Leisure Suit Larry: Box Office Bust

Leisure Suit Larry е класика… Истинска класика. Лари Лафър е един от първите адвенчър герои. И без съмнение – най-мръснишкият от тях. Абсолютно винаги единственото му желание е било да надникне под полата на колкото се може повече жени, без значение какви ненормални, смехотворни или трудни пъзели ще застанат на пътя му. А като прибавим към неговия нагон и грозноватия му вид, задачата става с една идея по-трудна. На фона на „послушните” поредици като King’s Quest и Space Quest, Leisure Suit Larry бе глътка свеж въздух. Поне до известно време…  

Не е тайна за никого, че Magna Cum Laude, последната игра, бе разочарование за повечето фенове на развратния Лари. Как се вписва Box Office Bust в цялостния пейзаж? Като тотално разочарование…

Вярвате или не, тя е дело на Team17

Същите онези пичове, които създадоха поредицата Worms. Как е възможно това? Забелязах, че из форумите, разнищващи играта, член на Team17 всячески се опитва да защити честта на компанията. Той твърди, че Sierra (Vivendi Games) са ги натоварили със задачата да направят продължение, дали са им строго фиксиран бюджет, определили са им краен срок, сервирали са им готов сценарий и са им „поръчали” какво точно искат да видят. В крайна сметка издателите са останали доволни от финалния продукт, а Team17 са си получили заплатите. 

Въпросният дивелъпър твърди, че в кръга на издателите приключенията тип „посочи и цъкни” се считат за тотална отживелица. Затова никак не ме изненадва, че Sierra са се постарали Ал Лоу, бащата на поредицата, да има каквото и да било общо с този техен поръчков продукт. Което е жалко, защото единственото нещо, което трябваше да направят, е да върнат Leisure Suit Larry към корените. Точно както стана със Simon the Sorcerer.

Плоска, отвратителна, тъпа, еднообразна

Уви, тези четири думички до голяма степен обобщават Leisure Suit Larry: Box Office Bust. 

Историята не е нещо особено. Отново ще поемем управлението на Лари Лъвейдж – племенника на Лари Лафър. Този път обаче той е в пубертетските си години – т.е. още по-загорял. За разлика от Magna Cum Laude в тази част той ще се срещне с прословутия си чичо, който изглежда по-гротескно от всякога и напомня на разложен и разплут Елвис Пресли. След като отваря свое собствено филмово студио в Холивуд, нещата започват полека да загрубяват. Конкуренцията иска да го свали на земята и дори е успяла да внедри доносник. Точно тук идва и вашето място в цялата тъповата история – да откриете кой е и да спасите работата на чичо си, докато междувременно изкарате и по някой долар през лятната ваканция.

Още от самото начало ще се заемете с първата си идиотска задача – да триете графити с мъжки органи от стените. Нещата стават все по-зле с течение на времето, тъй като играта се опитва да комбинира най-различни геймплей елементи – битки, пъзели, шофиране, платформинг… И в крайна сметка се превръща в едно нищо. Може би най-хубавото нещо в нея е, че може да убиете пубертетчето, като например го замерите от някоя висока сграда. Когато пада обаче, дори Хълк може да му завиди за шума, който издават краката му при допира със земята.

Диалозите са скучни. За смешни и дума не може да става

Езикът е толкова долен, грубоват и пълен с нелепи псувни, че често ще ви иде да се гръмнете, само и само за да се отървете от мъките, на които сте подложени. Героите са плоски като характер и отблъскващи като визия и трудно може да харесате когото и да било. Управлението също е реализирано некадърно, а анимаците на Лари – болезнени за гледане. Що се отнася до камерата пък – тя е може би най-противното нещо в играта, тъй като се движи около героя ви с финес на пияна маймуна. 

Дали ще има следваща игра? Можем само да се надяваме, че не. Leisure Suit Larry: Box Office Bust е под всякаква критика – тотално еднообразие на геймплея, придружено от заливащо те на талази посредствено тъпо чувство за хумор. Личи си от километри, че Team17 са изпълнявали поръчков проект. Въпросът е на кого всъщност му е хрумнало, че подобно нещо ще се хареса… Камо ли продава. Положението е толкова отчайващо, че съвсем наскоро на своя личен сайт Ал Лоу благодари на Vivendi Games, че са решили да го държат настрана от този проект.

За съжаление в мрежата, въпреки всичко, се нароиха слухове за евентуално продължение. Гарантирам ви обаче, че ако има такова, този път ще го оценя с 1.

Междувременно на вас не ви остава нищо друго, освен да избягвате тази игра на всяка цена. Освен, разбира се, ако не искате повече от половината ви мозъчни клетки да измрат в нечовешка агония. После да не кажете, че не съм ви предупредил.

Автор: Владимир Тодоров