by PC Mania
Бих могъл да започна с типичното за мен начало, но съм повече от сигурен, че заглавието е добре познато на аудиторията. Разработена от IO Interactive това „разширение“ на HITMAN 3 е (поне за мен) крайно необходимото продължение на тази невероятна сага. Не искам да звуча така сякаш съм от феновете на това заглавие и през мен са минали всичките приключения на агент 47 държа да отбележа, че преди да ми бъде предоставен кода за нея, не бях виждал дори главното меню на играта.
Без никаква идея в какво се забърквам стартирах първата мисия и бързо разбрах причината HITMAN, да набляга сериозно на неща като промъкване, дискретност, сливане с обстановката и както се казва „Да си скрит пред очите на всички“. Както най-вероятно става ясно не успявах, да стигна далеч, защото как така ще се промъквам аз сред няк’ви хора, за да стигна до мишената си.. не си ли е да минеш през главния вход, като Нео от „Матрицата“ през металдетектор и да пометеш всичко по пътя си, не ми го хвали.. да ама не.. след като почти сгънах джойстика си през половината, а той милия припуква ли прискърцва и гледа някак да оцелее наказанието си без да има вина, реших да опитам и по другия начин.
Започна едно залягане, едно дебнене, едни преобличания и така, може би на десетият ми опит успях, да елиминирам първата си злочеста цел. Преди да се усетя бях въвлечен в конспиративни теории, тръгнах по петите на заможни „клечки“ от най-високи етажи на обществеността, обикалях света и се наслаждавах на спиращи дъха гледки, докато превръщах нашият скромен син дом в едно по-добро място за живеене.. като може би леки изключения правят клетите души, които имат за задача, да разчистват след мен. Не знам дали се борим за чиста планета, като използваме хартиени сламки, но след всички тези чували които бяха извлечени пред очите ми, мисля че това с тия сламки е малко „пясък в очите“. Веднъж не видях да опаковат тяло (не знам защо все има толкова много тела.. сигурно и там ги мъчи някаква зараза) в голям.. пощенски плик примерно.. но да не се отклоняваме от темата.
Всяка мисия е на първо четене кратка, точна и ясна- обикновено започваме облечени в изискан черен костюм, бяла риза, червена вратовръзка и лъскавото ни пълно с идеи кубе, което съхранява извора на „въображение“, превръщащо елементарното отстраняване на един или няколко човека, в произведение на изкуството (ако имаме нервите за това). В зависимост от това с кой си имаме работа, можем да се окажем пред необятно имение в стила на тежък аристократичен стил, или някъде из калните и идеални за филм на ужаси улички в предградието на незнайна икономическа катастрофа, за което засвидетелства мизерията около нас през цялото време. Тази идея наистина ми допада, защото за разлика от всеки втори филм на тази планета, понякога източника на проблемите в дадена общност, може и да е нереализиран охранител, блъскащ нощни смени в обществените перални.
Леката или понякога никаква възможност за подготовка преди всяка мисия, ни дава възможност за избор на основно оръжие- обикновено пистолет със заглушител (лично моя най-добър приятел), облекло с което да започнем (и което няма да носим повече от пет минути) и допълнителен набор от „аксесоари“, които да направят живота ни една идея по-лек. Никога не съм предполагал, че при предоставена възможност да избирам между бързо действаща отрова или няколко цента, ще избера второто, но това се оказа и игра, която не съм предполагал, че ще ме превърне в търпелив и удобно разположен в контейнер за боклук или такъв за мръсни дрехи ловец. Хората биха казали, че да се криеш на такива места е нереалистично и не би било толкова лесно, да се изпариш за противниците си толкова лесно. На тези хора аз казвам, че и те не биха очаквали наемен убиец, да се търкаля сред претоплените в микровълнова и недоядени полуфабрикати, изхвърлени от предната вечер.
Това което наистина адски много ми хареса е липсата на време, за което следва да се изпълни мисията, защото на фона на постоянното дебнене на мишената, прокрадването до нея през различни методи, които в зависимост от действията ни, могат да са много и ние да превърнем в малко или обратното. Докато обикаляме разнообразните пейзажи, предградия или насаждения, играта с помощта на иконки над главите на дадени субекти ни подсказва, че те разполагат с интересна информация, или пък по една или друга причина ще бъдат част от близкото обкръжение на мишената ни. Пак в нашите ръце остава решението дали да се възползваме от тези насоки и възможности или (разбрах го по трудния начин) не си струва изобщо риска, защото накрая просто ще ни застрелят като кучета.
За пример на едно от приключенията на които се оказах се разбра, че целта ни обича да си похапва, а аз не бях облечен подходящо за целта. След дълго завиране под балкони, скачане в храсти и (разбира се) контейнери с крайно нехигиенични съдържания, успях да стигна до въпросната кухня. Там трябваше да привлека вниманието на един от помощник-готвачите като просто изкъртих ел.таблото и изключих осветлението. Когато този помощник дойде да.. хаха.. помогне за осветлението, аз бях толкова щастлив, че на света е останало добро в хората, че не се сдържах и го прегърнах ама с цяла сила и на него толкова му хареса това как някой го оценява, че от цялата тази емоция припадна. Аз разбира се сигурен , че момчето цял ден наведено над тези гозби, няма как да няма някакви проблеми я с кръста, я с нещо друго и понеже съм карал онлайн курс по чакръкчийство една далечна Събота, реших да му наместя ставите. Нещо изпука там и явно много го е боляло преди това, защото направо си заспа. Реших да му изкарам смяната, а и носим един размер дрехи, та просто ги метнах и си казах „Колко да е трудно.. едни яйца все ще мога да му забъркам..“ и така с тези думи нахлух в кухнята.
