Half-Life 2

По принцип е много по-трудно е да се пише за игра като Half-а. Дори да оставим настрана вътрешната борба между влагането на хумор и наложителната информативност, няма как да не се чувстваш леко скован от факта, че играта ще мине през ръцете на много хора и че това, което си написал, ще се прегледа под лупа от хиляди очи.

Има и личен мотив за вълненията ми, разбира се. Халф-ът бе първият шутър в геймърската ми биография. Игра, която малко или много е формирала представата ми за жанра и дори и до днес влияе на оценките, които давам в статиите. И не само за мен това заглавие, барабар с първия експанжън Оpposing Force (Blue Shift-а с 4-те си часа геймплей успя повече да раздразни феновете, отколкото да даде нещо ново), е оставило дълбоки следи в сърцата и душите на милиони геймъри и модмейкъри по целия свят. С велика история, перфектен за времето си енджин и множество модификации, една от които превърнала се в основоположник на прогейминга такъв, какъвто го познаваме днес, Valve спипаха златната кокошка за трътката и я оскубаха на макс. Е, може би малко се пооляха с последното, защото 7 години вече чакаме продължението. А, както знаете, първите 7 години са най-важните.

Какво се случи през цялото това време? Valve закупиха Counter-Strike и горе-долу така успяха да си спасят задниците от банкрут. Тръгнаха да правят Team Fortress 2, но работата увисна и започна да сe чака евентуално продължение с нов енджин. Следвайки последните тенденции в бранша, и алфата на Half-Life 2 (HL2) безконтролно изтече по канала, за да се появи на хиляди iso-сървъри и дори прилежно опакована в DVD-бокс в Русия. В същото време id Software показаха зъбки и изстреляха на пазара “Обреченост 3”, с което отново направиха мощна стъпка напред в геймеволюцията. Blizzard пък изкараха на пазара 3 нови игри и 3 експанжъна… въпреки че това няма кой знае какво общо с темата, но е добре да не се забравя.

City 17

Определян като своеобразен “интерактивен филм”, първата игра от поредцата Half-Life имаше един от най-перфектните сюжети, правени някога в бранша. Вие, поемайки ролята на Гордън Фриймън (учен от изследователския комплекс Блек Меса), участвахте в секретен експеримент, отворил портал към измерението Xen. Както може да се очаква, следва тотална инвазия на извънземни. По някое време в партито се включват и военните, дошли да решат проблема като премахнат очевидците на случилото се. И постоянно насам-натам щъка един странен чичка с костюмче и куфарче. В крайна сметка изчиствате всичко по пътя си и осъществявате контракт от него… Ако не сте играли първия Халф, определено трябва да го направите, не само защото историята във втората част е тясно свързана, но и защото играта се нарежда в топ 5 на най-добрите шутъри за всички времена.

Сега, няколко месеца след инцидента в Блек Меса, отново ще се въплътите в ролята на Гордън. G men – мистериозният човек с куфарчето, ви изпраща в City 17 – странно градче, в центъра на което се извисява цитаделата на бившия шеф на тайния изследователски комплекс от първата част. От кратки разговори с хората на перона и от афишите по стените разбирате, че във времето, докато сте отсъствали, портали към Xen са се отворили навсякъде. Земята е обявила война на нашествениците… след което е капитулирала. Всички хора, с
изключение на избраните за надзиратели, са превърнати в един вид роби, принудени “доброволно” да участват в генетични експерименти. Родната ни планета е напъплена от извънземни, но с вас се завръща и една легенда. Една нова надежда за свобода, вървяща с името ви (от англ. Freeman – Свободния).

И докато хвърчите по покривите на града, минути след пристигането си, в опит да избегнете свистящите покрай ушите ви куршуми разбирате, че от вас се очаква да сте месията. Да станете този, който ще сложи край на тиранията и ще прогони извънземните. Естествено, няма да сте сам. Valve отново са проявили истинска гениалност като са избирали съюзниците ви…

Нещо ново. Нещо по-така…

Друга задължителна причина да сте изиграли първата част на играта са множеството препратки и намигвания към нея, които ще накарат незапознатите да гледат с недоумение, а тези, които вече са се потопили  в света на Халф-а – да се подмокрят тихичко от кеф.

