Legendary

Вероятно сте прочели някое и друго конзолно ревю в PC Mania и вероятно сте наясно с умерената ми погнуса от „големите акули” в бизнеса с развлекателен софтуер. Ей богу, продънил съм ви ушите с това как финансовата логика бавно, но сигурно изтиква оригиналността и вдъхновението от този уникален занаят – правенето на игри. Сега обаче е време да уточня, че монетата си има и обратна страна. Цялата история около Legendary (защото история определено има) е един чудесен повод за това. Едва ли не всеки човек, замесен в правенето на този шутър, изповядва поне на думи моята собствена философия – да обърнем гръб на „костюмарите” в гейм бизнеса, за да спасим неговия дух. Издатели на играта, например са две независими компании (Gamecock Media и SouthPeak Games, които наскоро купиха Gamecock Media), чийто основатели години наред минаваха за „бунтари” и страстни привърженици на идеята за независими геймдивелъпъри и издатели. Авторите на Legendary пък, Spark Unlimited, са студио, в основата, на което са някои от (поредните) бивши продуценти на първите издания на Medal of Honor. (Майко мила, колко народ си оправи живота покрай тази игра!) Плюс бивши мениджъри от Jim Henson Studios. Звучи точно като в позабравената вече практика на „супер рок” групите, нали? И всички тия люде не са спирали да реват с пълно гърло (през последните кажи-речи десетина години) как ей сега ще направят невероятни неща, които ще преобърнат гейминдустрията с хастара навън. ОК, няма лошо. Да видим сега какво имате да сложите на масата…

Spark Unlimited стартираха с издание на Call of Duty – Finest Hour, последвано от още един, още по-слаб шутър – Turning Point, отново посветен на Втората световна война. За хора с претенции за „оригиналност на всяка цена” това са два доста не-оригинални избора, не мислите ли? Добре, нека да речем, че все пак е трябвало да налеят малко пари в начинанието, преди да започнат с „оригиналната” и „независимата” част от съществуването си. Ето, че идва ред и на Legendary, чийто продуценти на няколко пъти се оплакваха как никой не им давал достатъчно пари, за да могат да осъществят амбициозните си идеи. Затова Spark на няколко пъти били сменяли издателите си. Претендирам да знам едно и друго за тоя занаят и – повярвайте ми – шансът дивелъпър да иска да смени издателя си, е адски малък. В 99% от случаите е точно обратното – издатели, които виждат, че парите им отиват на вятъра, изритват (кога с по-малко, кога с повече основание) дивелъпъра. А Legendary демонстрира всички белези на игра, способна да погълне бездънни бюджети със завидна лекота. Това е едно зле замислено, зле продуцирано, зле изпълнено и абсолютно „недопечено” на куп места заглавие. А оригиналност, каква оригиналност? Legendary е нещо като енциклопедия на най-изтърканите евтини трикове и банални издънки в FPS жанра. Въобще всичко покрай това начинание намирисва на аматьорщина.

Сега нека да се върнем на мисълта, която ви подхвърлих в началото. Нека да видим с какви заглавия трябва да си мери… пушката Legendary. Ще спомена само две – Resistance 2 и Killzone 2, и дори няма да си правя труда да коментирам. И така, какво бихме искали да играем – претенциозното, некадърно и банално „независимо” издание, или полираните до блясък (във всяко едно отношение), завладяващи продукти на „големия бизнес”? Хм… труден избор, а? Да бе! Моят съвет към „независимите” творци на игри – хайде да спрем с тупането по гърдите и плоските извинения и да запретнем ръкави за истинска работа, а?!

Автор: Ивелин Иванов