by PC Mania
Студ, мрак, аз и шест диска – това бяха основните участници в една неделна есенна вечер, когато пуснах Mage Knight: Apocalypse (MKA) за първи път. Чия е била гениалната идея да сложат тази игра на един куп CD-та, а не просто на DVD, не знам. Но със сигурност същият не се е славел с много акъл. И така, след половинчасова инсталация и постоянно и досадно дирене на следващия диск, се оказа, че това е
просто-поредният-почти-тъп-Diablo-клонинг
По същество MKA представлява хек-енд-слеш RPG и като такова се е постарало да попие почти всички характеристики на Diablo – първосъздателя на жанра. Сиреч още в началото ще бъдете подканени да изберете по добрия стар начин своя герой измежду общо пет варианта. Но за разлика от близърдския хит, тук малко или много имате възможност да промените облика на аватара си – цвят на очи, кожа и коса, тип лице и прочие. Докато сме на тази тема, няма как да не споделя с вас впечатленията си от женските модели – телата на амазонката и вампирката са изваяни от истински поклонник на всяка една частица на нежната половинка. Уверете се сами.
Едно нещо обаче ме подразни – чистокръвният маг, един от принципно любимите ми типове герои – е представен от някакво драконоподобно същество на име Сарус. Да, има готини крила, но дори и това не би могло да ме накара да се асоциирам с гущеровидната му физиономия през цялото време.
Петимата избраници
Иначе играта с всеки един от героите е поразително различна. Ако дждуджето разчита на естествената си резистентност към магиите, на мерника на своята пушка и ексползивите, които сам приготвя, както и на бруталния замах на брадвата си, то драконовият маг помпа враговете си единствено и само с огнени топки, светкавици и ледени магии от всякакъв род. Вампирката пък изсмуква кръвта на другите, за да възстанови своето собствено здраве, може да се превръща в прилеп, да призовава скелети, зомбита и големи, които да й помагат, и винаги открива слабото място на противниците си. Що се отнася до елфа, той е паладин – свещен воин, който благославя оръжията и бронята си, съсредоточава способностите си върху защитата както на самия себе си, така и на съюзниците си. А когато се налага да отстрани някого от безопасно разстояние, лъкът, чийто стрели са ръководени от божествена магия, е винаги под ръка.
Накрая стигаме до амазонката – тя като че ли е най-интересният за игра герой, тъй като приема три различни състояния по време на битка. Става силна като мечка, придобива острия взор на орел, уцелвайки със стрелите си най-малката пролука във вражеската броня и пъргавее, подобно на ягуар. Уловката в случая е, че само едно от тези състояния може да бъде активно и в такъв случай уменията от всички останали стават неприложими, което предполага малко по-сериозно стратегическо мислене.
Специални благодарности на Крис Тейлър
Основната идея за развитие на героите е директно измъкната от Dungeon Siege, но малко или много Namco са я доразвили. Принципът “колкото повече използваш нещо, толкова по-добър ставаш с него” важи абсолютно навсякъде. Пример – събирате билки и приготвяте лечебен еликсир – качвате интелигентността си. Помпате врага си със специални умения – те се подобряват и/или ви дават достъп до нови. Всичко се случва без излишно губене на време в разпределяне на скил точки, без каквито и да било ядове – просто раздавате кликове наляво и надясно, докато накрая пръстите ви не изпокапят.
Уви, през по-голямата част от времето обаче ще ви бъде трудно да правите каквото и да било, защото камерата се управлява изцяло и само от вас самите и е меко казано ужасна, особено при по-тесните пространства. Ориентиране там няма. Докато разберете откъде точно ви помпат със стрели, току-виж вече сте станали храна за апокалиптичните червейчета.
Проблеми с инвентаризацията
Неприятностите обаче не свършват дотук. Освен камерата (добавете и дебилното чувство за ориентация на спътниците ви, както и възможността да атакувате орки през вратите), друг основен проблем на Mage Knight е свързан с инвентара на героя. Няма толкова недоклатен елемент като торбичката, в която побирате бангиите си. Преди да излезе първият пач, предметите от един и същи вид, които събирахте, не се трупаха на купчинки, а вие ръчно трябваше да редите елексирчетата си и билките една върху друга, защото след петата убита гадина оставахте без пукнато свободно местенце.
Кръпка 1.01 оправи това идиотско недоразумение, но останаха поне още толкова. Например адски тъпо е, че не може да преместите директно вече екипирано от вас оръжие или парче броня върху наковалнята, за да му сложите магически камък и да подобрите статистиките му. Първо трябва да го свалите от себе си и да го оставите в инвентара и оттам да го провлачите на т.нар. forge.
И още, и още неприятности
Следващият проблем, който се набива на очи, е, че не е възможно да слагате директно предметите от инвентара върху техните еднотипни купчинки в големия сандък с неща за черни дни а ла Diablo. Трябва да хванете да речем билката Dittany Thorn от торбичката си, да я пльоснете на свободно място в инвентара и чак след това да я провлачите върху купчинката от други 20 Dittany Thorn. Тъпо.
Доста дразни и фактът, че няма смисъл да нареждате нещата в сандъка, така че да се ориентирате по-лесно, когато търсите нещо необходимо (тук е същият хаос, какъвто е и при продавачите – отърване няма), защото в момента, в който стартирате Mage Knight наново, играта ще се е постарала да ги разбърка. Да речем, че сте решили да слагате всички брони на втора страница, а всички билки – на първа. Забравете! Има ли свободни слотове между предметите, след повторното й пускане, геймката автоматично “пренарежда” нещата. Т.е. всички брони от страница две ще се появяват на свободните места в страница едно. Подобни работи дразнят, просто не може да си представите колко много.
Стойте настрана
Mage Knight е игра с потенциал, но колкото и да ми се искаше да я харесам, тя все ми стоварваше някоя нова глупост върху главата. Затова поставям оценка за геймплей 3,5. С някой и друг пач обаче тя би могла да се повиши до 4 – 4,5. И все пак нека ви дам един съвет. Ако сте ценители на RPG жанра, по-добре се насочете към Gothic 3, Neverwinter Nights 2, че дори и по-екшън ориентираната Dark Messiah of Might and Magic. Не е като да няма на какво да играем в тези дъждовни дни, че да пробягваме към някакви странни и недоклатени недоразумения, представящи се за “страхотни ролеви игри”.
Автор: Владимир Тодоров