by PC Mania
Харли Дейвидсън! И-иха-а-а! Просто няма как да не ти трепне нещо, някъде си, само при споменаването на култовата марка. Стига да си мъж и да не си фен на Барбара Стрейзънд, разбира се. Но нека не се отклоняваме. Та и аз така – още щом зърнах, че се задава игра с подобно име, тутакси реших да й обърна нужното внимание. Като ми попремина първоначалната еуфория обаче, в главата ми цъфна резонен въпрос – я чакайте малко, надпревара, с Харли??
Рокерската философия не беше ли против всякакво бързане и натягане? Не беше ли номерът да пристигнеш някъде със стил, а не възможно най-бързо? Това с издупването на пистовите резачки по булевардите на София, не беше ли крайна проява на селяния? И ред други тревожни питания, все в същия стил, които комай обезсмисляха самата идея за игра, която да има думите „Harley” и „Race” в заглавието си.
Все пак магията на най-известния измежду чопърите се оказа твърде силна. Пуснах си играта, скипнах разочароващото интро и бързо се озовах очи в очи с един никак не лош модел на Harley Davidson. Можех набързо да го пребоядисам, както и да коригирам разни настройки по него, но реших да не се ебавам със съвършенството. Вместо това се добрах възможно най-бързо до първата налична надпревара. (О, да, преди това ми се наложи да си избера измежду три различни,
еднакво лоши варианта за аватар
девойка с вид на току-що дипломирана счетоводителка, някакво негро, добре де – афро-американец, и брадат, дългокос дебелак на преклонна възраст. Егати избора!)
И така – 3, 2, 1, старт! Я, абе много бързо отлепиха тия момчета пред мен! Натиснах аз още по-здраво и без друго натиснатия до дупка бутон на газта. Нищо! Не само че не застигнах никого, ами и още две-три нагли копелета профучаха покрай мен сякаш бях спрял край пътя да „сменя водата на рибките”.
Чакай малко! Пауза, контроли… я виж ти! Ми то имало „турбо” в тая игра. Турбо?? На Harley Davidson?! Натиснах плахо упоменатото копче и чопъра ми като взе че хвръкна! Подминах първи, втори, трети… Йипи кайей, мадафака, както казваше нашия човек в „Умирай трудно”! После, хоп, турбото ми взе, че свърши. Е, мам… а бе, както и да е. Продължих напред и случайно се разминах на косъм с едно две случайни превозни средства, от тия дето се мотаха по шосето пред мен. Опаа, „турбо-метърът” взе, че пак се „напълни”. Ми така кажете бе момчета – Burnout с Harley-та. Га-а-аз!
Размазах се пет шест пъти, кога в насрещното движение, кога в някоя скала край пътя, прецаках двама трима от „конкуренцията”, и накрая, въпреки всичко, си
завърших първи
Като пич! И тогава взех, че се плеснах по челото, точно като змията във вица – а бе какви ги правя аз?! Що за идиот трябва да си, за да се кефиш да караш Harley Davidson така, сякаш става въпрос за поредното тунинговано голфче от NFS: Underground?!
Долу-горе тогава ми светна и за куп други нелицеприятни истини. Като например за безумно дългото, безумно скучно „трасе”, по което току що се бях състезавал. За смехотворната „физика” на играта и за още по-смехотворния „изкуствен интелект”. За доста скапаната графика… и т.н., и т.н. Към геймърите – ръцете далеч от това… нещо! Към некадърните дивелъпъри – ще горите в рокерския ад, момчета! Или може би сте… момичета!!!
Автор: Ивелин Иванов