by PC Mania
Най-вероятно и за повечето от вас, точно като за мен доскоро, тази игра е пълна загадка. Може би сте дочули, че няма смисъл да си я теглите оттук и оттам, най-вече защото няма как да си изтеглиш по “нета” и специалния контролер, без който тази игра просто няма как да се играе. Само не бързайте да скърцате със зъби. Първо – играта се продава най-официално и в България (макар бройките да са повече от ограничени), и второ – парите, които бихте пръснали за оригиналната версия, може да се окажат една от най-добрите ви инвестиции.
Може би е хубаво да почнем с малко история.
Преди по-малко от две години хората от Red Octane (умерено популярен производител на шантави контролери за PS2, като маракаси, малки барабани и прочее) решават да се пробват с нова концепция – електрическа китара. Китара-контролер за PlayStation2, разбира се, вие какво си помислихте? Но дори и най-страхотният контролер (особено когато е толкова специализиран), се нуждае от страхотна игра, за да може някой да го оцени по достойнство. И така Red Octane се озовали в офиса на ветераните дивелъпъри Harmonix (EyeToy AntiGrav, Karaoke Stage, Frequency) с простичката оферта – що не вземете да ни направите една игра за… китара?! Harmonix казали “става” и ето ви на – първият Guitar Hero. Малко повече от година и половина по-късно пакетът от новата игра плюс контролера китара, въпреки с двайсет долара по-високата си цена, вече бил продаден над милионен тираж! Не знам дали сте наясно, но това са адски мно-о-ого бройки, особено за игра без предишни издания.
Нека сега отворя скоба и ви кажа две приказки за самия контролер. Първо, той има формата на… китара, разбира се. На пръв поглед прилича на поредната детска играчка-китара, но когато я взех в ръцете си, тя си пасна чудесно. Същата беше ситуацията и с пет годишния ми син. Или с други думи – един размер пасва на всички. Не съм виждал китарата на първия Guitar Hero, но тази от второто издание е оформена като един от култовите модели на Gibson (по официален лиценз от въпросния производител на китари). Върху грифа има пет бутона в различен цвят, а на мястото, където обикновено се “удрят” струните на истинските китари, е монтиран друг продълговат бутон, който можете на щракате нагоре или надолу с палеца или показалеца на втората си ръка. “Китарата” си има дори дисторшън ръчка, с която можете да правите… дисторшън. (Сори, нямам място да ви обясня и за дисторшъна.) Е, предполагам, че за двете копчета “Start” и “Select” няма какво да ви обяснявам. Важното е, че дори те са оформени като обичайните “врътки” на Gibson-ите, точно под лоста на споменатия по-горе дисторшън. С две думи – Red Octane са си свършили чудесно работата!
След всичко това идва ред да обясня и как – по дяволите – се играе това нещо. В общи линии, всичко, което се иска от вас, е да “свирите” различни “ноти” или “акорди”. Изсвирването на нота става като просто натиснете и задържите някой от петте разноцветни бутона на “грифа” е след това “щракнете” нагоре или надолу допълнителния бутон, който замества струните. Така написано може и да ви прозвучи като доста жалък заместител на свиренето на китара, но почакайте първо да опитате всичко това “на живо”! Уточнявам, че Guitar Hero не е игра за истински китаристи, а по-скоро за тези фенове на рока (като мен самия), които милиони пъти преди са “куфяли” на любимото парче, представяйки си, че свирят с въображаема китара. Аз самият бях доста скептично настроен (още повече че “китарката” изглеждаше доста миниатюрна), но още щом “ударих” първата нота, Guitar Hero ме спечели завинаги.
Оттук нататък от вас се иска да следите поредицата от “ноти” (под формата на разноцветни, движещи се по екрана точки) и да “изсвирвате” правилния тон в правилния момент. Фасулска работа, а? Почакайте, става още по интересно. Точно като в истинската музика, някои ноти са по-“дълги” от останалите и за целта трябва да задържите съответния бутон, точно толкова, колкото ви се показва на екрана. И това ли не е предизвикателство за вас? Добре тогава, идва ред на “акордите”. Те се изпълняват като натиснете два, а понякога и три бутона едновременно и съответно ги задържите натиснати, колкото се иска от вас.
Така-а-а… За да се получи от всичко това музика, пръстите на съответната ви ръка ще трябва понякога да шарят доста бързо по грифа, особено на по-високите степени на трудност. За всяка успешно изсвирената нота или акорд ви се дават точки, като целта естествено е да постигнете най-високия възможен резултат.
Между другото, ако не соло, а бас китарата ви е по душа – не се притеснявайте, Guitar Hero II предлага и партии за бас. Жалко, че поради липса на втори контролер не можах да изпробвам мултиплейъра на играта и не знам дали той предвижда и кооперативен режим, в който с приятел да хванете съответно солото и баса и да се почувствате като истинска рок банда. В режима за двама участници обаче със сигурност е предвидено състезание за две соло или за две бас китари. Убеден съм, че купонът е – меко казано – колосален!
Точно така, съгласен съм – всичко това не би струвало кой знае колко без правилния набор от парчета. Спокойно, именно това е и едно от най-големите попадения, както на първото, така и на второто издание на Guitar Hero. В “джубокса” на играта ще откриете както класици като Aerosmith, Guns’n’Roses, Roling Stones и Rage Against the Machine, така и “екзотики” като Stone Temple Pilots, Primus, Danzig, Jane’s Addiction и прочее. Списъкът е толкова сериозен, че мястото наистина не би ми стигнало, за да го включа. Не мога обаче да не спомена, че който е избирал тези парчета, наистина разбира от рок. Не просто от хард рок или хеви метъл, а от рок въобще, във всяко едно негово превъплъщение. Огромната част от парчетата са кавъри, по обяснима причина – просто всяко от тях трябва да може да бъде просверено адекватно на няколко различни скорости. Въпреки това, въпросните кавъри са направени от сериозни музиканти, които са уловили перфектно звученето на оригиналите.
Какво да кажа – в луд възторг съм от това нещо! Не просто като фен на рока, а преди всичко като геймър. Как да не свалиш шапка на една страхотна, супер-оригинална идея, изпълнена безпогрешно от край до край?! За колко игри въобще може да се каже нещо подобно през последните 5, че и повече години? Абсолютен, безспорен гейминг шедьовър!
Автор: Ивелин Иванов