by PC Mania
Нямам друга такава игра! Освен предните серии на GTA, може би. Не, не – тази е уникална братлета. Лудница, истинска лудница и абсолютен шедьовър. Толкова е добра, че трябва да я забранят… Оп, ама те вече го правят… Ми нормално. Въпреки че цялата тази дандания с делата за насилие, провокирано от игрите, е тотален булшит. Скъпи родители: не игрите не правят от децата ви престъпници, а домашното възпитание, което им давате.
Но да не се цепим много от темата. Rockstar успяха за пореден път да разтърсят гейм, а и не само, общността с последното си заглавие. На пръв поглед не е революция, има прекалено малко неща, за да бъде наречено и еволюция, но в същото време пристрастява. Защото правилната думичка тук, приятелчета е “перфекционизъм”. Ама ни сме си стари тарикати от гетото и ги разбираме тия неща. А и крайно време беше да можем и ние, скромните притежатели на РС платформата, да се насладим на тази игра, след като почти половин година собствениците на Плейстейшън ни гледаха някак си… от високо.
К’во стана тука, негро?!
Край, точка с италианските мафиози. Време е да минем напред, бейби! В 90-те години на миналото столетие, пухчо. А тогава спагетаджиите малко ги няма, хи-хи. Коза Ностра е спомен и идва нов ред из гетата. Мдам, куче – идва момента, в който еспаньолите и черните братя подават глави от дупките си и настава бум в истинската стрийт хип-хоп култура.
А, ето го и нашето момче – Карл Едикойси, или на кратко СиДжей. Пекан тип. Не се мяркаше много тъдява, защото полежа в затвора в Либърти. Нали го знаете – онуй курортно градче, където ако имаш кадърна пачка, няма да останеш ненапит, ненахранен и ненаеб… Но не това е важното, пък и в панделата липсват такива екстри. Време е да се приберем у дома – в Сан Андреас.
Уви, поводът за сбирката на семейството не е много добър. Старата банда е разпиляна. Другите две в съседните квартали контролират почти цялата територия на гетото, изтребвайки всеки, който застане на пътя им. Не е известно какво точно е направило мамчето, за да си заслужи куршума, но след няколко години първата сбирка на родата е именно на гроба й. Сигурно вече сте разбрали, че пред вас и СиДжей има адски много работа за вършене.
Мисията
Както казах вече, играта не е революционна. Това е все същият добър и стар GTA, но в една нова, зверски тунингована опаковка, пичове. Отново историята пред вас ще се разгръща под формата на мисии, които бавно, но сигурно, ще ви потопят в света на черните американски гета.
Първото, което ще трябва да направите, е да се приберете вкъщи. Добро местенце, в което ще можете да запазвате моментната си игра, да поразцъкате малко на конзолката (нали знаете, гангстерите и видеоигрите са тясно свързани, всъщност вторите раждат първите… леле, ако ми паднат някои хора, ще има да ритам, ритам, ритам…), да разкарате сдуханите джинси и потник, да си опнете нещо по-секси по бицепсите или просто да си починете след тежка мисия. В гаража можете да паркирате две возила, което е доста удобно, особено ако бързате за някоя задача, а в квартала, освен брички, друго за крадене няма.
След като сте се освежили, идва моментът да се срещнете с приятелчетата. На първо време това са старите ви дружки от квартала – размазани от рап и марихуана негра, които, докато ви бъзикат колко сте изкльощавели в панделата, вземат, че ви вербуват за някой мастит обир или наказателна акция срещу противниковата банда. Тук е и сестричката, чиято любовна връзка с един мучачо ще ви помогна да създадете контакти с латиносите. В цялата тази галимация се наместват и корумпираните куки, опитващи се да накарат неграта да се изтребят помежду си или да намажат нещо, ако си затворят очите покрай някой обир (яко, почти като при нас!). Естествено като израснете и наберете респект и слава, ще се свържете и с “Легализираните” италианци, китайци и японци. Да, милички, Триадата и Якудза също са набутани в играта.
Задачките ви са адски разнообразни и интересни. Но някои просто обират точките. Още в самото начало ще участвате в
злобен Shoot-out
– пристига гангстакар-ът – това е кола натъпкана с негра с автомати, и за секунди всичко на улицата или заляга или поема оловен сандвич в стомаха. Докато се опитвате да стабилизирате колата си, се пуцате сватбарски с един розов кадилак на фона на Snoop ДиОуДъбълДжи и крясъците на един от пасажерите ви относно стрелковите му умения и пълният му стомах. Култово! Ще изпразните военните силози на националната гвардия. Ще събирате пички за купони. И, разбира се, ще крадете коли, мотори, каравани, велосипеди, и в общи линии всичко с колела, което се тътрузи.
