by PC Mania
Колко от вас са работили ръка за ръка с Агент 47? Мъжественият “Плешо” с каменно изражение на лицето и такава аура на coolness (колкото и да не мога да я понасям тази думичка, май тя е най-подходяща) около себе си, че със самото си присъствие сваля температурата в помещението, в което се намира, поне с десетина градуса. Колко от вас са изпитвали как реалността и ставащото на екрана бавно се размиват, за да се слеят в едно, и така до момента, в който вече задържате дъх преди поредния изстрел на снайпера? Или пък докато адреналиновата инжекция, продукт на собственото ви тяло, не излее съдържанието си право в сърцето преди началото на ожесточена престрелка? Всеки един, запалил се по някоя от Hitman-игрите, рано или късно усещал това чуство и затова се връща с жажда за още при всеки нов епизод от поредицата. При мен това се случи, докато заедно с Агент 47 се измъквахме от болницата-лаборатория, под носовете на ошашавените румънски спецчасти. И дори тогава мисълта как Io Interactive брутално са изкопирали предпоследната сцена от филма Leon биваше плавно изтикана настрана от неподправеното възхищение към гейм дизайнерите и сценаристите, работили по заглавието. Ето защо поредната част на тази маниакална игра се чакаше с нетърпение, прерастнало в зомбиране секунди след края на инсталацията.
To be or not to be?
Като за начало 47 умира. Но това е стар номер, който Io се опитват да пробутат, и се съмнявам, че с четвъртата част на играта ще приключат поредицата. Сюжетът се завърта около серия мисии, в които срещу добро заплащане трябва да очистите няколко високопоставени клечки. Отново всяка от целите ви е с доста силна индивидуалност и с наистина голямо удоволствие ги премахвате. Постепенно обаче се намесва конкурентна агенция и вниманието ви се насочва към ровичкане по темата “Кой и за чий е насъбрал толкова много на 47 и собствената ми агенция?”. В продължение на 12 мисии ще обиколите едни от най-известните локации из САЩ с цел премахване на гадинки и печелене на доларчета. Доста трънлив път, между другото, минаващ през казината на Лас Вегас, селската атмосфера по делтата на Мисисипи и т.н.
Геймплей и атмосфера
Както и предишните игри от серията, и тук ще имате два основни начина за справяне със всяка мисия. В зависимост от предпочитанията и стила ви на игра ще можете да се вживеете в ролята на Рамбо и да отгърмявате всичко по пътя си. Но за да се почувствате наистина профи, единствено жертва ви трябва да отпътува към отвъдното и никой друг. Това е и единственият начин да достигнете до Silent Assassin статуса. За целта трябва да избегнете всеки нежелан контакт с цивилни или гардове, внимателно да планирате всяка своя следваща стъпка и действие и да постигнете перфектен тайминг, съобразен с пътищата на пазачите.
Всъщност при добро желание не е нужно да изстреляте дори и един единствен куршум, за да минете мисията. Поне не и лично. Знам, че някой би се размрънкал “ама без пукотевици не е фън”. Напротив, точно това е фънът. Като оставим настрана чисто визуалната хубост на новия енджин, сега вече имате доста повече възможности за взаимодействие с околната среда, което съответно води до доста по-брутални и оригинални начини за премахване на целите. Добрата стара гарота все така върши работа, капката отрова в чашата е класика, но най-интересни са аранжираните от вас инциденти. Всяко ниво е изпипано страхотно (тоест няма безсмислено разхвърляни предмети и помещения, все едно дизайнерът го е тресял тежък махмурлук) и повечето ключови NPC-та в него следват точно зададен сценарий. Ако сте достатъчно наблюдателен, можете да откриете някой от удобните за инсцинировка момент и да се възползвате от него – било чрез размяна на пистолет играчка с истински по време на преставление или опъването на кабел, водещ до пльосването на полюлей върху жертвата – възможностите са доста, само трябва да намерите. В такива случаи работата е “чиста” и професионална, а и е доста по-изискано от оставянето на кървава диря след вас.
