InFamous

Ако PlayStation2 все още заема достойно място в геймърския ви арсенал, то значи няма как да сте забравили за онзи ултрасимпатичен jump&run, кръстен Sly Cooper. Ако името случайно ви убягва, пуснете си една търсачка и хвърлете поглед на едно от безспорно най-оригиналните и най-забавни PS2 заглавия. Освен че ще наваксате пропуснатото (особено ако изиграете поне една от игрите в поредицата), така ще можете и да видите сами откъде тръгнаха Sucker Punch, за да стигнат до InFamous. За тези, които вече са играли и трите Sly издания (или поне едно от тях “от-до”), ще е забавно да открият колко сходен всъщност е техният геймплей с този на InFamous. При това (определено) за добро. Но нека не нарушаваме твърде установения ред… И така –

Историята

Хм… не че историята на InFamous е особено слаба, не… И все пак – хайде това да е последната (поне за тази година) игра по системата „голям град, пострадал от индустриално/биологично/бог знае каква катастрофа, плюс герой, придобил свръх човешки сили вследствие от това”? След броени дни трябва да се появи Prototype, където ситуацията е дразнещо сходна. И както е тръгнало, не изключвам да се нароят още такива заглавия, преди да успеем да кажем: „Ма много взеха да си приличат тия игри, мамка му”. След като си изплаках мъката, добре де, останалата част от фикцията на InFamous (герои, ситуации и прочее), все пак играта си е съвсем безгрижна, макар и трудно да може да мине за „завладяваща”. В началото на играта нашият главен герой Коул Макграт се събужда в епицентъра на тайнствената експлозия, превърнала някога процъфтяващия Емпайър Сити в истинско

фрийк шоу с постапокалиптичен оттенък

Градът е отцепен в карантинна зона, в която няма ред и закони, а доскорошните „криминални елементи” са изгубили и последната частица от човешкия си облик. И както си му е редът, точно тогава трябва да се появи мълчаливият герой, който да отвърне на огъня с огън. М-да, Коул определено има арсенала, за да стъжни живота на всеки, имал неблагоразумието да го погледне по грешния начин. Казано накратко – момчето е нещо като ходещ AEЦ „Козлодуй”, бълващ волтови дъги с лекотата, с която други си духат носа. В началото приложенията на този дар от съдбата са по-скоро постни – нещо като еквивалент на пистолетчето, с което до неотдавна неизменно стартираха шутърите. Не след дълго обаче Коул развива своята дарба до нива, на които може да завиди кой да е от достопочтените членове на Съвета на Джедаите. Няма да се впусна в изброяване, но повярвайте ми – както от визуална, така и от геймплей гледна точка InFamous е едно от най-добрите забавления, на които сте попадали някога.

Другата голяма екстра на новото творение на Sucker Punch и системата за акробатични или по-скоро – катерачески трикове. Казано накратко – за Коул Емпайър Сити е нещо като

огромна площадка за паркур

а уменията му в дисциплината засенчват тези на Алтаир от Assassin’s Creed. И отново – всичко това е адски забавно, макар и твърде лесно постижимо (поне за моя вкус).

Последната съставка от печелившата рецепта на Sucker Punch е моралната дилема, която ни предлага играта, както би казал даскалът ви по литература. Казано по човешки – в хода на историята Коул (а покрай него и ние) трябва да направи

някои наистина интересни решения по скалата „добро – лошо”

Макар да не съм точно „разтърсен до дъното на душата си”, трябва все пак да кажа, че InFamous е едно от много малкото заглавия, които се опитват да постигнат нещо смислено в този аспект.

Като цяло новото творение на Sucker Punch има всички шансове да направи своите автори точно толкова популярни и успешни, колкото те безспорно заслужават да бъдат. Дано само това да не стане за сметка на добрия стар Слай Купър, който, макар да не разби непременно класациите по продажби, все пак си остава един от моите персонални „all time favourites”.

Автор: Ивелин Г. Иванов