by PC Mania
Отмина времето, в което простото цъкане с мишката по лошковци и събирането на предмети с различен цвят утоляваха жаждата ми за приключения. Може би вкусовете ми се разглезиха, а може би се рафинираха. И в двата случая, когато сега посегна към RPG игра, очаквам доста повече. Искам готина система за бой и комбинация от умения, която да е едновременно проста и комплексна. Искам огромен за изследване свят, който да живее свой собствен живот и наистина да се чувствам като част от него, а не в някаква статична и фалшива среда. Искам история, която да ме грабне и да ме кара с нетърпение да чакам всеки обрат в нея, всяко едно разплитане на нишката. Искам играта да ме накара да мечтая, да разпали въображението ми. Да ме отведе в реалността си и да го направи по истински начин, за да повярвам, че наистина съм там. Несъмнено дълъг списък от изисквания, затова толкова се радвам, когато бъдат удовлетворени.
Добре дошли в Елона
Екипът, разработил Nightfall, е същият, направил Prophecies кампанията (тази на оригиналния Guild Wars), като работата по експанжъна стартира малко след започването на Factions. Затова и двата експанжъна се появиха в рамките на една година, разширявайки доста солидно света на играта. Резултатът е, че са взети всички добри идеи от двете части и са доразвити.
Добавеният нов континент Елона не е непознат за феновете, изиграли играта. Градовете и куестовете в пустинята на Prophecies са населени с обитатели, които разказват за легендарния сблъсък между краля на неумрелите Palawa Joko (палавия, хе-хе) и генерал Оса. За неизброимите красоти на пристанищния град Камадан, дисциплинираните войки на Kourna и несметните богатства на търговците от Ваби. Континент, изпъкващ с ориенталската си красота на фона на готически средновековната Тирия и азиатската Канта. С огромни савани, вместо планини, и много пищни селища с огромни площади, навяващи усещане за величие.
Но тъмни дни са надвиснали над Елона. Серия от мистериозни убийства и събития в сърцето на Sunspear ордена, както и разбунтуването на пиратите по бреговете тревожат хората. Има нужда от герой. И познайте кой ще е това – ти, заедно с гилдмейтовете и приятелите си.
Guild Wars винаги се е стремял да бъде MMORPG със сюжет. И го постига – естествено че няма да се занимавате само с труповете на археолози и няколко пирата. Историята е доста комплексна, има своите положителни и отрицателни герои и докато стигнете до логичното изправяне пред пропаднало божество, със или без вашето съгласие ще ви е направила съпричастна към всичко, ставащо на Елона. И това не е важи само за основната сюжетна линия.
Повечето от субкуестовете са свързани с лица и събития от предишните две игри, и то доста добре аргументирано. Това винаги ме е възхищавало в продукта на Arena Net – как буквално от нулата успяха да изградят един мащабен свят, с неговите богове, герои и злодеи, политически игрички и интриги.
Героите
Двата нови класа – парагона и дервиша – вече разгледахме преди два броя. За месеца, в който играта е на пазара, първият се утвърди като много могъщ съпорт персонаж – било за PVP или PVE, особено в комбинация с воин, той може да се използва както като втори щит между предната линия и магьосниците, така и като неизчерпаема батерия за мана и кръв. Дервишът заедно с много силните божествени форми пък заема второто място по нанасяне на щети, и както смята колегата Дачев, може много добре да играе сам със себе си. Не да се пипа, мръсници такива, аман от това подсъзнание – а да се бъфва и хийлва доста прилично, намалявайки стреса върху monk-овете. Добавени са много и доста идейни нови способности за останалите класове, като общият знаменател е да се разширят уменията на всеки клас в среда, в която до сега е имал пропуски и да се подпалват задниците на лошковците.
Рейнджърите например могат да добавят към “деген” билда си и burning condition, такива скилове са дадени и на елементълиста. Warrior-ите и Assassin-ите имат анти-кастърски умения, прекъсващи магии или нанасящи тежки поражения на всеки, който се опита да направи или е под ефект на такава. Нова торба от кокали получават некротата, която като се разпадне се самосъживява и т.н. Това доведе до появата на стотици нови билдове и подобряването на някои от най-използваните. А новият тип компютърно контролирани герои – хенчове правят минаването на всяка една от 20-те мисии доста по-лесно. Сега оптималният вариант на соло игра е с още един играч и 6-те ви героя. Те не са толкова добри, колкото група от хора, знаещи къде се намират и какво правят, но в доста случаи се справят много по-добре от екип от играчи, сглобен на случаен принцип.
Новите дрешки на царя
Освен масата оръжия и умения, има още две доста солидни промени в геймплея. Първата е новата серия от руни за брони. Всички елонски доспехи имат само базови статистики. Останалите можете да ги направите сами с различни руни – за намаляване на щети и времетраенето на различни негативни ефекти, за добавяне на мана или кръв, както и допълнителна броня при определени условия.
Подобна е и ситуацията с инсигниите. Могат да се слагат на оръжия и щитове и да модифицират който и да е от неговите атрибути като ъпгрейд. С тази разлика, че вече можете да вземете от син предмет с малка стойност “Preciоus” инсигния и да я сложите на златен, но непотребен за класа ви, такъв. В резултат ще вдигнете почти двойно стойността на предмета. Козметична, но готина, новост е възможността да видите как се комбинират различни бои и как ще изглежда даден предмет, преди реално да го боядисате.
При мисиите също има доста подобрения. На първо място те са станали доста по-интерактивни и в някои случаи доста по-забавни. За разлика от системата – мейн куес и бонус куест в Prophecies и минаване за норматив във Factions, сега ще видите комбинация и от двете. Общото е, че са доста по-динамични и интензивни и по-малки по обем (с изключение на последните). Преди няколко седмици с доста голям пач бе отворен още един риълм в царството на хаоса, който пък се оказа така чаканата елитна мисия. Друга много добра черта на Nightfall е, че куестовете тип “Иди и изколи чудовища от типа Х, за да ми донесеш Y бройки от предмета Z” са редуцирани до допустимия минимум и са добавени няколко адски кретенски концепции. Може и да не виждате нищо героично в това да търчиш като идиот, гонейки злобни розови фламинго от оризови ферми, но доблестта и героизма имат много измерения.
Автор: Георги Панайотов