by PC Mania
Нека си го признаем, на рейсинг РС сцената сме силно ограничени откъм опции. Ако ти се играе реалистичен симулатор – пускаш си нещо от Colin McRae серията. Ако си падаш по бързи скорости и лековато управление с много екшън – Need For Speed e за теб. Ако пък искаш нещо по средата, посягаш към TOCA Race Driver. И това е! Естествено, излизат много игри по темата, но нито една от тях не успява да надскочи златната среда и да впечатли публиката за повече от седмица-две след премиерата си. В същото време конзолите са буквално бъкани с готини рейсинг игри, за които РС маниаците могат само да си мечтаят.
Надежди-говежди
Дълбоко в телешката ми природа е вкоренен стремежът да очаквам най-доброто. Затова много се надявах, че в Juiced 2 ще са полирани всички дребни нещица, бъгчета и проблемченца, попречили на първата част да прескочи прагчето, делящо нормалните от запомнящите се игри. На пръв поглед в нея си имаше всичко – яки коли, яки мацки, новата (за времето си) концепция за тунинговане. Много ми се щеше най-накрая да играя на рейсър и да му се кефя, без да се налага да гледам логото на Electronic Arts преди стартовото меню. За жалост не се получи.
За бога братя, не купувайте!
Всъщност правете, каквото си искате. При строго определени условия може да се окаже, че Juiced 2 е точната игра, която искаш да намериш под новогодишното дръвче в хола си. Но само ако смяташ, че взаимодействието между алчни калифорнийци, геймдизайнери и родилият се в процеса брандиран продукт е добра идея. Ако се кефиш на кухи девойки, блестящи само и единствено в своята силиконова цицавост. Не ме разбирайте погрешно – никой от екипа на PC Mania няма нищо против циците и чалгата като концепция и начин на живот. Но опитите за създаване на рейсър със съставките за порнопродукция/попфолк клип започват да ти се струват повече от нелепи след една определена възраст.
В общи линии дизайнерите на Juiced 2 са решили да хвърлят в лицата ни колкото се може повече женска гръд, да бланшират обилно с музичка и самоцелно присъствие на коли. А подробностите като програмирането на кода за физиката на играта и общата й стойност като рейсър са били оставени на купчината сдуханяци в мазето. Те пък тотално са се вбесили, че никой не ги кани на партитата с манекенките и са решили да си го изкарат върху невинния играч.
Лошото
Всички прекрасни идеи в тази игра са тотално омазани и дори пищното лъскаво деколте на главната ви героиня не спасява положението. Опциите за създаване на персонаж отключиха всичко гавраджийско у мен и крайният резултат бе Пена – липсващото звено между човека и маймуната (мили спомени за Oblivion). Трупането на опит и създаването на ДНК матрица на персонажа ви – една брилянтна идея сама по себе си, губи стартовата си засилка в момента, в който разберете, че не оказва почти никакъв ефект върху геймплея. Множеството коли и опции за тунинг, както и страхотният гараж, в които да го правите, увяхват като препикано мушкато посред лято, на фона на общо грозновата визия на колите дори при високите нива на детайлност. В този момент и неоптмизираният енджин си казва тежката дума, така че на РС-то, на което Crysis си върви нормално, просто няма да видиш реалистични коли.
Най-разочароващият момент е самото поведение на колите. Разбирам, че играта е некадърен порт от конзола, но липсата на поддръжка на волан с вибрация, управлението с конзолните клавиши и нелогичната реакция на возилото ви при всяко натискане на бутон за посока не могат да бъдат оправдани. Ако си притворите очите достатъчно, може и да изгубите усещането, че колите са като залепени със скоч за пистата, но дори и това няма да поправи турбо хидравликата им, превръщаща и най-нежното погалвана на стрелката за посока в забиване в най-близката мантинела.
Автор: Георги Панайотов