by PC Mania
Затегнете коланите за поредната идея от сорта “две успешни марки събрани в едно – какво би могло да се обърка?!”. И наистина – Nintendo DS и Guitar Hero, какво повече да добави човек? И ето на – може би най-оригиналната игра от години насам, ползваща може би най-оригиналния контролер, плюс може би най-оригиналния игрален хардуер, създаван някога! Еха-аа! И какво – просто ще използваме по оригинален начин touch sensitive екрана на DS, нали? М-не. Дай по-добре да измислим и допълнителен контролер. Иначе какъв Guitar Hero ще е това?! Ще направим специална “приставка”, която да се прикача за конзолата, с четири бутона на нея. Всичко това ще се поставя под DS-а, така че когато го отворите върху дланта си като книга и сложите пръсти върху бутоните, усещането ще е точно като че ли свирите на китара. Е, добре де, може би не “точно като”, а по-скоро “нещо като”, ама хайде сега да не се заяждаме за подробности. Момент… не забравяме ли нещо? Ами да – вместо използваме стилуса на конзолата, ще включим в “пакета” едно парче пластмаса, което да прилича на перце на китара (те китайците ги правят тия на практика за без пари). Я да видим… ами много добре си се получи даже. Като се има предвид, че не бяхме въобще сигурни дали въобще може да стане.
Дори със стореното дотук Vicarious Visions и Activision са достойни да влязат в историята гейминга. Глава „Причудливи хрумвания” обаче. Резултатът от техния епичен труд (легендите твърдят, че са минали през двайсет и кусур прототипа на въпросния контролер) е нещо, за което вероятно ще се говори години наред. То ще бъде показвано рамо до рамо с някои от най-фрапиращите (неуспешни) опити за „революция в гейминга”. Но едва ли ще са мнозина онези, които се престрашат да си купят Guitar Hero: On Tour. Тези пък, които ще прекарат с тази екзотика повече от 4-5 часа, са дори още по-малко. Причината? Ами нека да започнем с „неистови болки в китките и пръстите след не повече от половин час игра”. М-не, не преувеличавам. Само погледнете снимките на това нещо, за Бога. Или още по-добре – изровете някое и друго филмче по темата от YouTube. Освен това – защо, за бога, държането на отворения върху дланта ти DS би трябвало да носи дори далечен намек за държането на китара?! Аз не съм виждал такава китара. Вие?
Но само се дръжте здраво за седалките – купонът продължава. Както сами знаете, чувствителността към докосване на екрана на DS далеч не е безупречна. Не казвам това като упрек. За 90% от игрите, които съм пробвал до момента, тази чувствителност е повече от достатъчна. Не и за Guitar Hero: On Tour, обаче. Особено като човек се поразгорещи (по-скоро от раздразнение, колкото от кеф), изпускането на ноти заради неправилно отчитане на втория екран, си става кажи-речи практика. Не казвам, че това прави играта неиграема – просто добавя към мъките на препатилия Guitar Hero/DS фен.
И за да ви довърша окончателно – нека не забравяме, че това е все пак DS. И тази (като всяка друга) конзола на Nintendo си има един основен проблем – обемът на носителя. В случая това „дребно неудобство” си има две доста неприятни последствия – отвратително качество на звука (заради компресията) и твърде малък брой песни (26 общо, ако не ме лъже паметта). Хубаво де, ама какъв Guitar Hero е това всъщност, като дръпнем чертата? Неудобен (меко казано) контролер, малък брой песни и отвратителен (и доста слаб при това) звук! И къде точно, казвате, е купонът във всичко това?
Автор: Ивелин Иванов