Оригиналната Race Drive: Grid остави добро впечатление у почитателите на рейсинг жанра и феновете трябваше доста дълго време да чакат англичаните от Codemasters да се върнат към играта. Междувременно талантливата компания се насочи към офроуд рейсинга с DiRT 2 и 3, издаде няколко F1 игри и дори намери време за картинг, посветен на същата тематика. За щастие някъде след неуспеха на Operation Flashpoint: Red River и Bodycount Codies решиха, че няма да се занимават с нищо друго освен с рейсъри и отново настъпи време за Grid 2.
Да покориш света с автомобил
Историята в Grid 2 никога не излиза от рамката на елементарното – безгласният главен герой се оказва централна фигура в плановете на мистериозния милионер Патрик Калахан, който иска да осъществи една отдавнашна своя мечта – да създаде съвсем нова автомобилна лига, наречена World Series Racing, която да обединява най-добрите авто клубове в света. За целта техничарите от Европа, майсторите на дрифта от Азия и американските мощни коли трябва да бъдат обединени, най-добрите им представители – събрани на едно място, а заедно с тях да дойдат и феновете им. Практическият резултат от това е, че трябва да спечелите няколко десетки състезания срещу най-различни противници, открадвайки феновете им и приковавайки вниманието на спонсорите.
Подобно на предните рейсъри на Codies, Grid 2 не се отклонява от установената презентация. Ролята на щаб квартира в играта изпълнява един гараж, от който може да преглеждате и кустомизирате колите си, да избирате нови състезания и следите репутацията си. Извън пистата играта почти няма какво да ви предложи, освен ако не искате да убиете малко време в избора на цвят и шарки за колата си. Сюжетът никога не търпи развитие и единственото, което се опитва да придържа парчетата от презентацията са гласът на Калахан от нищото, изключително дразнещият говорител и няколко монтажи, изобразяващи възхода ви като състезател. Затова не ви остава нищо друго освен бързо да се впуснете в надпреварите, които ви очакват.
За щастие на пистата има повече разнообразие. Всеки един от сезоните на кариерния режим е разделен на състезания от общо десет вида надпревари. Сред тях има традиционни надбягвания за това кой пръв ще пресече финала, чекпойнт състезания, елиминация, индивидуални надпревари, в които блъскането е не само позволено, но дори може да бъде важно оръжие за успеха, както и доста атрактивни състезания, при които трябва да изпреварвате намиращи се пред вас автомобили, да трупате точки и да се пазите от удари в тях или в мантинелата. В света на Grid 2 колите не се купуват, а вместо това започвате с няколко и трябва да спечелите останалите в различни състезания. Другата разменна монета са феновете, натрупвани на блокове по 25, които ви следват след всяко състезание.
Трудно каране
В случай, че нещата вземат лош обрат и колата ви се разбие някъде по трасето е време да се възползвате от flashback функцията, популярна от рейсърите на Codemasters и Turn 10. Не бързайте обаче да се я отхвърляте с лека ръка, твърдейки че не ви е нужна. Причината за това е, че трудността в Grid 2 е крайно небалансирана и дори да изберете някоя от лесните трудности (Very Easy или Easy) пак нямате никаква гаранция, че ще присъствате често на подиума. Съвсем възможно е в едно състезание да сте безпроблемно на първо място, а буквално в следващото да бъдете закотвени на дъното от самото начало. За това допринася както липсата на баланс в играта, така и проблемното AI на конкурентите ви и управлението на самите коли.
След като дълго време рейсърите се придържаха към традиционно аркадното усещане, в последните години се наблюдава скок в популярността на реалистичното поведение. Grid 2 пък си поставя трудната задача се движи някъде по средата, което по-често се проваля, отколкото се отдава. Физиката на колите определено се нуждае от свикване, тъй като докато някои модели се държат що го нормално, други изглеждат като управлявани от произволно подбрани физични фактори. Проблемът се задълбочава през втората половина на кариерата, когато може да рестартирате по пет-шест пъти дадено състезание, преди да стигнете дори до почетен финиш. Това не означава, че управлението е безумно лошо, просто ще ви отнеме повече време и усилия, за да свикнете с него. Grid 2 иска едновременно да карате агресивно, защото и най-малкото забавяне може да ви остави далеч назад, но и да внимавате и пазите колата си. Лошото е, че това е доста трудно, когато почти всеки сблъсък ви оставя в по-лошо състояние от колата на съперника, която продължава с мръсна газ докато вие безпомощно наблюдавате разбития си автомобил. До известна степен опорочени са и иначе атрактивните Touge надпревари, където печелите като прекосите финала първи или дръпнете с повече от 5 секунди на своя съперник. За съжаление обаче правилото за минимален контакт ще ви доведе до дисквалификация всеки път, когато противникът ви удари дори вие да нямате никаква вина за това.
Издиша в перспектива
На повърхността Grid 2 изглежда като добро авто предложение, особено сега, когато в жанра няма много конкуренция – играта има пълен демидж модел, прилично голям каталог от коли и flashback функцията, готова да ви спаси поне малко от неприемливата трудност. Лошото обаче е, че триковете в ръкава на Grid 2 изобщо не са достатъчно, за да задържат вниманието ви за по-дълго. Когато приключите третия си сезон в World Series Racing вече ще познавате отлично всяка една писта и всеки един тип състезания, а все още ще ви остават два пълни сезона. Вместо да ви захранва постепенно с допълнително съдържание и да ви заиграва с нещо ново, което ви очаква като награда за успехите, още в средата играта вече почва да ви кара да прекосявате познатата територия отново и отново. Е да, този път вече има и нощни състезания, но това е единствената разлика и тя е повече от козметична. Изобщо не очаквайте нещо различно от перфектните климатични условия, да не говорим за някое разчупващо атмосферата офроуд състезание, сняг и т.н. Да, това е запазена територия на „другия“ рейсър на Codemasters, но дори щипка от него определено щеше да направи случващото се в Grid 2 по-вълнуващо.
В този си вид Grid 2 не е лоша игра – с изключение на въпросителните около трудността и сингъл кампанията – но трудно можем да открием в нея нещо, което да я отличава истински. Нововъведенията са малко, идеята за LiveRoutes е прекалено елементарна, презентацията е постна, а липсата на изглед от шофьорското място (данните на Codies показват, че едва 5 процента от играчите са го използвали) и т.нар. drive aids вероятно няма да се харесат на по-сериозните виртуални шофьори. Едва ли преди излизането на играта някой се е съмнявал, че Grid 2ще е добра игра; истинският въпрос бе дали Codemasters ще успят да създадат нещо страхотно, което да очарова и пленява феновете на рейсинга за дълго време напред. Отговорът обаче не е толкова утвърдителен, колкото се надявахме.
Автор: Александър Рангелов