Mafia: Definitive Edition

От пръв поглед е рубрика, в която ще ви представяме нашите първи впечатления от най-различни видеоигри, с помощта на минимални дози субективно лично мнение и максимално количество обективна критика.

       ————————————————————————————–

Когато първата Mafia излезе през вече далечната 2002г, тя ни предложи увлекателна и запомняща се история, силно повлияна от кинематографичния шедьовър Кръстникът на Франсис Форд Копола. Графиката също беше чудна и успяваше в това да предаде по един много специален начин атмосферата на чест и мръсни игрички, с които неизменно е пропит гангстерския свят, а геймплейните механики… е те бяха просто ОК.

Уви, само един от тези елементи успя да устои на теста на времето и това е именно всепоглъщащата история. Ако не сте играли оригиналната Mafia тогава, когато излезе и сте убедени, че нямате мазохистични наклонности, не виждам защо изобщо да го правите към днешна дата. Графиката не е остаряла никак добре, ама изобщо даже. А ако по някаква случайност тя не успее да ви отблъсне в първия половин час, най-вероятно това ще го стори калпавото управление, наред с високата трудност на играта дължаща се къде на остарелите гейм механики, къде на по-високата трудност на игрите от онова време.

Въпреки че трите основни елемента на оригиналната Mafia – история, визия и геймплей имаха своите трески, сплавта която те формираха, превърна играта в легенда.

Легенда, която от дълги години се нуждаеше от освежаване, за да засияе отново.

Както навярно е станало ясно от горните редове, Mafia е класика с легендарен статут и работата по освежаването ѝ би тежала върху раменете на който и да е разработчик, дръзнал да го стори. Тази тежка задача пада върху плещите на хората от Hangar 13, познати ни с работата си по Mafia 3. С нея те лееко се поизложиха и след това се опитаха бързо, бързо да позакърпят положението и да ни замажат очите, но горчивият вкус все пак остана. Този път, обаче са решили да изкупят греховете си и в голяма степен успяват.

Новата графика е най-голямата промяна спрямо оригинала. Тя е и първото нещо което се набива на очи. Този път Hangar 13 са свършили перфектна работа по техническата част. В резултат Lost Heaven направо сияе. Ако през деня градът ви се струва леко скучен и сив, което най-вероятно е дизайнерско решение имайки предвид периода, в който се развива действието, просто изчакайте да падне нощта. По тъмно, на фона на джазови ритми, ще се озовете в неоновия рай на земята. Пардон, на виртуалната земя. Ритъмът на епохата е напипан перфектно, а атмосфера струи от всеки кадър в секунда.

Специално внимание трябва да се обърне и на моделите на героите, които също са преработени из основи, но все пак верни на първообразите си, което ни довежда до другата осезаема промяна спрямо оригинала –

кът сцените.

Те определено заслужават адмирации, тъй като са реализирани по един наистина прекрасен начин. Издържани са във визуалния стил на по-новите части от мафиотската серия и създават чувство за хомогенност на трилогията. Също така Hangar 13 са решили да добавят някои нови сцени, които допълнително изясняват отношенията между героите и запълват някои от дупките в историята. Жалко е, че не са запазени оригиналните диалози, но също така е свършена и перфектна работа с кастването на новите актьори. Техните гласове перфектно пасват на екранните герои, отговарят на физическите им характеристики и като цяло, ако се докосвате до играта за пръв път, най-вероятно няма дори да забележите разликата. Както споменах по-напред, моделите на героите също са преработени и за направата им е използвана motion capture технология, което допълнително изостря емоционалния заряд на събитията.

Като изключим факта, че мисиите са запазени до голяма степен в оригиналния си вид, Mafia: Definitive Edition взаимства много елементи от продълженията си Mafia 2 и Mafia 3,a в повечето случаи заедно с недостатъците им. Ръкопашната бойна система е подобна на тази от предишните две игри, което трябва да значи „спъната“ и монотонна. Със сигурност е по-добра от тази в Mafia 1, но все пак се усеща морално остаряла с поне 10 годинки. Стрелбата също е изкопирана едно към едно. Усещането от оръжията е на ниво и често ще се улавяте да стреляте с усмивка, но главният проблем тук идва от откровено глупавия изкуствен интелект на вашите противници. Често ще ги хващате да реагират неадекватно на вашите движения, а понякога просто няма да отразяват присъствието ви. Печелившата тактика във всяка схватка се свежда до прикриване зад някой по-обемист обект, отстрелвайки всички мафиоти един по един, докато се редуват да надничат иззад своето прикритие. Лошото AI допълнително разваля и стелт секциите от играта. Контролната схема на Томи и анимациите му, както и тези на NPC-тата изглеждат досущ като тези от Mafia 3, които лично на мен не ми се понравиха особено.

Колите и гонките в частност, са важна част от истинското Mafia преживяване, затова ще им обърнем особено внимание.

Ужасното управление на колите от оригиналната игра е сменено също с това от по-новите части. Единствения проблем за който се сещам тук е свързан с факта, че автомобилите са прекалено бързи за епохата си, но това са бели кахъри. Адекватното управление облагодетелства цялостния геймплей, имайки предвид колко често ви се налага да участвате в гонки с коли. Този факт може само да радва дългогодишните фенове на поредицата, тъй като злощастно известната със своята трудност „състезателна мисия“ вече няма да ви къса чак толкова много нервите както беше преди. Освен това трябва да споменем, че имате възможност да избирате между аркадно управление на колите и симулационно такова. При второто всяка отделна кола се държи по различен начин на пътя, а за да избягвате честите срещи с полицията, ще трябва да се научите да маневрирате из града с включен ограничител на скоростта. Като интересно нововъведение може да споменем възможността да управлявате и мотори.

Умишлено оставих историята за накрая, тъй като тя е най-сладката част на Mafia.

Действието се развива в Америка по времето на „Сухия режим“ и „Голямата депресия“ в фиктивният град Lost Heaven. Негов прототип навярно е райското кътче за мафията по онова време – бандитският Чикаго. Влизате в обувките на таксиджията Томи Анджело, който най-случайно се забърква с организираната престъпност и постепенно разбира, защо градът в който живее носи точно това име.

Lost Heaven се чувства жив, но не очаквайте ниво на детайл като това от GTA V. Има какво да се види и чуе, но трябва да подходите към играта с идеята, че Mafia все пак не е игра с напълно отворен свят. Линейността на 20-те мисии е позволила на дизайнерите да съсредоточат своите усилия на ключови места и да създадат някои наистина специални моменти, но всичко това си има съответната цена.

Hangar 13 услужливо са запазили и free-roam режима от оригинала, в който може да се полюбувате на красотите на Lost Heaven и да изпълните някоя и друга странична мисия. Освен това може да се оглеждате и за скрити колектъбъли, но не прекалявайте с взирането в детайлите, защото красивата илюзия може да започне да се пропуква.

Искам да завърша с няколко думи.

Въпреки красивата графика и изпипаните кът сцени, Mafia се чувства като игра от друга епоха. Запазената структура на мисиите и някои поостарели геймплейни механики определено помагат за потапянето в ретро атмосферата на играта със своето архаично усещане. Но въпреки всички недостатъци, чакането определено си заслужаваше.