by Стефан Червенков
Феновете на visual novels са особен вид геймъри. Всъщност, може би е спорно дали можем да ги наречем такива. Докато в заглавията от поредиците Dangaronpa и Ace Attorney все пак има и гейм елемент, то в други такъв почти или изцяло липсва, и Immortality е по-скоро от втория тип.
От струга страна Sam Barlow вече доказа не веднъж, че умее да създава интересни и ангажиращи истории – за пример може да вземете оценената високо от критици и геймъри Her story.
Аз ли съм или не съм?
Историята в Immortality се върти около актрисата Мариса Марсел, и нейните три филма, всеки от които е заснет, но по някаква (различна) причина никога не стигат до екран.
Всеки от филмите, както и историята около заснемането им, е отделен от другите, но в същото време те са свързани. Да, сложно е. Ambrosio (1968) e готическа любовна история с фентъзи елементи, Minsky (1970) е нео-ноар кримка и Two of everything (1999) е съвременен психологически трилър. Повярвайте ми, всеки от тях си струва като история, и бих ги гледал ако бяха създадени в Холивуд.
И между филмите, бавно, някак неусетно, се прокрадва личната история на актрисата, нейните болки, радости, разочарования и грехове. Всичко това поднесено като фон на главната тема – обърканото и променено самоусещане и връзка с реалността, които бавно те потапят в океан от лудост. И прераждането. В някаква форма поне…
Дори да не изчетете всичките ми излияния, запомнете това – Immortality е ново ниво в разказването на истории, с невиждана до момента дълбочина.
Добре де, а как сА играЙ туй нящо?
Това е въпрос който си зададох не веднъж в първите 20 минути (даже – на глас, защото стриймвах част от работата ми по тази статия). На ваше разположение има различни клипове – сцени от филмите на Мариса, записи от снимачния процес, от партита със снимачния екип и гостуване на участниците по толк шоута, дори новинарски репортажи. По всяко време можете да изберете да пуснете нова сцена и да я изгледате, като когато решите може да пробвате да изследвате даден елемент от кадъра – било то пръстен който някой от артистите носи, картина на стената или странно отражение в камерата.
Откриването на “правилен” елемент отваря нови сцени, или по-подробни и дълги версии на вече видяни такива. Също така, можете да превъртате сцените напред и назад, с различна скорост, и тук идва един от по-психарските елементи в играта. Понякога при различна скорост или превъртане назад, сцените се променят. Нови артисти играят същите роли, нови реплики стават част от историята. И май не винаги артистите са наистина човешки същества…(но за да разкрия повече, трябва да спойлвам наистина здраво – а не искам).
И всъщност това е. Няма битки, няма взимане на решения, трябва просто да гледате и да внимавате за малките детайли, които могат да разплетат големите загадки. Ще оставя на вас да прецените, игра ли е това в пълен смисъл на термина, или не е.
Камера. Екшън.
Няма как да оценявам графиката във FMV игра, така че нека си поговорим за кинематографичната и стойност. На първо място – играта на артистите. Макар и всички те да са ми напълно непознати, и като имена, и като лица, мога само да им кажа – браво. Всеки от тях напълно заслужава в бъдеще да получи покана и за нещо по-голямо.
Операторската работа, костюмите, гримът – всичко е изпипано до най-малките детайли. Асен Блатечки може и да казва, че всеки може това или онова в седмото изкуство, но аз такъв професионализъм по нашите земи не съм виждал.
Звукът също е на много високо ниво – от страхотния войс актинг, до правилно подбраната и всъщност обогатяваща преживяването музика, хорицата от Half Mermaid просто показват как се прави. И мога да се сетя за немалко големи студиа, с бездънни джобове, които трябва да си водят бележки.
NSFW
А може би трябваше да започна с това? Да, Immortality не е игра за всяка аудиенция, не е за малкото ви братче, и определено не е добра идея да я разцъквате в офиса.
Има повече от достатъчно груб език, наркотици и алкохол, насилие и силно неприятни гледки (макар и стилно поднесени, не jump scares). Има и определено количество веещи се пред камерата цици и донякъде откровени секс сцени. С други думи…мда. 18+
Оценка
Рядко ми е трудно да дам оценка на игра. Immortality е страхотен продукт, висш пилотаж в много направления и мога силно да го препоръчам, но дали е точно игра? Вие сами преценете (и ме уведомете в коментарите), пък аз все още имам да разплета историята на част от артистите и третия филм…
Казвайки горното, дори и абсолютно да се влюбих в преживяването Immortality, не мога да дам перфектна оценка. Не и като гейм журналист, не и в гейм медия. От друга страна, изобщо няма да се изненадам ако се окаже GOTY в някоя категория.
