by PC Mania
За играта
Разработена от четирима студенти от Берлин (ЕВАЛА хора), LIT:Bend the Light заглавие, което ще промени мнението ви за пъзел-игрите. Copperglass са виновниците за това произведение на изкуството, което не бих могъл да нарека нещо по-различно от диамант в пясъка! Още веднъж, хора- уникално преживяване!! Тази игра е забелязана от доказани компании, като Ubisoft и е обещаващо и завладяващо приключение в жанра. Бих си я купил на всяка една платформа, просто за да ги сръчквам отново и отново в посоката, в която вървят- нека останат на този път, подобен на пътищата които ние като участници
Геймплей
Интуитивни управления, елементарни но необходими насоки и нищо повече от това- LIT: Bend the Light не ви дава нищо освен необходимото за покоряване на нейните пъзели- в решаването им сте сами.. сме сами.. съм сам.. и няма нищо по-красиво от това!!
Нашата цел е да насочим лъч от светлина през различни елементи към крайната му цел, използвайки физика която е толкова реалистична, че чак на моменти боли!
Тук натисни това, за да се случи онова, тук премести това, за да се случи онова.. изключително балансирани подсказки в помощ на идеята, която е заложена в тази игра- “успокой се, нямаш неотложна задача, само да преминеш”, нещо за което ще говоря в предстоящите редове.
Впечатления
Стигаме до любимата ни част- какво мисля за това заглавие..
Един хубав слънчев ден получавам код за игра.. не знам какво ми предстои (това е чара на преживяването, предоставено от PC Mania и хората стоящи зад името).
Влизам, тегля, отварям и какво да видя- пъзел. Кой не е играл пъзели през живота си (на 32 съм, някога беше повече от стандартно, независимо какво играеш, да срещнеш пъзел).
LIT: Bend the Light обаче бързо се открои от всичко, с което се бях сблъсквал до този момент в жанра.
Пускам си играта и решавам първия пъзел- нищо кой знае какво. Продължавам натам, второ ниво- и някак нещата рязко се променят. Пробвам едно, пробвам второ, пробвам трето, но не успявам, защото бързам.. трябва да го мина бързо, защото все пак това е целта на днешните игри- да бързаш, да прогресираш.
Няма да давам имена, но примерно в MMORPG игрите бързаш, да стигнеш до конкретно ниво, за да можеш да участваш в онова което следва след крайният левъл- END-GAME съдържанието и в този ред на мисли гониш оптималния път, гониш най-бързия начин, да станеш част от финалното съдържание. В други игри строиш, стреляш, правиш, струваш, клякаш, ставаш, събираш и прочие просто за да си винаги в крак със случващото се около теб, с цел да си част от “голямата картинка”.
Така с този подход започвам да минавам през предизвикателствата на тази игра и познайте- бързайки тук нещата не се случват. Минавам първото ниво, очаквайки следващите поне 10 да са така лесни (както се казва, да “те вкарат в играта”).
В името на това да прогресирам, мамя гледайки клип в онлайн платформа. Успявам да мина в следващото ниво и пак- след минути съм в тази платформа и гледам клип в името на това, просто да продължа напред. Там някъде си дадох сметка, че аз нямам таймер, нямам нотка на спешност, нямам някакви велики награди за това, че минавам през задачите, а просто подсказка, че има още (примерно) 5 начина за преминаване на това ниво.
В този момент вече чувам и музиката, а тя е един прекрасен background, който по никакъв начин не разсейва играча от целта му, а само “върви” с него през тези уж на пръв поглед елементарни загадки. Няма правилен начин- има ТВОЯ начин, който просто е един от многото и точно тази свобода на решения до някаква степен прави тези клипове из мрежата чужди гледни точки.
Предизвиквам всеки почитател на Puzzle-Based игрите, да опита от това “ястие” и този който ми каже, че това не си заслужава бих посъветвал, да спре да бърза в ежедневието си, да седне и запали цигара, да си сипе чаша бира, да направи онова, което го отделя от “модерния” живот и да се понесе в семплите нотки на LIT: Bend the Light, защото и аз така подходих, но тази игра не е такава.. както казах:
“успокой се, нямаш неотложна задача, само да преминеш”