Hell-Copter

Писнало ви е от свръхпрецизни симулатори, които изискват да прочетете цяло томче от 1000 страници, само за да можете да излетите; мозъкът ви е уморен от разсъждения и всяка по-сложна и комплексна игра ви затормозява неистово; искате нещо, което се овладява още в първите пет минути; искате нещо като Hell-Copter – игра, създадена от Drago Entertainment (неизвестна фирма, кръстена вероятно на дракона от “Сърцето на дракона”). Много ме учуди, че в Internet информация за тази игра няма – нито на страниците на Ubi Soft, нито където и да било другаде, но това не ми попречи да я изиграя 🙂 Играта ще ви пренесе в свят, който изключително напомня за нискобюджетен екшън-филм с второкласни актьори и множество евтини експлозии. Действието се развива в края на нашия век и планетата ни е обхваната от нестабилност и тероризъм. Вие сте част от международен омиротворителен екип, чиято цел е да възстанови реда и спокойствието на Балк…ъ-ъ, на целия свят. Ще можете да управлявате по избор един от три хеликоптера, които в играта минават за чудеса на съвременната военна техника (нещо като “Синята светкавица”) и носят звучните животински имена Scorpio, Dragon Fly и Vulture. Зад въпросните вертолети обаче се крият ни повече, ни по-малко, леко видоизмена версия на добрата стара Кобра, която беше на въоръжение по време на войната във Виетнам, един от бойните хеликоптери на Bell, който, ако не ме лъже паметта, наистина се казваше Scorpio и е използван често във войната с колумбийските наркокартели и нещо, подобно на Apache.

Hell-Copter е най-обикновена аркадна игра с много пуцане и твърде малко мислене, която е два пъти по-неангажираща и елементарна за управление дори в сравнение с излязлата наскоро Future Cop: LAPD. Все пак такива игри се появяват твърде рядко за PC и почти винаги са добре приети от геймърската аудитория. Ако още помните класиките Desert Strike, Jungle Strike, както и излязлата преди година Nuclear Strike, лесно ще си представите играта. И в Hell-Copter наблюдавате вертолета си отзад, забравяйки дори за най-елементарен реализъм във всяко едно отношение.
За пръв път виждам игра, в която фронталният удар на хеликоптера в стените на някой каньон или закачането му за електрически стълб дори не нанасят щети. Нещото, което обаче тотално ме шокира, бе, че вертолетът не само се движи назад, при това с бясна скорост, а и маневрира във въздуха като спортен модел мерцедес. Heli-то ви също така има енергия (“кръв”), изобразена по подобие на Fighter-игрите с хоризонтална червена скала. “Адският-коптер” може да носи приблизително толкова ракети, колкото НАТО изстреля досега по Сърбия. Всички тези неща, разбира се, са простими, защото Hell-Copter e чистокръвна аркадна игра и не претендира за реализъм.

Мисиите ви са доста разнообразни и благородната задача на омиротворител ще ви отведе в Персийския залив, където ще се впуснете на кръстоносен поход срещу развилнелите се арабески, а по-късно и в Централна Европа (май нямаше мисия в Югоизточна). Задачите варират от стандартни seek&destroy операции, до ескортиране или екстерминиране на конвои, унищожаване на точно определени установки и елиминирането на агресивно настроени лидери от Третия свят, които се возят в черни лимузини. Една от атракциите в играта са нощните мисии, където в още по-голяма степен от дневните проличават бомбастичните експлозии.
Преди всяка задача ще трябва търпеливо да изгледате брифинга (който между другото е реализиран превъзходно) и да подберете подходящия за мисията хеликоптер. Така например Scorpio е малък и изключително маневрен, но не може да се възползва от по-мощните оръжия и ракети, докато Vulture сее разрушение и смърт около себе си, но е твърде бавен и често става лесна плячка за по-бързите вражески вертолети. Когато започнете да играете, ще се почувствате като в триизмерна версия на някоя от старите аркадни игри от рода на Twin Cobra или Tiger Heli, където цялата местност за секунди се покрива с куршуми, многобройни вражески превозни средства и експлозии. Между другото противниковите войски се състоят от “симпатични” малки хумвита, танкове, бронетранспортьори, джипове и вертолети. Най-голямата опасност обаче представляват установките земя-въздух, които ви обстрелват с ракети, отнемащи голяма част от енергията ви. Често ще се чувствате като натовски изтребител, стрелящ по грешка по невинен албански конвой, тъй като в играта е пълно с цивилни, очакващи поредната “заблудена” бомба да им развали идилията. Все пак авторите са показали загриженост към тези онеправдани човешки създания и когато за пореден път с кеф се заемете да им громите частната собственост, строг глас (който става все по-строг) ще ви предупреди да не стреляте по цивилните. След няколко успешни мисии ще сте събрали достатъчно гущерчета (вашите началници не са от най-щедрите), за да се ъпгрейднете подобаващо с по-яка броня, 30 мм оръдия или модифицирана картечница.

Макар че Hell-copter се играе доста сносно с качествен джойстик (MS Sidewinder, Force Feedback), ви препоръчвам клавиатурата, защото в някой сюблимен момент можете да извиете ръчката прекалено рязко и…:-)
Най-силният аргумент да си набавите Hell-Copter е изключителната й динамичност: през цялото време на милиметри от вас ще прелитат на ракети, за гърба ви ще са се лепнали поне два-три вражески хеликоптера, а от земята по вас ще стрелят танкове. Тръпката, която изпитах, играейки Hell-Copter, беше далеч по-силна в сравнение със среднощна партия Solitaire например 🙂

Като цяло тази неангажираща игрица със сносна графика, щадяща времето и нервите ви,  няма да ви разочарова. Hell-copter също така ни подготвя за нещо, което сигурно скоро ще гледаме по телевизята на живо: хеликоптерите Апачи в действие. Готов съм да се обзаложа, че продължението на Hell-Copter ще се казва Balkan-Copter.

Автор: Никола Икономов