by PC ManiaЙерусалим. Първата столица на Израел. Такава е и по времето на староеврейското кралство – 1000 г. преди Христа. Разрушена от вавилонските орди през 586 г. пр. н. е. Превзета от Римляните 523 години по-късно. Опустошавана през 70 г. и 135 г. сл. н.е. по време на еврейските въстания срещу Рим. В 637 г. попада в ръцете на арабите, а през 1071 г. – на селджукските тюрки. Управлявана от кръстоносците от 1099 до 1187г. и по-късно – от египтяни и тюрки, докато не е завладяна от Великобритания в 1917 г. От 1920 до 1948 г. е в територията на Британската империя, заета от палестинци. Арабите превземат стария град, а евреите държат новия, които са обединени от Израел след 6-дневната война през 1967 г.
Това е свят град, приютявал през вековете евреи, християни и мюсюлмани. Утвърдил се и в трите религии, а неговите древни, пропити с история прашни улички, които са неми свидетели на не една война, и днес се давят в мизерия и кръв…
Това чудо – играта
Едноименната игра на Cryo ни зашлевява с една хипероптимистична, идеалистична и красива гледна точка по въпроса. Уви, аз не мисля, че тази адски идейна игра има нещо общо с действителността. Ноооо негаснещият ми оптимизъм… ме тласка да затворя очи пред историята, да затворя очи и пред днешната ситуация там…
XVI век, Йерусалим. Ейдриън Блейк (познат на някои от вас от Pompei) търси своята ненагледна София. Главният ни герой – играчка в ръцете на боговете или средство, чрез което те да вразумят човеците, помага на един мюсюлманин, с който го среща случайността, и му спасява живота.
Тъй като владее езици, а и доказва своята мъдрост пред новия си приятел, нашият човек получава оферта да се разходи до Йерусалим, където му е предложена и служба при султана. Когато пристигат обаче, палатът е обезумял от паника и скръб. Щерката на владетелят е изчезнала, вероятно отвлечена от енигматичния затворник, който също не е осъмнал в килията си въпросната сутрин. Разследването е поверено на нашия човек и неговият приятел. Те обаче са хвърлени в шах от неясните следи, оставени от техния интересен, тайнствен и надарен със забележителна интелигентност опонент. Това е човек, комуто очевидно не са чужди и трите религии, езици, идеологии и идеали. Явно той често е посещаван от най-видни граждани. Но това е и човек, който може би иска да бъде хванат (това май е съкровена мечта на всеки психопат, or is it just me ?)
Оставя ни следи като, разбира се, следва предписанието “на час по лъжичка”. Играе си с нашите знания и ни подлага на изпитания. Дори има наглостта сам да се срещне с героя ни, разчитайки на това, че той не го е виждал и не ще го разпознае. А дали беглецът няма и други подбуди за своите деяния? Но нека спра дотук, за да ви бъде по-интересно. Знам, вече звучи леко тривиално, но в случая си заслужава да ви спестя края на историята. Аз лично превъртях играта и съм тотално очарована.
Тези неизбежни религиозни теми
Нека не се заблуждаваме обаче, в играта са застъпени и исторически факти, което за някой може да е скучно, но според мен бе наистина увлекателно. Интересно ми беше да науча събития от миналото, да вникна макар и на повърхностно ниво в идеологията на религиите, да разбера най-хуманистичните идеи, застъпени в тях. Ако наистина идеята да се образовате ви е хванала за гърлото, можете да се забавлявате и с включената в играта енциклопедия, на която обаче аз не отделих и капчица внимание (простете за което).
Религията обаче не е засегната само като фактология и идеология (не бързайте да се измъквате – има още по темата!:-)) Идейно е, че е включена и малко по-саркастична гледна точка, посветена на фалшивата набожност и сляпа вяра.
Това например може да се илюстрира със случая, когато Хаят – нашият избягал затворник, оставя три идентични знака, означаващи “вяра” (един от основните добродетели и в трите вероизповедания) пред църквата, джамията и синегогата. Реакциите, които предизвиква това у хората, които са последователи на трите религии, е и целта на Хаят. Чрез нея той иска да покаже и другата страна на медала. Най-голям е резилът на християните – бедните се скупчват и обнадеждени чакат подаяния, а богатите хвърлят монети до надписа. И тъй като той казва “вяра”, а не “благотворителност”, те си пожелават нещо егоистично, вместо да хабят скъпоценните си монети за такива глупости като безкористна щедрост.
Евреите също не остават много назад. При тях надписът се появява в Сабат – техния религиозен празник, когато не могат да работят. Те не могат и да ви накарат да работите вместо тях и трябва да чакат Божията намеса. Като се замисля обаче, може би сеирът на мюсюлманите също не е никак малък – при тях един нещастен човек безуспешно търка надписа с парцал часове наред. Оказва се обаче, че знакът не е на стената, а е само проекция от един фенер, където е написана думата. Ей Богу, не мога да се примиря с идеята, че колкото и да са били тъпи, хората не могат да различат едното нещо от другото. Още повече, човек, който трие с парцал би забелязал, евентуално, че проекцията “полазва” по ръчичката му, а не остава на стената, която трие… Но хайде сега, подробности…
Това, което ме вкисна
Тъй като мястото взе да привършва, а аз засега ви залях предимно с неистовия си възторг, май е време да подхвърля тихомълком и някоя мъъъничка и незабележима критика. Ето го първо и ужасно дразнещо “ЗАЩО”. Питам се ЗАЩО, по дяволите, и тази игра, която можеше да е нещо невероятно, си надява примката на посредствеността, точно както направиха много предшестващи я. Често действието следва нелогична и тъпичка последователност, която само създателите знаят защо е такава. Не че съм с лабилна психика, но ще започна да пищя, ако и следващият куест, с който се захвана, ми поднесе подобна прелест. Освен това ще се развикам, ако отново ми се наложи да сменям CD-тата на някоя игра толкова често. Погеймите половин час и хайде – другия диск… Дължината на играта е… Абе то е смешно да го наречем дължина. Краткотрайността на играта е около един ден. Толкова увлекателна и така кратка…
Е, след като ви описах и всички недостатъци и след като вече знам, че не съм премълчала и лошото, мога спокойно да заявя, че Jerusalem въпреки всичко си заслужава. Има много оригинални идеи – уви, не можах да отделя достатъчно време на всички. Не бива да пропускам да спомена, че ще ви се наложи да пътувате със силата на съзнанието си, за да достигнете едно недостъпно място. Определено идеята ми допадна. Ако сте куестаджия по природа, не бива в никакъв случай да пропускате играта. А и да не сте, пак ви я препоръчвам с две ръце, и с два крака… Но, хайде спирам с глупостите, оттеглям се, за да се отдам на пост и молитва… 🙂
Автор: Лили Стоилова