Всяко едно ваше действие, всеки изстрелян куршум или повален човек, всяка по-шумна стъпка даже ще бъдат внимателно анализирани в края на мисията ви и ще влияят както на статуса ви в подземния свят, така и на благосъстоянието ви. Един от новите елементи е
Notoriety статуса ви
В общи линии колкото по хамалски се държите, не прикривате труповете и оставяте доста следи – толкова по-известен ще ставате, както сред колегите, така и пред ченгетата. Вестниците ще пишат за вас и куките ще се доближават до истинската ви самоличност. Но ако искате да се изживявате като башибозук и бич божий, имайте предвид, че високите нива на този показател водят до писъциот страна на цивилните и стрелба на месо дори само като си покажете облечената в черно костюмче мутра. Естествено можете по всяко време да платите на вестниците да скатаят информацията за вас. Макар доста добрия си замисъл, Notoriety системата седи малко вяло и набързо скалъпена в играта. Но не чак толкова, че да дразни.
По време на игра ще наблюдавате действието предимно зад гърба на 47, но в случай на нужда (по-добър прицел) ще се вмъкнете в очните му нерви. И не ме разбирайте погрешно – нищо в играта не ви пречи да хванете двойка узита или една М4-ка и да сложите всичко под ножа, но тогава просто я превръщате в поредния Max Payne клонинг. Истинската красота на заглавието е именно в бавните, отмерени и добре и изтъкани със стил убийства. Освен това, повечето врагове са гении в откриването ви, но опре ли до престрелка, получават доста силна амнезия и тотална липса на инстинкт за самосъхранение, което ги прави досадно лесни мишени.
Кеш
Друга, доста по-сериозна новост в Blood Money, е присъствието на парично възнаграждение за всяка мисия. Колкото по-безшумно и хитро сте се справили със задачата, без да разлайвате много-много кучетата, толкова повече ще ви набъбне порфейла. Друг начин за набавяне на средства е изпълнянването на всички подзадачи на нивото, което понякога може да е объркващо, ако на помощ не се претичаше могъщата GPS карта, показваща ви всичко, от което имате нужда. Основно пари ще харчите за ъпгрейди на оръжията си – по-големи пълнители, заглушител, различни типове амуниции (по-мощни, но шумни или леки, но с понижена сила) и т.н. Доларчета ще давате и подкупи на неудобни хора, както и за нови костюми, имащи не само визуална, но и чисто практична функция.
Real ninja
Друга приятна новост е раздвижването на 47. Просто си представям как един хубав слънчев ден в офисите на Io, седейки до две дизайнерски РС, на които били пуснати Лара и Принца, някой е споменал: “Абе нашичкия се движи малко сковано, не мислите ли?”. Сега съвсем в стила си на високо трениран и печен килър 47 може да прескача от балкон на балкон, да пълзи по тесни плоскости и е станал доста по гъвкав като цяло. Това може и да не ви се струва много, но реално подобрява общото усещане от играта, а и е премахната комичната гледка при навеждане и влачене на тела, която може да убие страстта и в най-големият поклоник на обръснати типове със собствено баркодче на тила.
Визия, звук и малко бъгове
Io са използвали последната версия на Glacier енджина (http://www.ioi.dk/technology/glacier.htm), който наистина не блести с качество на текстурите (не че не са добри, напротив, но има и по-добри на геймпазара), но за сметка на това прави истински чудеса със светлосенките и самочувствието на машината ви. Играта е предвидена за трите най-популярни платформи в момента – и като контент, и геймплей версиите са идентични. Но само на X-Box 360 или на доста мощно РС ще можете да се насладите на фул макс детайлите, динамичните сенки, промяната им при всеки изстрел или смяна на светлинните източници.
Саундтракът по традиция изкъртва теракота, допринасяйки много за атмосферата на заглавието и пак по традиция се продава отделно на CD. Но тук идват и неприятните новини. Ако изобщо успеете да подкарате играта (видео, поддържащо Dx9 хардуерно, доста проблеми с повечето модели Radeon и т.н.) и поддържате стабилен фремрейт, то е въпрос на късмет и чести молитви да не бъдете изхвърлян на random принцип обратно към десктопа си. В една от мисиите всеки опит за хвърляне на оръжие води до краш. Слава Богу почти веднага след появата на Blood Money се появи и първия patch, но дори и с него понякога ще се чудите “защо подяволите пак заби”. Но дори и с тези проблеми играта успя да спечели за пореден път сърцето ми и да доведе до крива усмивка главния заради закъснение на текста, породено от почти седмично циклене с Агент 47.
Автор: Георги Панайотов