Hidden & Dangerous

Преди да избледнеят напълно спомените ми от Commandos: Beyond the Call of Duty, се появи ново предизвикателство, което ме накара да сложа продупчената от куршуми войнишка каска, окъсаната, смрадлива униформа, да навия партенките, да грабна пушката и да се включа в екипа на онези смели мъже, които толкова много са допринесли за победата над Райха в периода 1941-45 година. Както вече се досещате, главните действащи лица в Hidden&Dangerous са командоси от Втората световна война, но за разлика от гореспоменатата игра на Eidos, тук ще се сблъскате с един уникален хибрид, който съчетава в себе си елементи на 3D-екшън, стратегия в реално време и тактическа военна игра.

Съдейки по заглавието, сигурно сте си помислили, че вашите командоси са въпросните “скрити и опасни”. Парадоксалното в тази игра обаче е, че това всъщност не са вашите хора, а враговете им (нацистите), които обикновено излизат на бял свят, когато вече е твърде късно и всички от екипа ви лежат в локви кръв. Но за това – след малко.

Първите няколко минути, които прекарах с играта, бяха наистина зашеметяващи: уникална музика, създадена сякаш за следващия филм на Спилбърг с WWII-тематика, прекрасни анимирани брифинги, в които висококачествената и реалистична графика ви кара да мислите, че гледате архивни кадри от Войната. Плътен и отчетлив глас на англичанин ви разяснява подробностите около мисията, както и множество други дреболии, които могат да впечатлят всеки, интересуващ се от този исторически период, геймър, дори в по-голяма степен отколкото Commandos.

В Hidden&Dangerous управлявате малка групичка от съюзнически войници, които изпълняват мисии дълбоко във вражеската територия. В началото на играта трябва да изберете 8 от общо 40 войници, всеки от които разполага със собствен портрет, кратка биография и 5 характеристики. Повечето от командосите са членове на SAS (Special Air Services) – Специални военновъздушни части, най-елитните подразделения в британската войска, еквивалент на нацистките есесовци. За разлика от Commandos, тук мисиите са разделени на кампании (общо 6), като всяка от тях включва по няколко отделни сценария. За да си представите по-лесно картинката, ще спомена, че всяка кампания наподобява филм (от типа на “Мръсната дузина” или “Където рискуват орлите”) и макар различни, задачите в нея водят до една обща цел. Във всяка мисия участват винаги четирима командоси.

Играта значително напомня по структура на Rainbow Six и Special Ops (управлявате едновременно няколко души, наблюдавайки всичко от third person перспектива), разбира се, с голямата разлика, че тук действието се развива по време на Втората световна война. Длъжен да спомена, че това е може би първата игра, за разучаването на чийто интерфейс ми бяха нужни цели 3 часа. И то само за основните неща…Само аз си знам, колко пъти умряха клетите ми командоси, докато отчаяно се борех с множеството клавиши, с чувството, че “нещо не е в ред” и крайно неудобното тактическо меню. Това се дължи, от една страна, на пълната липса на tutorial или дори въвеждаща мисия с по-ниска трудност, но най-вече на несполучливия интерфейс.