Първото действащо лице от миналото, с което ще се сблъскате, е Барни Калхун – готското ченге, застреляло не един и два face crab-а в “Блек Меса”. Но всъщност там на всички куки им викаха Барни. Ще се срещнете и с някои от учените от стария ви екип, пощурели малко през изминалото време и сдобили се с нови домашни любимци. Изродщината си проличава най-ясно при срещата ви с първия head crab – опитомен и представен ви с думите: “Е, на нея зъбите са извадени и единствено може да се опита да се оплоди на лицето ти. Неуспешно разбира се”. Да, рачетата отново ще ви изкарват акъла със своите подскоци. Претърпели са няколко метаморфози и вече е добавен още един вид. Вече не само пъплят и скачат, но могат и да бягат – при това доста пъргаво, ставайки доста трудни мишени. Новият подвид е черен и освен стандартните щети ви заразява за кратко, смъквайки издръжливостта ви до 1. И ако има някой друг да ви цапне в същия момент, не ми се говори…

За щастие отново сте под защитата на верния си костюм от “Блек Меса”. Предлагащ допълнителна броня и фенерче, с което да осветявате тъмните кътчета по пътя си, неговият нежен женски глас ще ви навява меланхолични спомени за приключенията ви из коридорите на подземния комплекс от първата част. Гадно е обаче, че фенерчето, енергията ви, необходима за спринтиране, и издръжливостта ви без въздух под вода, са взаимно свързани и зависят от един и същ показател. По този начин плуване със запалена лампа или спринт и скок във водопад се наказват със задължително удавяне.

Но да се върнем към съществата, срещу които ще трябва да се изправите. Зомбитата (резултат от кацването на някой face crab върху главата на нещастен хуманоид) също са претърпели няколко промени. Освен стандартното полуразложено тяло с “раче” на главата ще срещнете оглозгани и виещи “бегачи”, както и огромните “носители”, замерващи ви с някой от петте черни краба, занитени към гърба им.

Основните ви опоненти ще са и войниците на капитулиралата пред извънземните човешка администрация, заедно с елитни части от киборги и цяла серия машинарии. Отново, както беше и в първата част, изкуственият интелект на враговете е на огромно ниво и е основният им коз срещу вас. Носят стандартно въоръжение и всеки сам по себе си не представлява голяма опасност, но когато са в група, се превръщат в адски трудна пречка по пътя ви. Постоянно се опитват да ви изтласкат от моментната ви позиция с гранати и са адски трудни за измамване. Невероятно точни са и номерът с показване на носа през вратата, жизнерадостно помахване към говедата в стаята и вик “Юху! Ко стаа, пичове!”, вече не работи. Ако очаквате след малко да цъфнат на старата ви позиция, където да им пръснете черепите, просто няма да стане. Напротив – ще ви дебнат и ако се опитате отново да им подсвирнете, ще ви засипят с олово.

Aliens

Както споменах няколко пасажа по-горе, ще се изненадате от съюзниците си в тази игра. Освен учените и останалите хора от съпротивата, ще се срещнете с изключително дружелюбните (вече) “циклопчета” от първата игра, които ви нанасяха токов удар. Само че вече ще ви посрещат не с електрошокче, а с Йода style изреченийце и вяла… ъх, усмивка. В HL2 акцентът е паднал по-скоро върху битките ви с хора, отколкото с инопланетяни и единствените по-големи от крабовете чуждоземни организми са Lion Ants и огромните Strider-и. Първите са странна кръстоска между пясъчен бръмбар и вълкодав. Напомнят на арканидите от филма “Звездни рейнджъри”. Ще ви гърчат през 1/4 от играта и след това ще ви… не, това ще ви го оставя за изненада, прекалено добро е, за да ви развалям кефа като ви го кажа още тук. Вторите ще срещнете към края на играта. Става дума за огромни трикраки говеда, напомнящи за бойни машини от романа на Хърбърт Уелс “Война на световете”. Трудно умират и можете да ги свалите само с базуки. Докато се разхождах из цитаделата в City 17 обаче, зърнах няколко други породи, които не бяха включени в действието на играта.

Това, заедно с отворения финал, ме накара да се замисля, че наистина слуховете ще се окажат верни и приключенията на Фрийман ще ни бъдат разказани под формата на трилогия.

Предвидени са и boss битки, като отново първата е с хеликоптер (хе-хе). Ще се сблъскате и с няколко малки, адски досадни дроидчета, навяващи аналог с “Матрицата”. Едните представляват летящи камери, които ви заслепяват, ако ги нападнете, а MenHack-овете са адски машинарийки, левитиращи и стържещи всичко наоколо с прикрепените си остриета.

