by PC Mania
Поучителната история на непокварения д-р Джекил и уродливата му тъмна страна – Хайд, буди интерес у хората десетилетия наред. След написването на оригиналното произведение през 1886 г. се появяват много интерпретации – пиеси, филми… Предполагам голяма част от вас са запознати с оригиналната история на Джекил и Хайд. За тези, които са пропуснали да прочетат произведението на Робърт Луис Стивънсън, ще разкажа с две думи за какво иде реч.
1890 г. Лондон. Дъжд, дъжд и още много дъжд. Позната картинка. Мрак обгръща тъмните тесни улички. Файтони се люшкат по хлъзгавите пътища… Там, някъде в тази мрачна обстановка, е и лабораторията на д-р Джекил, който е не само медик, но светило в областта на физиката. Той е изключително милостив човек, а списъкът с безплатно лекуваните пациенти е безкраен.
Този факт обаче не се нрави на сър Джордж, който е баща на годеницата му. Обвиняван неколкократно в прекомерната си непорочност, Джекил започва разработката на малко по-различен проект, тласкан през цялото време от бъдещия си тъст. Професорът прави експерименти със странни лекарства и накрая сътворява отвратителен буламач, който разделя доброто и злото в човек. По този начин се ражда и маниакалният убиецът Хайд – олицетворение на всичко гадно у Джекил. Чудовището е оставено да живее заради милозливостта на Джекил (и заради значимостта си за световната наука). В един момент обаче убиецът излиза от контрол и се превръща в това, което е…
Историята на играта
Минали са десетина години от неприятния инцидент с Хайд. Лабораторията на Джекил е същинска лудница, пълна с откачалки, лекувани (което е силно казано) от доктора. Нещо обаче се случва. Гадовете започват свободно да си щъкат из огромната сграда. Дъщеричката на Хайд изчезва. Всичко се обръща с краката нагоре. Принуден от обстоятелствата, доктор Джекил трябва да се върне към стария кошмар. Съдбата на малкото му ангелче зависи от това, детето е единствената радост в живота му… Гръбнакът на доктора изпуква. Остра болка. Светкавица осветява стаята. Тъмната фигура е сякаш променена – по-ниска, сгърбена и грозна. Хайд.
Оказва се, че сянката, предизвикала всичко това, е… Е няма да ви кажа. 🙂 Но нейните подбуди са тъмни. Негодникът, отвлякъл дъщерята на Джекил, иска да се сдобие с извратена стара книга на злото. Джекил праща Хайд при тъмна мистична организация, за да я вземе.
Геймплеят
Нещата тук са на средно или по-скоро добро ниво. В началните нива неведнъж ще ви се наложи да осакатите някой ненормален пациент. Те обаче доста бързо тупват като зрели круши и едва ли ще са истинска трудност за вас. Когато напреднете, ще установите, че на доста места се изисква повече ум, отколкото чист пердах, и това много ми допадна. За да превъртите приключението, ще трябва да си служите и с не един и два предмета: ключове, еликсири, разтвори и други интересни нещица, намерили място в инвентара. Ще решавате и много пъзели и загадки.
В дизайна на играта, който беше обявен от някои гейм-критици за Осмото чудо на света, намирам доста заемки от психарията, създадена от болния мозък на American McGee. Истината е обаче, че Алиса ми хареса неколкократно повече, а и все пак в случая си остава оригиналът.
Най-очебийните прилики са разкривените прозорци и стени.. Цветовата палитра обаче е по-бедна и като цяло има нещо, което й липсва.
Мелодийката също не изневерява на стила на цялата игра и е закачливо зловеща.
На очи се набиват и опитите на френските автори да скалъпят нещо, което да
хем е уродливо, хем съдържа хумор
Истината е, че сме виждали далеч по-забавни неща и далеч по-забавни предстои да видим, Някакъв странен чар обаче се крие в гротескните фигурки. Неестествено късите прасци и дългият торс на вашия леко прегърбен, червендалест асистент например са част от характерните черти на всички герои, които ми направиха приятно впечатление. На пръв поглед персонажите изглеждат адски разнообразни, но ако се загледате, ще откриете, че голяма част от тях имат прекомерно издължени фигури и лица или са турбо-широкоплещести.
Говорейки за всичко това, ми се искаше да привлека вниманието ви и към набора от оръжия на нашия герой, но поне аз и до ден днешен разполагам само с едно-единствено нещо – някаква сопа. Не губете надежда обаче. Вярвам, че разнообразието не е подминало този френски продукт. Може би ще имате повече късмет от мен.
Предполагам, че би следвало да ви разкрия и нещичко повече по местата, из които ще търсите щерката си. Като начало ще излезете от кабинета си и ще преминете през многото помещения на собствената си лаборатория. Тя обаче е фрашкана с лудите, за които вече споменах. Проправяйки си път през тумбите лунатици, ще стигнете и до отговорите на многото въпроси, измъчващи д-р Джекил. Бързам да ви осведомя, че ще играете и от името на мистър Хайд, когато търсите книгата.
В заключение ми се иска да кажа, че като цяло играта е на доста прилично ниво. Ще посъветвам всички, които са си паднали по неколкократно споменатата касапщина на American McGee, да пробват и тази игрица, въпреки че тя е много по-скромна и пестелива откъм кръв и карантии. Приликата между двете заглавия е може би малко особена и на някои от вас ще се види доста далечна, но атмосферата донякъде е копирана. Кажи-речи 70 на сто от видяното буди смътни спомени за Алиса.
Дано не съм ви досадила с натрапчивите мисли на тема плагиатство, но те не ме оставят на мира. Така и не успявам да бъда равнодушна, когато много добри заглавия залагат предимно на нечия чужда оригинална идея.
Но в крайна сметка, ако любимите ви игри спадат към action/adventure жанра, не си спестявайте това заглавие. Вероятността да ви допадне е повече от средна. За да не ви подведа, все пак ще добавя, че играта е далеч от съвършенството. Просто не подхождайте с много големи очаквания и have fun! ;-)))
Автор: Лили Стоилова