На пръв поглед отделните войничета от екипа ви се управляват като Лара и сие (има и first person режим, който обаче е почти напълно излишен), но само след половин час игра ще ви стане ясно, че ако контролирате хората си поотделно, няма да стигнете далече. Разковничето към успеха се нарича teamwork (работа в екип), но, за съжаление, точно в това се крие и най-големият проблем на играта. Ако влезете в тактическото меню и се опитате оттам да зададете сложни заповеди и маршрути на хората си, ще станете свидетели на нещо като “Плевенската трагедия”. За секунди всички малоумници от вашият екип се разбягват на различни страни, едни от тях спират, други запецват, а трети правят всичко възможно да бъдат видени от възможно по-широка аудитория, което неизбежно води до светкавичната смърт на поне двама от тях. Когато се окопитите (ако все още има живи), сигурно ще опитате да възстановите реда и дисциплината в разпасаните редици като собственоръчно се заемете с командването на хората си. Това означава да изберете някой от “великолепната четворка”, който да играе ролята на лидер и да поемете контрола над него. С помощта на команди като “следвай ме” и “спри” ще можете поне временно да накарате останалите непрокопсаници да вървят след вас. За съжаление, идилията бързо прекъсва, когато някой от войниците ви хукне без видима причина точно в обратната посока, след което настъпва онази любима анархия, която почти винаги завършва с “Load Game”.
Гореописаните проблеми се дължат на AI-то, което, макар и да е на доста добро ниво, не притежава съвършенството, изискващо се от една толкова прецизна стратегия. В играта има и друг много странен момент – макар че по правило командосите трябва да са скритите и безшумни професионалисти, които вършат работата си светкавично бързо, в H&D вие се чувствате като дивеч, а не като ловец. Представете си следното: дълбок мрак, в който едва различавате хората си, имате усещането, че сякаш газите в “небрано лозе”, неусетно войниците ви падат един след друг като зрели круши, пот избива по челото ви, туп-туп-туп, ето че и последният командос се превърна в боен трофей за нацистиките войници. Такова е настроението по време на игра. Въпроси като “ама откъде дойде”, “кой по кого стреля”, “какво става” и “защо така” са напълно безпредметни, защото логичен отговор за тях просто няма. Вашата задача се състои в това да управлявате лидера и да се надявате, че останалите командоси няма да гушнат букета при престрелките, защото те, за разлика от вас, знаят откъде се стреля. Управляваният от вас водач просто стои безучастно (защото не можете да загреете какво става) и се напъва неистово да разбере откъде всъщност идва стрелбата.

Учудващо е, че вместо да ви стимулира да мислите тактически, като предварително разучите вражеските позиции, играта винаги ви поставя в ситуация, в която сте принудени да минете мисията по възможно най-хамалския начин в стил “shoot ’em all up”. При все това е странно, че дори и в цялата територия на Райха да знаят за присъствието ви, не се задейства никаква аларма, нито пък се забелязва раздвижване сред вражеските редици, което ме наведе на безумната мисъл, че просто никой не се интересува от вашето присъствие.

Сред недостатъците на H&D съм длъжен да спомена и напълно безполезния бинокъл, лесната загуба на ориентация, която ви принуждава непрекъснато да гледате картата, както и прекалено голямата роля на случайността в играта. Неприятни са и множеството бъгове, които ви съпътстват още от конфигурационната програма на играта, което може да стане причина въобще да не можете да подкарате Hidden&Dangerous.
Не ме разбирайте погрешно – H&D има качествата и потенциала да засрами конкуренията по всички възможни пунктове, защото това безспорно е най-красиво изглеждащата и акуратно разработена игра за Втората световна война.

Изключително добро впечатление прави реалистичното въоръжение на командосите ви (ще можете да използвате британският автомат “Стен”, прочутият двуостър боен нож Fairbairn and Sykes, както и леката 7.62 мм картечница “Брен”, а по-късно дори немския “звяр” Panzerfaust)
В някои от мисиите ще имате уникалния шанс да управлявате автентични превозни средства като например немска лимузина, широко използвания през войната камион Опел “Блиц”, прочутата бронирана кола SdKfz Hakl и дори  танк “Тигър”.  Прибавете към това потресаващо реалистична графика и атмосферни условия, както и перфектни звуци и ще разберете, че H&D не е случайна игра. Със съжаление си мисля обаче, че е била издадена набързо (за което стопроцентово са виновни разпространителите), преди да бъдат отстранени несъвършенствата и бъговете. Освен това чехите от Illusion не са били съвсем наясно какво точно са искали да направят – игра, клоняща към екшъните или към тактическите стратегии. Не мога да преглътна лесно и факта, че през цялото време хората ми измираха като пилци, а чувството, че управлявам “наказателен отряд”, а не командоси, така и не ме напусна до края.
Толкова трудна игра едва ли би могла да се понрави на масовия геймър.
Убеден съм, че ако Illusion й бяха посветили още три-четири месеца, H&D безпроблемно щеше да се възкачи на златния пиедестал за WWII-игри и на първите места в класациите. В сегашния си вид играта се нуждае от наистина солиден patch, който вероятно ще бъде с размерите на средностатистическа походова стратегия.

Автор: Никола Икономов