо и да елиминирате човека в него, още преди да се е усетил какво точно се случва. Например като се стоварите върху главата му.
В случай че предпочитате нещо нестандартно, харесайте си неунищожен от бомбардировките покрив и ако преди началото на мисията сте решили да вземете снайпер със себе си, започвайте да гърчите Оста отвисоко. Проблемът тук обаче е, че в някои мисии това не е от съществено значение, тъй като враговете постоянно ще прииждат на талази отново и отново, поне докато не слезете на земята и не напреднете в позицията си. Другият вариант е да убиете светкавично всичко де-що мърда и съюзническите войски да свършат тази работа вместо вас, но не разчитайте много-много на последното.
За разлика от повечето скриптирани шутъри,
свободата на действие
която Airborne предлага, е наистина завидна. Освен че може да започнете мисията от почти всяка точка на картата, което прави играта различна абсолютно всеки път, имате възможност да изпълните зададените ви задачи в който ред си пожелаете.
От съществено значение е и начинът, по който ще се приземите. Ако се забиете като пирон в земята и около вас е пълно с нацисти, рискувате да ви отнесат тиквата, докато успеете да се изправите и приведете в бойна готовност. Затова ще се наложи да свикнете да се кацате мазно и гладко, за да можете още в първата секунда да извадите оръжието си и да елиминирате евентуалната заплаха.
За да направят играта още по-предизвикателна, авторите на Airborne са включили във всяка мисия има и по пет специални точки, на които може да се приземите. Първо обаче ще трябва да ги откриете. Някои от тях си личат отвисоко и не представляват особена трудност. Например разрушена сграда, връх на колона и прочие. Просто се озъртайте за изоставени бели парашути. Други обаче изискват изключително майсторство и добро навигиране, за да се приземите. Вярвайте ми като ви казвам, не е особено лесно да кацнеш на втория етаж на нечия сграда директно през прозореца.
Хитри хрумки
Щом кацнете на земята обаче Airborne се превръща в чистокръвен и изключително динамичен шутър. Доста хитро е решен въпросът с кръвта. Хелтбарът е разделен на четири равни части. Ако някой ви източи по един или друг начин една от тях, ще трябва да потърсите атпечка, за да я възстановите. Но ако ви вземат само малка част от тази четвъртинка, тя ще се възстанови автоматично, стига да изчакате 1-2 секунди зад някое прикритие. Оттук междувременно може да надничате както отстрани, така и отгоре по един доста елегантен начин, който по-голямата част от шутърите не предлагат. До такава степен може да се извиете, че да не излагате тялото си на вражески куршуми и същевременно – да може да огледате терена пред вас свободно и да вкарате един два куршума в нечия тиква.
Airborne ви предлага възможност – освен да тичате – и да спринтирате колкото си искате. През това време обаче не може да стреляте. Тази опция е изключително полезна и в някои от най-запомнящите се моменти в играта, когато например трябва да си плюете на петите и да се измъкнете от склад за муниции, в който точно преди две секунди сте поставили експлозив. Всичко около вас започва да рухва, малко по малко огньовете поглъщат безмилостно дървените основи, а навсякъде около вас прехвърчат в хаотичен танц миниатюрни останки.
Усъвършенствайте арсенала си
За разлика от досегашните Medal of Honor игри в Airborne с течение на времето ще получавате дребни ъпгрейди за оръжията, в зависимост от това колко добре боравите с тях. Тази дизайнерска хрумка се основава на идеята, че през Втората световна войниците са модифицирали въоръжението си по най-различни начини.
Да речем например, че мятате гранатите изключително ловко и отстранявате по няколко противника наведнъж. Продължавайте в същия дух и след известно време ще получите чантичка, в която ще побирате повече лимонки от обикновеното. Убивайте противниците си в близък бой, халосвайки ги с пушката си, и ще бъдете възнаградени с кама.
При огнестрелните оръжия пък капацитетът на пълнителите ви ще се увеличава, откатът – намалява или щетите, които нанасяте – ще стават по-критични. Ще получавате оптика за някои от пушките си или ще може да превръщате снайпера си в гранатомет! Най-якото в случая е, че ъпгрейдите остават с вас през цялото време и във всички следващи мисии, което допълнително стимулира геймърите да бъдат колкото се може по-прецизни в играта си.
Време за мъмрене
Един от най-сериозните проблеми на Airborne е изключително кратката солова кампания. Може да вземете участие едва в шест специални операции, като „Маркет гардън” в Холандия, „Хъски” в Сицилия или „Нептун” във Франция. Вярно – нивата са наистина огромни, а задачите ви в тях – доволно много и отнемат доста време. Но опитен играч би могъл да пребяга през сингъла за не повече от 6-7 часа. Добрата новина в случая е, че винаги може да преиграете мисиите, за да ъпгрейднете всичките си оръжия, да получите още медали или да откриете всички тайни места, на които може да се приземите и естествено – успешно да го направите.
Мъмрене заслужава и изкуственият интелект както на съотборниците ви, така и на Оста. Често съюзниците ми не се притесняваха особено много да застават пред дулото на оръжието ми и да ми пречат да стрелят. За щастие, когато получат някой куршум в дупето си по погрешка, изглеждаха по-скоро раздразнени от факта, отколкото наранени по някакъв начин.
Нереално реална
В аудиовизуално отношение Airborne е великолепна. Всичко в нея – от интрото, през менюто, до саундтрака и самите сражения – е с класи над повечето игри на пазара. Авторите са се възползвали от мощта на Unreal Engine 3 (който прочее захранва и BioShock) изключително изкусно.
Хаосът на сраженията е уловен майсторски, а някои от скриптираните сцени, като например как танк на Оста прегазва ваш войник, затиснат от трупа на негов приятел, ще ви карат да потръпвате от ужас.
Подгответе се и за някои доста впечатляващи ефекти – огледайте се наоколо, след като скочите от самолета, и се насладете на панорамната гледка, която ще се открие пред вас, на стотиците самолети, които са покрили небето като малки черни точки, и на хилядите парашутисти, които са готови да жертват живота си в името на едно по-добро бъдеще.
Шумът на войната
Дребни звукови и визуални детайли също допринасят за цялостното ви потапяне в атмосферата на войната. Ако да речем не успеете да ритнете навреме хвърлена към вас граната и тя избухне наблизо, зрението ви ще се замъгли, а ушите ви ще започнат да пищят. След няколко секунди обаче ще чуете как светът бавно се връща към вас и ако някой междувременно не ви е свалил на земята, ще може да продължите сражението.
Репликите, които войниците около вас повтарят в определени ситуации обаче, можеха да бъдат с една идея повече. След първата или втората операция вече ще са изговорили целия си репертоар и едва ли ще успеят да ви изненадат с нещо ново. За сметка на това саундтракът кърти отвсякъде. Особено впечатление ми направи в сцената, в която се озовах в полуразрушена черква и бях притиснат от прииждащи пехотинци. Тогава мелодията, която се разнесе от колонките, бе толкова тъжна и меланхолична, сякаш се опитваше да покаже абсурда на войната и на ситуацията, в която съм попаднал.
Без съмнение това е най-добрият Medal of Honor, излизал до момента. Но нека не си правим илюзии, че той би могъл да засенчи по някакъв начин излезлия преди месец BioShock. А дали ще успее да издържи на конкуренцията на Call of Duty 4? Ще поживеем и ще видим.
Автор: Владимир Тодоров