Journey To The Savage Planet

Journey to the Savage Planet не е от тези игри, които ще променят възгледите ви за гейминга. Не е и от тези, които ще ви накарат да заклеймите дадено студио. Тя чисто и просто ще ви поднесе няколко часа забавление и ще ви накара да забравите за вашето собствено съществуване. Заливайки ви с хумор, вдъхновен от живия живот, играта ще се опита да ви напомни, че светът, от който се опитвате да избягате, играейки игри, далеч не толкова лош, колкото се опитват да го изкарат медиите. Дори напротив, той е забавен и често пъти нелогичен, като една обикновена, непретенциозна видеоигра.

Алекс Хътчинсън, създател на студиото зад играта Typhoon Studios и работил по хитовете на Ubisoft – Assassin’s Creed III и Far Cry 4, черпи с пълни шепи от глупостта на заобикалящия ни свят. Точно затова хуморът на Journey to the Savage Planet е толкова свеж, приятен и заема основна част в играта.

Дългогодишното сътрудничество на Хътчинсън и Ubi си личи на доста места

Заемки от заглавията на френската компания присъстват, но в никакъв случай не са натрапчиви и не дразнят. Играта носи свой дух и механиките са премислени така, че да ни накарат да се почувстваме като истински изследователи. Историята е клиширана и не си струва да се говори особено много за нея. След като корабът ви се разбива на непозна планета, фигурираща само с кодово име, вашата задача е да направите така, че да излетите отново. Оттам нататък всичко е във вашите ръце. Трябва сами да разберете как да използвате природните ресурси на планетата, за да оцелеете и изпълните задачата си.

Кратки видео съобщения от гордия собственик на „четвъртата най-добра фирма за космически пътувания и изследвания в света” ще ви разясняват ситуацията, в която се намирате и ще ви поощряват да продължавате с изследователската дейност. Ще държите непрекъсната връзка с бордовия компютър. Той ще съчинява поезия, когато умирате, ще подхвърля по някой и друг майтап и ще повтаря отново и отново как работи телепорта в света на играта. Освен, че поддържа бойния ви дух, той също ще ви подтиква към агресия към иначе дружелюбните представители на извънземната фауна. И последно, но не и по значение, ще ви припомня често, че имате право да умрете само 50 пъти (не мога да ви кажа какво става след 50 път, тъй като играта е доста лесна и прощаваща.)

Въпреки, че играта не е RPG, в самото начало имаме възможност да изберем лице зад скафандъра на нашия герой. Силно ви препоръчвам да изберете кучето, тъй като през цялото време докато играете, героят ви ще скимти и ще издава различни кучешки звуци. Мисля, че това много добре представя шеговития тон на играта.

Започвате с голи ръце и няколко метални кутийки от синтетичната храна на име Grob

Не след дълго разбирате, че съдържанието на въпросните кутийки се услажда на животинките, населяващи планетата. Ако сте така добри да ги нахраните, те ще ви помогнат, изпускайки газове… пардон – ресурси, които да използвате, за да си сглобите пистолет. Хората от Typhoon са свършили чудесна работа, създавайки жива екосистема на планетата. Както споменах по-рано, в началото започвате игра без никаква представа какво трябва да направите. Сканирате флората, фауната и различни обекти от околната среда. Така, по естествен начин се научвате как да използвате и комбинирате природните дадености на планетата. Освен металните кутийки със синтетична храна, семената, гъбите и плодовете, които събирате по пътя си, също ще станат част от вашия арсенал. Боравенето с тях и използването им в комбинации е от ключово значение за геймплея.

Естествено, имате цел, която се явява единствената главна мисия в играта. Трябва да достигнете до вътрешността на тайнствена извънземна кула. Нямате никаква информация защо е построена, какво се крие в нея и как изобщо такава постройка може да съществува в на пръв поглед дивата планета. Тук искам да отделя малко време и да похваля разработчиците, тъй като са направили добър избор да не ни пришпорват да прогресираме към главната цел. Ако в Journey to the Savage Planet присъстваше някакъв елемент на ограничение или ни пришпорваха да напредваме в историята, цялата изследователска концепция на играта щеше да пропадне. Може би в това се крие разковничето, което прави играта готина и забавна.

