Игрите, чиято разработка се проточи прекалено дълго, обикновено имат нещастието да се окажат недостатъчно добри. Въпреки, че Homefront: The Revolution в никакав случай не е лоша игра, дългогодишният развоен процес и смяната на студията явно са си казали думата, защото новият шутър на Deep Silver и Dambuster се колебае между иновативен и доста посредствен, без да избира ясната посока.
Най-напред позитивното, защото такова наистина има – замисляли ли сте се как би изглеждала една Far Cry игра, но не в тропическата, а в градската джунгла? Или пък тайно сте си мечтали Dying Light да бе по-военизирана? Е, Homefront: The Revolution ви дава възможност да изиграете тази концепция, тъй като играта представлява един шутър от първо лице с отворен свят, който за разнообразие не е нито джунгла, нито сцена на зомби апокалипсиса.
За разлика от оригинала, тук нивата не са скриптирани, а имате една голяма карта – град Филаделфия – разделена на отделни райони. Като герой от съпротивата срещу севернокорейското нашествие, вашата задача е постепенно да освобождавате части от града и да елиминирате базите на нашествениците. Идеята не е революционна, но е готина, защото Homefront: The Revolution дава нужното разнообразие от неща, които да правите. Имате основни мисии, допълнителни мисии, както и различни събития, които периодично се случват на картата и в които може да участвате, ако сте достатъчно близо. Част от тях са зададени предварително, но други възникват в резултат на действията ви, така че изпълнявайки някои странични задачи, създавате възможност за още мисии. Самите задачи не са най-разнообразните, но добавете допълнителни елементи като стелт мисии или пък такива с мотор (да, карането на мотор от първо лице се оказва доста забавно) и получавате точно толкова, колкото е необходимо, за да не скучаете на тази иначе изненадващо голяма карта.
Кустомизацията на оръжията също е силна черта. В началото на играта получавате пистолет, който след това бързо превръщате в картечен и оттук насетне възможностите за ъпгрейди на арсенала стават най-различни. Съберете достатъчно ресурси и ще може да модифицирате отделни аспекти като прицелване, пълнител и др., при това доста интуитивно. Самият интерфейс наподобява този от Crysis и системата за ъпгрейди лесно се превръща в една от готините функции.
Друг е въпросът как ще използвате тези оръжия и тук започват проблемите на Homefront: The Revolution. Добрите шутъри имат една определена солидна механика на стрелба, която липсва тук. Вместо това, престрелките са някак летаргични и оръжията нямат истинска тежест.
Визуално играта ни оставя със смесени чувства. По-малките локации изглеждат прилично, но когато излезете навън, градът е предимно неугледно сив пейзаж. Енджинът на Homefront: The Revolution е CryEngine, но това определено не е най-доброто му приложение.
Накрая, не може да не споменем и техническите проблеми на играта. Dambuster вече пусна един пач и работи по втори, но засега Homefront: The Revolution е доста нестабилна на моменти. Докато геймърите се молят за 60 кадъра в секунда, тук тази стойност често пада под 25 и действия като началото и края на мисия, излизане от меню и др. предизвикват осезаемо зацикляне.
Ако предпочитате онлайн играта, която бе от силните страни на оригинала, трябва да знаете, че Homefront: The Revolution няма истински мултиплейър, а предлага ко-оп мисии с продължителност от 30 до 60 минути. Успехът там ви дава пари, с които да отключите нови оръжия, екипировка и костюми. Концепцията е забавна и има бъдеще, стига в играта да участват достатъчно хора.
Като цяло, Homefront: The Revolution е една прилична игра, чиито амбиции от време на време просто изпреварват възможностите на нейните създатели. Трудно обаче можем да обвиним Dambuster в липса на ентусиазъм – освен една богата основна игра, студиото предвижда и доста сериозна поддръжка, включително и един голям допълнителен експанжън, който ще се появи догодина. Така инвестицията в Homefront: The Revolution е не само оправдана, но и дългосрочна, а това вече е нещо.
Копието от Homefront: The Revolution за PS4 ни бе любезно предоставено от Пулсар
Автор: Александър Рангелов