На оръжейния фронт – нищо ново

По мое мнение едно от малките разочарования, свързани със заглавието, е арсеналът. Отново добре познатите ни 9-мм пистолет и револвер, спас-ка, малък автомат с подцевен гранатомет и ракетомет с лазерно насочване, обикновени гранати, арбалет и едно футуристично пушкало, заместващо щурмовата карабина. Орязани са алтернативните режими на стрелба на двата патлака (скорострелност и лазерен мерник за колта), както и за базуката. Автоматът е направен адски неточен. Залепващите се за стената мини изобщо не присъстват, а стрелите на арбалета вече рикошират в стени. Запазена е и системата за поражения от първата част.

Най-голямата ви придобивка е гравитационното оръжие. Имам подозрение, че е замислена предимно като демонстрация на невероятната интерактивност и на физичния енджин, но въпреки това си остава една от най-оригиналните хрумки в жанра като цяло. Да не говорим, че в последните мисии се “ъпгрейдва” и напълно разкрива потенциала си. В общи линии с това оръжие можете да бутате всичко, попаднало ви пред взора – включително и коли. А пък с десния бутон можете да вдигате по-малки обекти и да ги запращате срещу враговете си, включително и хвърлените по вас гранати. Адски полезно е, когато мунициите са кът. Пък винаги е забавно да потрошиш цяла сюрия гадове с една тухла четворка. Понякога ще можете да го използвате и за да си натрупате сандъци като стълбичка или за преодоляването на други препятствия. Можете да вдигате амуниции и аптечки. Също така е възможно да си мъкнете маса или варел, за да ги ползвате като щит срещу вражия огън. Само внимавайте варелчето да не е от червените, че става лошо… Ще срещнете и енергийното пушкало от първия халф, но монтирано на бъгито, което можете да карате.

Атмосфера & Co.

Това определено е игра, която успява да напъпли дълбоко под кожата ти и да започне да снася там яйцата на параноята. Умело са смесени военния екшън със сървайвъл хоръра в стил Resident Evil, а превзетото от зомбита ниво и лудото попче в него заслужават Оскар за добре структурирано действие и въздействие върху публиката.

За усещането допълнително допринасят и звуците. Стряскащите писъци на зомбитата, крясъците им, когато ги подпалите, подвикванията между командосите, свистенето на вятъра в ушите ви (нивото с моста е гениално) и чаткането на куршумите в различните повърхности. Oт Valve просто са се надминали. Наистина през по-голямата част ще сте полуживи и редки са моментите, в които двете скалички долу в ляво на монитора ще показват 100/100. В играта няма случайни неща и можете да сте 100% сигурни, че след поредната здрава схватка ще ви чакат обилно аптечки и муниции. Което малко разваля общото усещане. В смисъл – кой по дяволите се е врял насред плаж, населен с гадове, за да ви подсигури медицинско обслужване?!

В този ред на мисли не трябва да се подмине и гениалността на дизайна на някои от нивата – уви, вече няма забежки из други измерения, но пък чудесно са комбинирани интензивността на градските боеве, престрелки от голямо разстояние по плажовете извън града, лудешки и адреналинов слалом с ховър шейна по каналите и накрая – внушителния интериор на цитаделата.

Спазена е и модата да се вкарат превозни средства – в случая гореспоменатите шейна и бъги. Малко помощ – бъгито може да се ускорява с shift-а, както при спринтирането. Това е достатъчно, за да прескочите някои на пръв поглед “невъзможни” препятствия.

Source и малко “мрън-мрън”

Графичната система на HL2 определено донякъде оправдава дългия процес за разработка. Въпреки че не достига нивото Doom 3 при осветлението, използваният Source-енджин го натупва в графа физика, мимики и чувство за реализъм. В стремежа си да се изфукат дизайнерите малко са попрекалили и на моменти просто ви втръсва да гърмите бидони или да наблюдавате гърчещата се в ненужно много мимики физиономия на поредното NPC. Въпреки това засега Half-Life 2 определено е играта с най-добре анимираните персонажи… А най-хубавото нещо според мен е отвореният финал. Историята като че ли поставя повече въпроси, отколкото отговоря на вече зададените. Така че ще чакаме трета част. А между другото, играта е велика, най-добрият сингъл шутър на годината и чакането определено си струваше.

Автор: Георги Панайотов