by PC Mania
Звукът направо обезглавява изпадналата в екстаз тълпа. Всички реват вашето име като един, докато неумолимо жигосвате ушите им с порой от “твърди” хитове. Setlist-ът ви размазва с парчета на Metallica, The Rolling Stones, Slayer, Iron Maiden, Aerosmith, Red Hot Chili Peppers, Disturbed, Alice Cooper, Beasty Boys, Scorpions, Guns N’ Roses, Black Sabbath, White Zombie, Rage Against The Machine, Slipknot, Smashing Pumpkins…
Да станеш Бог
Пътят към върха в шоубизнеса е осеян със стоманени тръни. И за да ги окастрите най-бързо, трябва много практика и упорита работа с жиците. Или както ви казват и в самата игра: може да си се родил с китара в ръце, но никой не се е родил знаещ как да свири на нея.
В началото е препоръчително да изберете някой по-лесен режим (имате четири възможни) и ако досега не сте играли на предходните две части от поредицата, просто трябва да се опитате да свикнете с управлението. Това може да звучи пресилено, но наистина не е лесна работа. Ако не разполагате със специалния контролер под формата на китара (а уви, у нас повечето хора вероятно нямат такова нещо), ще трябва да се справяте с предизвикателството, използвайки подредени в редичка клавиши на клавиатурата, които обозначават пръстите на ръката, с която натискате струните при грифа, докато с втората ръка показвате кога свирите на тях. За да ви е още по-трудно, имате и Whammy Bar за още настройки на звука.
При първо ниво на трудност използвате само три струни. С увеличаване на трудността струните се увеличават с по една, като при експертното ниво оставате с пет струни, но клавишните комбинации, които трябва да изпълните, стават по-сложни. Освен стандартните редуващи се ноти, има и няколко тона, които трябва да свирите едновременно или пък power-ups, ако не изпуснете нито един тон в дадена поредица. Геймплеят не се различава много от този в предходните игри, където основна цел е да се следват нотите, които се появяват на екрана и ви показват какво следва да натиснете. Грифът на китарата ви е визуализиран като мини писта с коридори, като нотите се придвижват към вас в съответния коридор.
Когато свикнете с управлението, не гледате самите ноти така втренчено, а наистина схващате и следите ритъма, в който трябва да свирите и съобразявате нотите с това. Именно тогава постигате и пълното удоволствие от играта, което въпреки моя скептицизъм, се оказа голямо. Колкото и странно да ми се виждаше- да, играта си заслужава. Някак на теория поне на мен идеята не звучеше особено вълнуващо. На практика обаче наистина чувате вашето участие в пресъздаването на песента, наистина има значение какво ще изсвирите и наистина няма как да останете равнодушни пред възможността да излезете на една сцена със Slash (Guns N’ Roses) или Tom Morello (Rage Against The Machine).
Битката на титаните
Истинско удоволствие е новият елемент, който освежава поредицата. Освен стандартния режим, който присъства и в по-ранните игри („кариера”), сега има и режим за дуелиране между двама китаристи. Така от време на време се сблъсквате с босовете, които ви предизвикват да се надсвирвате на една сцена. Тогава на екрана виждате двата грифа и всеки трябва да свири своите ноти. Тук обаче можете да прилагате специални атаки (както и да страдате от тяхното действие). Ако изпълните безпогрешно дадени комбинации, можете да накарате опонентът ви да скъса струна (един от бутоните ви спира да работи, докато не поправите струната с повторно натискане на бутона), повишаване на трудността (опонентът ще свири на ниво на трудност експерт за известно време), Amp overload (екранът се тресе и нотите се четат по-трудно), Whammy Bar (Whammy Bar-ът трябва да се използва неколкократно, за да се разблокират нотите), крадене на power-ups (ако опонентът ви има), смяна на управлението при ръката, с която боравите (става лява, ако е била дясна) и най-подлата атака – Death Drain, при която Смъртта със своята коса блокира изгледа ви към нотите, губите всички power ups и като цяло предвкусвате поражение. 🙂 Музикален талант или бездарие можете да обменяте и в online режима.
За феновете
Истински размазващо според мен е това, че след като победите всички босове и превъртите играта, можете да играете като Tom Morello, Slash или Lou the Devil. Тръпка за феновете е и това, че песните този път са в оригинал (или поне наистина голяма част от тях). В предишните игри лоша шега изиграва именно използването на други версии на парчетата. Готино е и това, че при желание спечелените виртуални пари можете да вложите не само в костюми, нови инструменти, обогатяване на репертоара, но и в специални видеоклипове с любимите ви звезди.
Режим Кариера
Това е основният режим в играта, където целта е, започвайки от нулата и свирейки в затънтени мазета, постепенно да печелите фенове, да подписвате договори, да снимате видеоклипове, да правите турнета и да добиете божествен статус. 🙂
“Co-op” е подобен на основния режим на игра, но ви позволява да рокясвате с другарче. Имате нужда само от втори контролер и можете да включите в групата и играем герой като бас-китарист. Уви, няма опция, позволяваща това да се случва и online.
Във всички режими важно е да отбележа също така, че имате Rock Meter, който показва колко близо сте до пълно омазване на ситуацията, освиркване и позорно напускане на сцената или пък доколко тълпата ви се радва. Няма да ви лъжа: кефещо е да сте на гребена на вълната и ако си падате по жиците, това е играта за вас. Истина е, че ръката ще ви боли страхотно на другия ден (не ме питайте как я пиша тази статия…), но какво е това пред възможността името ви да бъде гравирано редом с тези на рок-легендите…
Автор: Лили Стоилова