by PC Mania
Ако сте си направили труда да прочетете анонса към ревюто, то значи ще трябва да давам обяснения. Какъв ти Мики Маус, какъв ти Мечо Пух, к’ъв милиционер, к’ви пет кинта и прочее. Ами видите ли, Мики и Пух са може би най-големите черноработници на всички времена в развлекателната индустрия. Където да се обърне човек, особено ако е родител, все ще види някой от тия двамата симпатяги я на дрешка, я на четка за зъби, я на шампоан, я на шоколадче и бог знае на какво още. Като капак на всичко и някакви корейци, облечени в нелепи костюми на Дисни герои, взеха та събраха луди (ама луди ви казвам!) парици от уж бедните български родители за нещо, което трябваше да мине за невиждано и нечувано зрелище за мало и голямо. А бе то – децата да си запушат ушите – аз Мики Маус и Мечо Пух само на опаковката на презервативите си дето не съм ги виждал. Та и с Индиана Джоунс така напоследък. Пънат се хората да издоят от него каквото могат. Последното срамно творение със същата марка на господата Спилбърг и Лукас почти успя да размаже с един удар граденото (странно, от тях самите?!) в рамките на повече от две десетилетия. И сега трябва да се бърза!
Дайте да видим какво още може да се оглозга от онова, което някога
беше най-сочната мръвка в света на киното и електронните развлечения
Ами, не много. Не и по този мародерски начин. Достатъчно е човек да хвърли едно око на списъка с платформите и веднага би трябвало да му светне един огромен предупредителен надпис. Я да видим сега… PlayStation2, PSP, Nintendo Wii, DS. Хм, липсват само… трите водещи платформи – Xbox 360, PS3 и РС! Не искам да обиждам Wii (нито да подценявам водещата му позиция в продажбите при хардуера), но нека бъдем честни – истински вълнуващите, при това не само във визуално отношение, събития се случват именно в тези три формата, които – изненада! – не са планувани за новия Indiana Jones! Колко странно наистина… И колко очевадно. Бюджетът за разработка на една PlayStation2, PSP, Nintendo Wii или DS игра е в (много) пъти по-малък от тези за PS3, Xbox360 или РС. Минимално вложение – максимална печалба. Е, дай Боже всекиму… Но – уви! – де да бяха толкова прости нещата.
Накратко – Indiana Jones and the Staff of Kings е игра… мисля
В смисъл има си там история, геймплей… Има си даже пич, който чудесно докарва гласа на Харисън Форд (малко нещо не ми се вярва мистър Форд да се е нагърбил лично). На хартия дори нещата звучат повече от апетитно – уникални елементи за всяко издание, прословутата Euphoria за по-висок реализъм при анимациите, Havoc като физичен енджин, един куп различни локации (Судан, Сан Франциско, Панама, Истанбул и Непал), оригинална (в смисъл написана конкретно за играта) история в духа на Raiders of the Lost Ark… Списъкът продължава още и още. Признавам – и аз се хванах. Трябваха ми повече от два часа, преди да се плесна по челото и да си задам логичния въпрос – защо по дяволите играя това нещо?!
Графиката е на нивото на добрите PS2 игри… от първо поколение!
С други думи – по стандартите отпреди 6-7 години. Само дето междувременно в този формат излязоха неща като MGS: Snake Eater, двата God of War, Onimusha и тъй нататък, и тъй нататък. Добре сега, нека някой ми обясни защо една Indiana Jones игра не заслужава да изглежда поне толкова добре, колкото кое да е от тези заглавия? В графично отношение Staff Of Kings е на нивото на The Mummy: Tomb of the Dragon Emperor – една игра, очевидно създадена по системата „колкото да не е без хич”. Всъщност упрекът ми е не към дивелъпърите. Момчетата от А2М са направили героичен опит да свържат двата края, предвид срока и бюджета, с който най-вероятно са разполагали. Но Lucas Arts?! Толкова ли са го закъсали наистина, та да се опитват да обърнат джобовете на горкия изтормозен доктор по археология с хастара навън? Геймплеят ще се стори увлекателен
само на абсолютен новобранец
или на някой от най-болните фенове на Индиана Джоунс.
Основното (и единствено) предизвикателство в играта е плод на нейните издънки – било то в камерата или в управлението, или и по двата параграфа едновременно. Опитът да се скърпи прилична система за ръкопашни битки е почти смехотворен и подозрително прилича на силно орязана (до осакатяване) версия на това, което сме виждали не веднъж и два пъти по демо филмчетата на бавещата се вече с (не една и две) години „next gen” версия на Indiana Jones. Т.нар. „хот спотове” в PS2 версията не са нищо друго освен бледо подобие на интеракция със средата. Логическите загадки? По-добре да не започвам за тях, наистина. Кажи-речи същото имам да кажа и за престрелките в играта и в още по-голяма степен за секциите „на релси” (ако се сещате какво имам предвид).
Всъщност… знам, че все пак ще опитате тази игра
И как бихте могли да не го сторите?! Има ли почитател на приключенията, който да не е зажаднял за една питателна, свежа и апетитна порция Indiana Jones? Особено след безумието, кръстено Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull. Знам, че точно като мен ще попаднете в клопката. Не забравяйте обаче, че (точно като Пениуайз) съм ви предупредил.
Автор: Ивелин Г. Иванов