На пръв поглед дизайнът на света на Journey to the Savage Planet е разчупен и може да бъде класифициран като metroidvania, но рядко ще имате право да избирате между повече от два различни пътя и те почти никога няма да ви предложат нещо по-интригуващо от опция за достигане от точка А до точка Б. Разбира се, има и второстепенни мисии, които са свързани главно с откриване и набавяне на екипировка. Но не са толкова второстепенни, колкото звучат. Ако искате да напредвате в играта, ще трябва да ги изпълнявате, да намирате различни мостри и след това да ги принтирате с помощта на 3D принтера на кораба си. Без помощта на екипировката голяма част от картата на играта ще бъде недостъпна, без значение какво правите.

За щастие светът е интересен и си заслужава шляенето и разкриването на десетките тайни местенца

Фактът, че нивата на героя се вдигат чрез сканиране и опознаване на света и съставните му елементи, допълнително насърчава изследователския дух. Ако пропуснете тази част от приключението, няма да имате особен проблем с „превъртането на играта”, но ще изпуснете голяма част от забавлението, а и почти половината от ъпгрейдите. Животът и издръжливостта си ще повишавате посредством откриването и изяждането на оранжеви, яйцеподобни топки, които ще намирате на скрити и видни места. Ъпгрейдването на екипировката става след като извършите определени научни експерименти. В ролята на лабораторни мишки влизат сладките и чаровни животинки, които придават живот на планетата. Ще ги използвате за „панички” , практикувайки спортна стрелба, ще се прокрадвате зад тях незабелязано, за да ги боцнете в името на науката. Ще ги събирате на купчинки и взривявате ритуално… тези и още много такива щуротии ще правите само и единствено в името на науката и за да закичите пред името си някоя високопарна титла.

Светът на играта е разделен на три различни сегмента. Всеки един от тях носи различна атмосфера и предизвикателства. Дизайнът на нивата е добър и ще се налага да комбинирате различни умения за да се придвижвате. Гледките са спиращи дъха и вертикалността на местностите е впечатляваща. Тъй като играта е в стил metroidvania, много от местата няма да са достъпни при първото ви преминаване през тях и ще ви се налага да се връщате, за да ги разкриете. Улеснени сте от системата за бързо пътуване и от факта, че света на играта не е толкова голям, че да се загубите в него. Даже напротив, разработчиците са вкарали достатъчно детайли в заобикалящата ви среда, с които да улеснят навигацията.

Интересна е идеята да се завръщате на борда на кораба всеки път, щом приключите с даден сегмент от и да предоставяте отчет за действията си. Също е интересно и вкарването на ко-оп в играта. Според мен Journey to the Savage Planet няма нужда от тази опция, тъй като другарчето може да ви помогне съществено само по време на битките, а и непрекъснатото бърборене по Skype или Discord ще ви извади от атмосферата на играта, а и може да пропуснете някоя от закачките.

Един от най-големите минуси на Journey to the Savage Planet са битките

От началото до края ще имате на разположение само едно оръжие. Разбира се, пистолетът подлежи на ъпгрейдване, но ъпгрейдите не променят особено геймплея. По-голямата част от гадинките, обитаващи планетата, са дружелюбни и ако не ги предизвиквате, не би следвало да ви нападат. Престрелките са сравнително редки и не развалят приключенския дух на играта, но изглеждат сякаш са вкарани насила. Животните, влизащи в графата „хищници” ще ви нападат винаги, когато се приближите до тях. Те имат разположени по тялото си яркосветещи, слаби точки, които трябва да уцелите, за да ги победите. Общо взето, битките се състоят в избягването на поредица от атаки, след което имате прозорец, в който може да стреляте преди да ви нападнат отново. След това повтаряте, докато някой от двамата ви не падне победен. Чак към края на играта нещата стават по-разчупени, но тогава е твърде късно. Босове не липсват, но и при тях важи по-горната формула.

Всички елементи, описани до момента, правят Journey to the Savage Planet една прилична игра, която си заслужава инвестицията от около 10-тина часа. Като изключим битките, играта има солиден геймплей, примесен с лека и приключенска атмосфера. Journey to the Savage Planet няма претенции да бъде новаторска или гениална. Тя ще ви накара да се посмеете и забавлявате, но няма да я помните дълго. Няма особен смисъл да я преигравате. Финалът е разочароващ. Препоръчвам ви да не използвате ко-оп режим, а да ѝ се насладите сами.

Автор: Петър Хайтов