Няма съмнение, че 2010 г. донесе ренесанса на алтернативните нискобюджетни аркадни игри. Независимо дали става въпрос за мрачната Limbo, кървавата Shank или странната The Misadventures of P.T.Winterbottom, заглавията които се предлагат през XBOX Live Arcade и за PC показаха, че понякога не е нужно да разполагаш с много пари и голям екип от експерти, за да създадеш нещо ново.
И лудо
Да, лудо. 2D сайдскролерът Lylian е една от най-шантавите сюрреалистични игри, които са се появявали скоро на пазара. Помислете си за Alice in Wonderland например. Сега сложете и щипка Amnesia: The Dark Descent. После добавете момиченце, плюшено мече, което крие зловеща тайна, мрачен приют за душевноболни и получавате представа за това какво ви чака в Episode 1 на играта. А, да – той нос и подзаглавие Paranoid Friendship.
Малката Лилиан започва своето лудо виртуално пътуване в учреждение за хора с ментални проблеми. Или лудница, казано по нашенски. Къде е тя и защо девойчето е заключено в нея, можем само да гадаем, но това не пречи на играта. Важното е, че ние заварваме Лилиан между четири тапицирани стени да си играе със своята единствена утеха – плюшено мече. Един ден обаче нечия злонамерена ръка открадва мечето, но преди да успее да се депресира още повече (ако това изобщо е възможно в лудница), Лилиан открива, че вратата на стаята й е отворена и веднага хуква навън.
По следите на изчезналото мече
Пътят на Лилиан през болницата ни показва, че това не е обикновена институция. Местата, които ще посетите и враговете, които ще срещнете, са меко казано странни. Като например една миялна машина, която следи всяко ваше движение. Разбира се, нищо в света на Lylian не е съвсем сигурно, защото малката е душевноболна и не се знае дали нещата, които виждаме не са плод само на нейните силни халюцинации. Истина или не, някои от сцените в играта са доста гротескови, други направо стряскащи и в нито един момент не ви става безинтересно.
Когато убиете достатъчно гадни медицински сестри например, Лилиан може да се пренесе в едно съвсем различно място. То е шарено, пълно с живот, слънчеви лъчи и пеперуди. Пеперудите обаче не са това което са, защото Пренасянето в шарения свят служи и за решаване на някои пъзели и преодоляването на различни препятствия. Геймплеят е точно такъв, какъвто може да очаквате от подобен тип игри – простичък, но все пак достатъчен, за да ви кара да продължавате напред.
Две думи за реализацията
Докато атмосферата и презентацията в играта са на високо ниво, техническите аспекти определено се нуждаят от подобрение. Битките например са наистина елементарни – просто се доближавате до противника и натискате един бутон. Малко дълбочина в бойната система наистина нямаше да навреди. Скачането на Лилиан също създава проблеми, тъй като не е достатъчно добре преценено и може да доведе до някои дразнещи умирания. Анимациите както на главната героиня, така и на лошите са поостарели и развалят иначе доброто визуално впечатление.
В положителен план управлението е доста лесно и контролите по подразбиране вършат работа, при все, че може да ги кустомизирате, ако желаете. Системните изисквания за играта също са доста ниски, направо неприлично, което гарантира максимално широка аудитория.
Lylian е оригинална игра, която се опитва да внесе интересна нотка. Заради това студиото Pixel Pickle Games безспорно заслужава уважение. Технически играта не е реализирана по най-добрият начин и това пречи удоволствието да е пълно, но всеки, който си пада по по-шантави концепции спокойно може да й се наслади.
Автор: Иво Цеков