by PC Mania
Почти хиляда години след легендарната Война на Последния съюз, когато Исилдур сразил Саурон, и много преди Гандалф да разбере, че Единственият не е изгубен безвъзвратно, а се намира в ръцете на едно от най-необичайните същества на Средната земя, се родила друга история…
Тя разказва за могъщ и зъл магьосник от Севера, известен като Краля-чародей, който се надигнал от своето леговище през 1300-та година от Третата епоха, събрал огромна армия и повел открита война с Арнор – великото кралство на хората, което след смъртта на Еарендур било разкъсано от жажда за власт и разцепено на три – Артедаин, Кардолан и Рудаур. Това е същият страховит черен конник, който прободе Фродо със своето моргулско острие на Бурния връх, наричан от елфите Амон Сул. Думите на Гандалф за него биха всели страх у всеки: “Той е древен крал на Ангмар, Магьосник, Дух на Пръстена, Повелител на Назгулите, сянка на отчаянието, копие на ужаса в десницата на Саурон… А ако са верни древните слова, не ще падне той от ръката на простосмъртен мъж и дори за Мъдрите е скрита участта, що го чака.”
Именно Ангмарският крал-чародей, този енигматичен персонаж, създаден от брилянтното въображение на английския филолог Толкин, е и главният герой в първия експанжън за най-добрата стратегия, правена по „Властелинът на пръстените”.
Магьосническото кралство
Доста неща се случиха, откакто за последен път поведохме армиите на хора, елфи и джуджета срещу портите на Дол Гулдур – крепостта на Саурон в южните покрайнини на Мраколес. Най-значимото обаче е, че чрез The Rise of the Witch-king на хоризонта изгря нова фракция, наречена Ангмар. Тя би могла да се опише най-точно като злия аналог на джуджетата. Нейните воини са яки, но доста бавни – като се започне от черни нуменорци и тъмни скиталци, та се стигне до могилни и снежни тролове. Кавалерия в пълния смисъл на думата, която да се мери с роханските конници, няма. Може би с изключение на ездачите на вълци – една от общо четирите вида единици, които трал господарите могат да призовават и ръководят. Но за сметка на това пехотата на Ангмар е една от най-мощните в играта и на всичко отгоре се допълва от зли магьосници, поклонници на Краля-чародей.
В началото на сражението тези заклинатели умеят да правят няколко обикновени магии, с които увеличават силата на съюзниците или забавят враговете. Но впоследствие, след изучаването на съответния ъпгрейд, специализират и в едно от общо три особено унищожителни вълшебства – порой от трупове, пълно замразяване на избраните единици или изсмукване на жизнените сили на противниците, за да лекуват съюзниците около себе си. Уловката в случая е, че за да бъде възможно всичко това, за всяко заклинание магът трябва да принесе в жертва определен брой от своите последователи, които го следват навсякъде (те се регенерират, но това отнема време). Определено е уникална единица, но нейният проблем е, че изисква изключително голямо внимание и на моменти е твърде трудно да я запазите жива, просто защото е слаба физически, а обхватът, в който прави магиите си, е убийствено малък.
Какво ново из Средната земя
Очевидно е, че в този си вид Ангмар превъзхожда почти всички раси в Средната земя. Тогава с какво точно останалите шест враждуващи сили ще се противопоставят на надвисналата заплаха? С нови единици естествено. Определено в това отношение най-забележителната промяна е въвеждането на т.нар. „орда от мини герои”. Това е отряд елитни воини с умения, подобни на тези на истинските герои. Те се тренират от обикновените постройки, като стандартните юнити, но когато достигнат определено ниво на опит, получават уникални способности от ранга на тези на Теоден или Глорфиндел да речем. Дори си възстановяват здравето сами, когато не участват в бой. Уловка естествено има и тук – може да ръководите само по няколко наведнъж. Дългоушковците например имат възможност да обучат най-много три отряда воини от Нолдор (въпросната орда от мини герои), които са еднакво добри както с лък, така и с меч, а когато достигнат седмо ниво, получават достъп до умението Weapon Song, което ги прави няколко пъти по-силни.
При Мордор пък Черните конници вече не са същински герои. Приветствам тази идея с две ръце, тъй като такива бяха изключително безлични и се губеха в сянката на Краля-чародей. В Rise of the Witch-king те са обединени именно в „орда от мини герои” и имат достъп до цели три специални умения. Но естествено може да контролирате само един подобен отряд наведнъж. Що се отнася до героите – лейтенант Готмог (безформената гадина, която водеше армията на Саурон към Минас Тирит в „Завръщането на краля”) е сред новите попълнения в редиците на Мордор, чийто назгули вече могат да слизат от гигантските си летящи зверове (тогава получават достъп до малко по-различни умения).
Дребните промени
The Rise of the Witch-king въвежда и някои малки, но важни корекции върху цялостния начин на игра. Най-забележими са промените, свързани с обсадните съоръжения. Сега много от воините (предимно обикновената пехота) нанасят минимални щети на сградите. За сметка на това катапултите и всички останали подобни машинарии са малко по-бързи отпреди, много по-ефективни срещу постройки и най-важното – не нараняват вашата войска, когато я треснат по погрешка. Ударната вълна обаче не я щади и тя все още се разплисква във всички посоки като малка локвичка, замерена с камък.
В режима War of the Ring също се наблюдават шепа съществени подобрения. Сега, вместо да пилеете безброй ресурси за обучаването и ъпгрейдването на единици по време на битки, само за да видите как се изпаряват на мига, в който напуснете бойното поле и отидете на стратегическата карта, те ще остават с вас! Освен това може да ръководите не трима, а четирима герои наведнъж, и да придвижвате армиите им не с по едно, а с по две полета напред в приятелски територии. Така War of the Ring става далеч по-примамлива възможност, с която да си пилеете времето, след като преминете през иначе кратката кампания с Краля-чародей.
В очакване на „добър” експанжън?
Макар и не чак толкова оригинален и революционен като Dark Crusade, The Rise of the Witch-king все пак е един от по-добрите експанжъни на пазара, които дори след коледния порой от хитове успяват да изпъкнат и да предложат нещо смислено. Но защо ли имам чувството, че няма да е последният, който EA LA ще ни сервират по темата? Дали не идва ред и на доброто да възтържествува?
Автор: Владимир Тодоров