Juiced

Някак необяснимо и неочаквано за мен, малко преди появата на тази игра около нея се създаде една атмосфера на истерия. Заговори се едва ли не за “убиеца на NFS:U”, което не изглеждаше толкова невероятно след лекото разочарование, което изпитаха феновете на поредицата при излизането на втората част. Аз обаче не почувствах някаква магия. Седя пред Word-а и се чудя: ба, що така се получава? Да е някакъв многопикселен дзвер – не е. Да е supa-dupa риълистик – пак не… Да го видим тогава…

Ready, steady, GO!

За история не може да се говори – в Career режима ви се съобщава, че се намирате в Angel City и имате $40,000 в задния си джоб. Избирате си име, име за отбора си (PC Mania Team FtW! :)), модел на мобилния си телефон и сте готови да се впуснете в екшъна. А екшънът е… не особено интересен, честно казано. Освен вас в града има още осем отбора, като съвсем в началото шефа на един от тях ви дава един Eclipse, за да ви тества. След това състезание трябва да си купите собствена кола, която обаче ще е доста далеч от нивото на мицубишито – изборът варира от VW Beetle GLS 1.8T през Honda CR-X и стига до Peugeot 206 GTI – не особено спортни коли, но като за начало стават.

Можете да участвате в три основни вида надпревари – point-to-point, тоест само една обиколка на пистата; circuit – обикновено състезание с колкото си решите обиколки; sprint – права отсечка, стигналия първи от точка А до точка В печели (с малката уловка, че тук скоростите се сменят ръчно) и… това е. Дори трафик няма. От време на време ще участвате в състезания, организирани от другите отбори: например show-off събирания, където задачата е да правите разнообразни трикчета с колата – завъртане на 180 и 360 градуса, drift, boomerang, donut и други подобни. Важно значение тук има външният вид на возилото – колкото по-тунинговано е то, толкова повече точки получавате. На пръв поглед интересни, тези състезания обикновено се минават с все същите заучени трикове, повторени до болка в китката. Такава е и по-голямата част от Кариерата – според мен най-лесният начин да спечелите пари е постоянно да организирате спринтове, които са лесни, кратки и доходоносни, ако сполучите със залозите. Като цяло обаче кариерата е малко по-натоварваща и трудна, отколкото би трябвало.

Говорейки за тунинг, в играта са включени само лицензирани марки автомобили и части, които са с няколко нива на функционалност. Последното ниво са прототипите – возило с четири прототипни части може да участва в състезания специално за експериментални коли. За щастие производителите не са се отнесли в облаците и настройките по колата са достъпни и за простосмъртния геймър, който не е чак толкова на “ти” с устройството на автомобилите. Уви, все пак като бройка джитката издиша пред огромното разнообразие от части в NFS: Underground 2.

R3sp3ct, bro!

Всъщност паралелите с NFS:U2 не са съвсем на място, защото и в двете игри присъстват неща, които ги няма в другата. Например в Juiced силно е застъпен моментът с респекта между вас и останалите отбори. Всеки отбор се респектира от различни неща, например някой се впечатляват от представянето ви на пистата, други се възхищават на колата ви, при трети зависи от уменията ви в пазаренето при правенето на залози… При 100 точки респект можете само да присъствате на организираните от дадения отбор мероприятия и да залагате на участващите, при 300 вече можете и да участвате (ако имате подходяща кола), а над 600 ако искате можете да участвате в pink slip състезание – победителят взема бричката на победения. Впоследствие различни хора ще се присъединяват към бандата ви и ще можете да си организирате отборни надпревари – 3v3, 2v2v2…

За да печелите респект обаче, трябва да участвате в състезания. Неприятното е, че те, от своя страна, рядко са безплатни. Като нищо може от върха на успеха си да се катурнете в пропастта на безпаричието само заради две-три загубени ралита. Не помага и гадната система от autosaves, която не ви позволява да се върнете преди злополучното състезание. Повредите по возилото също струват пари и то не толкова малко, колкото би ви се искало. А ако блъснете противник е дори по-лошо – освен че му плащате ремонта, губите и респект от неговия отбор.

Поведение на пътя и извън него

На пътя колите се движат леко… странно. Не претендирам да знам как ще реагира автомобилът, ако се опиташ да вземеш завой с 200 км/ч, но на моменти возилата се държат като консерви с боб. Например колата не се обърна по капак нито веднъж, въпреки сериозните усилия от моя страна в тази насока. В джитката е включена и някаква система, която претендира да знае по-добре от играча кога е удачно да се намали скоростта и кога да се набият спирачки – моят съвет е да не й обръщате особено внимание, ако не искате да карате като пенсионер. Най-много да се разбиете в някоя извивка на мантинелата, докато зяпате в мигащия в червено надпис Brakes now! Иначе сблъсъците изглежда не се отразяват фатално на автомобила – най-сериозната повреда, на която станах свидетел, беше изтичане на нитрото.
Графично играта ме разочарова сериозно – не приемам, че трябва да махна motion blur-a и light flares (които по принцип би трябвало да допринасят за реализма), за да придобие визията нормален вид, а не такъв, все едно я играя на телевизор от шейсетте. Лично мнение.

Като аудио играта е напълно стандартна. Не че може да се измисли кой знае какво, когато се озвучава кола, разбира се. Това, което спасява високата оценка обаче, е саундтракът – абсолютно феноменален и идеално пасващ на темата. Лично за мен именно музиката беше най-приятната изненада, но не знам колко добре говори това за геймплей качествата й.

Като цяло Juiced не е лоша игра – проблема е там, че не е и добра. Какво да ви кажа – обикновен рейсър, трудно различим от останалите на пазара. Не мислете, че мразя играта или нещо такова – познавам хора, стояли по цели нощи пред нея, само за да минат “e тая писта”. Така че явно за всеки влак си има пътници. Все пак съветът ми е: изчакайте Need for Speed: Most Wanted.

Автор: Пламен Димитров