by PC Mania
Когато очакваш игра, за която имаш чувството, че се разработва в продължение на векове, неминуемо започваш да имаш високи очаквания. В подобни случаи обаче малко заглавия успяват да ги оправдаят напълно и за мое най-голямо съжаление именно такъв е случаят и с Mafia II.
Макар и презентация на чешката игра да е страхотна, в много отношения нещата откровено понакуцват. В желанието си да създадат мащабен и отворен свят, в който да поместят една майсторски разказна история, авторите от 2K Czech се озовават буквално по средата. Mafia II не е нито едното, нито другото, а един среден продукт, който става жертва на амбициозните намерения на своите разработчици. Но всичко по реда си…
Както може би повечето от вас знаят, играта ще ви отведе в измисления град
Емпайър Бей, в периода 1943 – 1951 г.
В центъра на новата мафиотска история стои Вито Скалета – син на сицилиански имигранти и ветеран от Втората световна война, който постепенно става част от подземния свят на американския град, създаден по образец на Сан Франциско, Ню Йорк, Чикаго и Детройт.
Макар и да разполага с всички предпоставки да бъде една велика и запомняща се игра, Mafia II започва мудно в геймплей отношение. Доста мудно. Първоначално единственото нещо, което задържа вниманието ви, е историята. Тя обаче, макар и принципно увлекателно разказана, е препълнена с предсказуеми обрати и не представлява нищо особено. Всички сме я гледали по един или друг начин в някоя от множеството исторически драми на малкия и големия екран.
Идеята обаче да видиш как Емпайър Бей се променя пред очите ти е попадение, макар и да не е принципно нова хрумка. Неусетно студената зима на 1943-та ще бъде изместена от летните дни на 50-те години, по радиостанциите ще зазвучат различни мелодии, дори автомобилите на улицата ще се променят с нови и по-интересни модели. И тъкмо когато се настройвате за едно епично мафиотско приключение, осъзнавате, че
Mafia II въобще няма намерението да ви отклони от основната история
В нея няма второстепенни мисии а ла GTA. Макар и цялата структура на света й да предполага, че можете да водите свободен гангстерски живот – такъв, какъвто намерите за добре – играта ви води за носа през абсолютно цялото време. Имате си дом, но когато се прибирате в него, ще изпитвате единствено досада от дългия път. Можете да се преобличате с всевъзможни костюми, да променяте визията на колите си и да спирате в малките закусвални, за да хапвате и възстановявате здравето си, но в един момент ще осъзнаете, че спокойно може да минете и без всичко това.
Така огромният Емпайър Бей изведнъж става наполовина ненужен. Десетките майсторски пресъздадени улици, великолепните пейзажи и величествените сгради изглеждат създадени без видима причина. А Mafia II от своя страна остава с един наполовина реализиран потенциал.
Разбира се сама по себе си играта не е лоша и заслужава своето изиграване. То обаче по никакъв начин няма да остави кой знае каква запомняща се следа в съзнанието ви, нито пък ще ви накара да се върнете към Mafia II в по-късен етап, за да я преиграете.
Въпреки това няма как да не споменем
някои от достойнствата на играта
На първо място – атмосферата. 2K Czech са успели да пресъздадат 40-те и 50-те по един наистина великолепен начин. Истинско удоволствие е да кръстосваш Емпайър Бей, макар и да знаеш, че на практика не можеш да правиш кой знае какво, освен да следваш основната сюжетна линия.
Екшън елементът също е добре поднесен – с една изключително елегантна система за прикриване, без която ще станете буквално за секунди жертва на вражеските огнестрелни оръжия, чието разнообразие е принципно доволно.
Не на последно място – 2K Czech са обърнали ужасно голямо внимание на множество дребни детайли. Така например когато Вито влезе в една от канализациите на града, той няма да започне да търчи като луд през гадната вода. Напротив, ще започне с погнуса да се опитва да избягва мръсотията и да пуска коментари на недоволство. А това е само един от множеството подобни примери. Возите пиян до козирката мафиот, който ви казва, че всеки момент ще повърне? Спрете и въобще не се изненадвайте, когато го видите да отваря вратата и да започне да драйфа с все сили…
Преди да се усетите обаче, цялото това мафиотско приключение изведнъж ще свърши, а у вас ще остане някакво неясно чувство на празнота. Сякаш сте изгледали един дълъг филм, от който сте очаквали нещо по-иначе. Ще изгасите компютъра си, ще си кажете „Не беше лош” и на другия ден вече няма да си спомняте почти нищо от него. Това е Mafia II…
Автор: Владимир Тодоров