by Никола Люцканов
Когато правя ревю за игра, я играя с една мисъл в съзнанието – ако трябва да опиша заглавието с едно изречение на моите приятели, които не са я чували, какво бих казал?
За повечето игри това е лесна задача. Когато за първи път заредих Hell Is Others, влязох със същата задача в ума си. Не мина много време преди да разбера, че тази инди игра ще се нуждае от повече от едно изречение, за да бъде описана.
Ето защо в този преглед на Hell is Others ще разгледаме всичко, което прави играта уникална, и най-важното – трябва ли да отделите на тази игра вашето време и трудно спечелените ви пари? Така че, без повече шум, нека да преминем направо към прегледа!
Общата сюжетна линия на Hell is Others е доста проста, след като разберете шантавата предистория. Играете като тъжен, самотен мъж на име Адам Смитсън, който в момента живее в двустаен апартамент в Century City. Единственият начин, по който той прекарва времето си е да гледа непрекъснато разширяваща се пукнатина на стената на банята му и да полива (с кръв) дърво бонсай, изоставено на прага му.
Всичко това, съчетано с целта да напълните апартамента си с нови неща, обобщава целия цикъл на прогресиране на играта. Следователно, подобно на всяка онлайн игра, единственото истинско усещане за постижение или напредък, което можете да получите в Hell Is Others, идва от разглеждането на инвентара ви, докато бавно натрупвате нови екстри.
С дървото бонсай в ръка, играта бързо ви учи, че Century City работи на кръвна икономика. Всяко живо същество изглежда се нуждае от част от него, което изисква Адам да отиде в града, за да плячкосва и да търси кръв или други ценни предмети за търговия. По пътя Адам трябва да се съюзи с продавачите на Century City, за да увеличи максимално шансовете си да се върне у дома. Това в никакъв случай не е лесна задача, тъй като Century City е населен с вражески играчи и демони с всякакви форми и размери, които могат да ви свалят с много малко усилия, ако не сте внимателни.
Тъй като това е заглавие от малко студио, не очаквах толкова много, когато за първи път влязох в Century City. След като напуснете апартамента си, вашата гледна точка се измества от типичния sidescroller към шутър, хубава промяна, според мен, и такава, която разбива монотонността.
Отделно от това, трябва да кажа, че стилът на изкуството и визуализациите, представени на играчите, след като напуснат апартамента си и влязат в този свят на насилие са малко неясни или напълно лишени от креативност и истинска искра.
Чувствах се така, сякаш след като се осмелих да разгледам областта, бях видял дължината и обхвата на визуалните елементи на играта. Това беше леко разочароващо, като се има предвид чудесния и странен дизайн на side scrolling секциите на играта.
Изглежда също, че е била пропусната възможността да се персонализират героите правилно. Вместо това, Адам остава същият през цялата игра, а вражеските играчи просто изглеждат като тъмни петна. Това повдига въпроса защо? Не трябва ли една проста игра като тази, така настроена върху постепенна материална прогресия да доведе до такава персонализация? Имам чувството, че този раздел от играта липсва изцяло и няма да се изненадам да чуя, че е бил съкратен поради ограничения във времето или бюджета.
Играта получава оценка 3/6 от PСMania и съм сигурен, че не е изненадваща. Мисля, че тази игра можеше да бъде много по-добра. Общата концепция е добра. Въпреки това, не всеки аспект на играта е изпипан, оставяйки ви да се чувствате недоволни и донякъде разочаровани. В някои отношения ми се иска да не се наслаждавам толкова много на цялостната идея на това заглавие; тогава нямаше да бъда разочарован. Комбинацията от тази страхотна идея и пропуснатата крайна цел не ми остави друг избор освен да гледам на тази игра като на поредното инди заглавие.
В крайна сметка мисля, че редица неща са претупани от разработчиците на това заглавие. Някои аспекти, като звуковия дизайн и функциите за персонализиране, се чувстват като незавършени, докато функциите за удобство, като бързо сортиране на инвентара, са останали напълно незавършени според мен.
Разбира се, мога да оценя, че тази игра е разработена с ограничен бюджет от сравнително малко студио с цялото време и финансов натиск, които са неразделна част от живота на всяко независимо студио в днешния силно наситен и конкурентен пазар. Все пак има толкова много инди игри на пазара днес, които постигат отлични нива на детайл и иновативен резултат, че това извинение вече не е валидно.