GRAY DAWN ревю за Xbox Series X

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Разработена и публикувана от Interactive Stone и явила се на бял свят на 07.06.2018 г. ,”Gray Dawn” е една изключително особена игра, докосваща играча по интересен начин и силно надминаваща очакванията и отговаряща на въпроса – какво ли щеше да бъде ако Стивън Кинг беше написал “Малкият принц”?. След доста нелека разработка и провалена Patreon кампания, играта разработена от Румънските ни съседи все пак успява да види бял свят, благодарение до голяма степен на финансирането от трети страни. Макар и в началото да излиза само за Windows, години по-късно играта се появява и за почти всички конзоли от сегашното и предишното поколение (Сори Nintendo пичове).

Макар и представяна като сървайвъл хорър, лично аз бих определил играта по-скоро като пъзел – наподобяващ Myst или по-точно по-новите игри от поредицата, но с големи елементи на психологически хорър. Може би тук е подходящ момент да вметна, че играта определено не е за всякаква публика. Ако теми като детска смърт ви травмират, то това определено не е вашата игра и трябва да стоите далеч от нея.

В това иначе кратко приключение, развиващо се през зимата на 1920, ще сте в обувките на отец Ейбрахам, който е обвинен за смъртта на Дейвид, аколут (да и аз не знаех какво е това до скоро – това е помощник на свещеника в църквата, занимаващ се предимно с поддръжката на храма), който едва на 11 години губи живота си по мистериозни обстоятелства и всички улики сочат към вас.

Дали обаче нашия герой наистина е виновен за неговата смърт или има свръхестествена сила зад безвременната кончина на детето, и дали всичко това е свързано с поредица странни смъртни случаи на други деца с които Дейвид е общувал?

Какво ни очаква – 3-4 часа геймплей в който реално няма никакви сървайвъл елементи – буквално е невъзможно да умреш, отсъстват всякакви елементи на битки и в нито един момент играча не усеща каквато и да е борба за оцеляване, именно поради което, категоризирането на играта като сървайвъл хорър е крайно нелепо..Ще бъдете ту в реалността, ту в “едно по-добро място” и макар и визуално да се отличават фундаментално, то откъм геймплей разлика почти няма да видите. Отец Ейбрахам просто се разхожда, събира определени предмети, слага ги на правилните места и нещо се случва. До голяма степен това са и самите пъзели в играта.

Геймплей елементи почти няма и в това отношение играта прилича на курсова работа на някой студент в първи курс в специалност “Разработка на видео игри” Това е и може би най-големия минус на играта – тя почти не е игра, още през 90-те имаше игри с повече “геймплей” в тях. Тук нещата са някак недомислени, недовършени и демоде. Предвид че играта ползва Unreal Engine 4, това до голяма степен не се усеща, освен визуално, където нещата са на доста прилично ниво като цяло, с някои дребни забележки. Тук е момента да вметна, че е от изключителна важност преди да почнете да играете да включите опцията за постоянно “бягане”. Освен ако не искате да играете “Охлюв симулатор 2024” “бягане”-то е задължително през цялото време, защото дори тогава героя е доста муден и на моменти дори труден за контролиране.

Визията е едно от силните качества на играта. Ще станете свидетели на някои наистина впечатляващи сцени, много добро съчетание на цветове и цялостно запомнящи се пейзажи. Дизайн силно вдъхновен от Славянската митология, с изключително много Православни елементи. Какво правят те в Лондон (който мистериозно не е засегнат от войната…)обаче е загадка, която така и не получава отговор. Дейвид многократно ще ви пренася в Рая/Чистилището, което е силно вдъхновено от Източното православие, с много икони, кръстове, църкви и артефакти, но и зелени поляни, агънца и прочие елементи внасящи духовен мир. Всички са облечени в традиционно славянски дрехи, а не малко от локациите са вдъхновени от истински места в Румъния,  абе личи си че разработчиците са наши хора

Когато обаче свършите задачите си там – пригответе се да се върнете в изключително сивото и мрачно настояще – дали всъщност не сме в Ада – това оставям на вашата фантазия и тълкуване на събитията от играта. Тук кръвта се лее повече от вода, огньове горят, кръстове се обръщат, и всякаква хтонична символика се явява под път и над път, че се замислих дали да не пръскам телевизора със светена вода.

Звукът обаче е наистина силното място на играта – толкова добре се вписва към всичко което се случва на екрана, че на моменти може да забравите, че има музика и звук и да си помислите, че мозъкът ви сам създава звука, на база това което вижда, толкова естествено се вписва. Много рядко се е случвало гласът на демон да успее наистина да ме накара да настръхна и да се притесня дали всичко ще е наред, определено им се е получило. От друга страна гласа на Дейвид действа наистина успокояващо и много невинно и чисто по типично детския начин. Много игри с огромен бюджет не успяват да се доближат до това, което група съседи са успели с джобни пари. Каквото и да се каже за озвучаването на играта ще е малко, един от малкото случаи където 10/10 е напълно заслужено.

Лично аз бих препоръчал играта със хубави слушалки, за да усетите заплахата в гласа на демоните по възможно най-персонален начин. На моменти имах чувството, че са записвали истински екзорсизми или нещо такова, защото много хорър филми не могат да се похвалят с такъв звук.

И ето че стигаме до може би най-ключовата част на играта, която кара всичко това да сработи някак си и има логика в него – именно историята. Какво ли би станало ако Екзорсистът беше вдъхновен не от Католицизма, а от Православието и за капак бяха включени директни заимствания от “Малкият принц” – може би това Румънско заглавие. Както стана ясно, нашият герой е заподозрян в смъртта на Дейвид, а може би и още няколко деца, но той е сигурен, че няма нищо общо с това и е решен да докаже, че това е дело на Дявола. По пътя към това доказване обаче, ще трябва да се сблъска с много от своите минали прегрешения и да си отговори сам на себе си, дали наистина не е виновен за всичката тази смърт и дали просто не се само убеждава в своята невинност. Дали пък любовта му не е била на друго място от Църквата? Може би не е взел най-правилното решение и е трябвало да избере своята любима? А може би е трябвало да има повече вяра на Дейвид и да отвори сърцето си за това, което е невидимо за очите.

Много може да се говори за историята, но за съжаление дори и най-малките детайли биха разкрили голяма част от нея, поради което съм принуден да не я коментирам много в детайли. Само ще предупредя, че деца умират под път и над път в играта, така че ако смятате, че това няма да ви понесе, не рискувайте – това беше един от малкото пъти в които съжалих, че съм подценил това предупреждение и видях зор с играта от такава гледна точка. Уви това обаче е и ключова тема в играта – приемането на смъртта и прошката към себе си и към ближните. Играта ще ви научи също, подобно на Екзюпери, че понякога е по-добре да гледате на света от очите на едно дете и тогава може би ще видите нещата в истинския им вид.

За финал бих казал, че играта определено е част от вълната инди игри, които излизат в последно време и доказват, че обикновено важно е за една игра да има душа, идея и желание, а не голям бюджет и мощен хардуер. Макар и някои от решенията и вижданията да не са много логични, като цяло играта оставя следа в съзнанието на геймъра. Много отдавна не ми се беше случвало сцена да ме трогне толкова, че да се наложи да спра игра докато не вляза отново в хармония със себе си. Тук духовното и философското са на едно друго ниво, рядко виждано в игрите, до толкова, че чак бих се зачудил предвид геймплея, дали видео игра е правилната визия за идеята, или може би филм/книга/комикс биха били по-подходящи. Моята оценка е 5 от 6 заради комбинацията от убийствен звук и завладяваща с посланията си история.