Омлет може и да не забърках, но за сметка на това такава я спретнах, че сигурно ще трябва ъпдейт на играта само за реставрация на помещението.
Така забавлявайки се повторих една-две любими мисии, докато не разбера повечето методи за прикриване на следи, идеята зад всяко едно облекло, с което можех да сменя моето. Обърнах внимание на капаните които могат да се заложат, а те никак не са малко.. и като цяло свиквах с механиката на играта. Колкото повече експериментирах, толкова повече разбирах необятните възможности, имплементирани в това невероятно заглавие.
След като се почувствах достатъчно сигурен във вече адекватните си новопридобити методи, реших да продължа с историята. Властния но нежен глас, надъхващ ме чрез текстове с ясно изразен британски акцент (въпреки, че това не е акцент ама.. да.. такава е думата), не спираше да ме кара, да си представям жената от другата страна на разговора, защото тя през почти цялото време си остана това- глас. Така без да се усетя минах цялата кампания на всяка част от играта и си казах „Този Freelancer излезе много добро попадение“.. и чак тогава изобщо обърнах внимание..
..ми то „HITMAN:FREELANCER” всъщност към даденият момент беше единственото нещо, което НЕ БЯХ ИГРАЛ от както я имах.
Оказва се, че освен разнообразието от оръжия, карти, мишени и възможности, освен всички тези заплетени истории, които някак все водят към „Провидънс“, „Международната Асоциация на Договорите“ или просто към нашето момче- Агент 47 има нещо повече. Freelancer е нещо като предизвикателство, в което се използват познати местности, но с абсолютно нови сюжет и цели, където всяка грешка може така да накаже играча, че ако е на мое място (не че да мрънкам или нещо такова) просто ще си играе там мисииките, ще си обикаля из сградите и ще си трепе който си иска, без да трябва да започва каквото и да е от начало.
Този режим на играта по отношение геймплей следва основният и принцип, като няма някакви фундаментални разлики и някак същевременно се усеща като съвсем отделна игра. Това което IO Interactive са успели да създадат е да вземат шедьовъра, който тези Датчани са създали и да го тунинговат по най-добрия възможен начин.
Вече имаме собствена бърлога, която ако в началото прилича на високотехнологично мазе, то в ръцете ни са ресурсите необходими… за ресурсите необходими за превръщането на това мазе в най-приятното място за прекарване на дните, в които не прекъсваме на други хора дните.
Мисиите вече са обединени в кампании заредени с рисков фактор и ако изгубим един „рунд“ да го наречем, губим цялата си прогресия за избраната кампания, половината ни парички (заработени с честен труд и попълване на анкети за подаръчни ваучери онлайн) и всичко което сме взели с нас на това приключение. На тоя режим кво му е хубавото, а?
Вече ако си харесаме някое оръжие и решим, да го направим част от колекцията си, която гордо и под конец държим изложена в бърлогата си, просто трябва да го вземем и да минем нивото с него под ръка (или на гръб.. или в кобур.. няма значение). Това ме превърна в колекционер и имам чувството, че за основна цел сега имам да стана най-добрия покемон треньор, ама на оръжия и искам „да ги хвана всичките“. Невероятно чувство за хумор открих в някои от първоначалните декорации, а именно плакатите, но ще оставя подробностите там за заинтересованите
В заключение мога да кажа, че „HITMAN”е игра, която ме хвана яд, че по-рано не съм имал възможността да опитам. Тя ме научи на търпение, предпазливост и това, че ако човек си го постави за цел, никой не е невинен. Препоръчвам играта на всеки любител на планирани действия, но и на онези от вас които просто искат да разпуснат след работа или тежък ден като цяло, чрез систематично масово клане на всяко живо същество под небето на мисията.
Всяка вечер намирам по един час или повече, отделен само и единствено за тази приятна игричка, защото там ако искаш бързаш, ако не искаш не бързаш. Там може да си конкретен в действията си, но може и да се вихриш както намериш за добре- всичко спрямо настроението.
Аз слагам ръкавиците на ръцете, щипката на носа и ако ви трябвам съм по всяка вероятност в някоя кофа и търся нещо с повечко консерванти и химикали в него и като знам хората какво ядат понякога се чудя как ги хваща отровата.
До нови срещи!
Ако искате да ни помогнете по по-личен начин да запазим легенда PC Mania жива, станете наши поддръжници в Patreon .Станете наш фен във Facebook .Следвайте ни в Twitter .Следвайте ни в Instagram . Станете наш абонат във виедо канала ни в YouTube . Гледайте ни скоро и в TikTok . Може да четете всичко ново в linktr.ee/Pcmania
Благодарим на нашите патрони : The Gaming Beehive (Little B), Zdravko Verguilov, Алескандър Занков и Cveti Ivanova