В края на всяка успешно изпълнена задачка ще получавате не само кинти, но и по мъничко респект. Колкото повече от последния имате, толкова повече нови неща ще се разкриват пред вас. Възможността да закупувате нови сгради, да поведете собствена банда или се свържете с други престъпни организации. Да, неусетно от малката ви местна банда няма да остане нищо, защото ще сте се превърнали в мастит генгста.
Статс
Повечето от нововъведенията са на ниво подробности. Т.е. всеки един елемент от играта е пипнат и прешлифован, за да се стигне до неговата перфектност. Ако си спомняте, в тройката за първи път беше въведена възможността да си слагате разни нов дрешки. Във Vice City идеята беше доразвита, но все още се включваше като допълнение към някои мисии. Сега гардеробът заема централна позиция в лайфстайла ви. Навсякъде из града има пръснати магазинчета, от които можете да си накупите модни парцали, за да впечатлявате неграта.
Първо – задължително е в началото да носите цветовете на своята банда. Една зелена кърпа и джинси вършат работа. Куул цайсите, медальонът, ролексът и готините патъчки са въпрос на избор и банкова сметка. Освен че шашкате пичките, допълнителният респект ви идва добре. За да сте в крак с афротенденциите, можете да отскочите до най-близкия бръснар и да превърнете мутрата на СиДжей в изискано гъзе или растафарски дегредент. А когато приключите с тези банални неща, е време да скокнете до фитнеса и да понапомпате малко тези мускули. Последното пък вдига сексапила ви, пък и гори калориите, които, ако се натрупат, започват да влияят на скоростта, с която тичате и…. Виждате ли как едни съвсем дребни детайлчета, добре свързани помежду си, могат да променят геймплея на макрониво. И това е само началото.
Трябва да се отбележи също така, че колкото повече ползвате някое умение, толкова по-добри ставате в него. Ако прекарвате по-голямата част от времето си зад волана, колите във вашите ръце ще ускоряват по-бързо и ще бъдат по-стабилни на пътя. Същото важи за мотоциклетите, при които първите няколко часа употреба са физическото превъплъщение на поговорката: “Живота е низ от възходи и падения”. Употребата на различни оръжия пък ще подобрява мерника ви и ще ви позволява да използвате по-усъвършенстваните модели. И деца, отмина времето на 9 милиметровите. Дупетата в квартала вече ходят с АК-47 и РПГ-7, мдам. Друга много сладка хрумка е взаимстването на стелт елемента от друго заглавие на компанията – Manhunt. Точно след зверска гонка с куките, едно прокрадване из сенките и особено злобното екзекутиране на някого с нож в гръб, може да подейства доста освежаващо.
Общият резултат е, че вече можете много по-силно да се персонализирате с героя си, да се почувствате истинско негро (пък било и за малко), почти да подушите миризмата на джойнт в квартала или да усетите жилването на иглата, докато ви правят първата татуировка. И дори в един момент ви идва да изоставите мисиите и просто да си цъкате из града за кеф.
Лайфстайл
Дребните подобрения са буквално навсякъде. Във Vice City например беше вкарана една стъпка към реалистичността – възможността да пукате гумите на колите. Сега тази опция е допълнена – с точен изстрел можете да свалите собственика на превозното средство през стъклото, а екзекуция, в която със снайпер мушвате едно куршумче в резервоара на колата, превръщайки последната от МПС във фойерверк, определено може да ви качи адреналина.
Светът на Сан Адреас е много по-жив и реалистичен. В него хората вече не са просто фон и евентуален бърз начин за събиране на средства. Те ходят на работа, обичат се, гневят се, грабят се и се пуцат по улиците, също както и в истинския живот. Някои от по-социалните ви действия, са представени под формата на мини игри. Заимствана е системата от последния Лари при танците и фенските изпълнения с коли. Т.е. когато денсите или искате да разклатите колата, в долния край на екрана започват да се нижат едни поредички от стрелкички и вие трябва да нацелвате правилното копче в точно определен момент. Което пък ми напомня и за ъндърграунд секцията на играта. Освен да пребоядисвате и поправяте колата си, можете да я замъкнете в един от новите магазини, за да бъде тунингована. Екстрите варират от най-обикновени спойлери и външни подобрения, до ултра здрава хидравлика и нитро бутилки.
Фактът, че вече се намираме в 90-те, естествено влияе и на автопарка. Не че имах нещо против ретро возилата, но едни от най-култовите модели на американското автомобилостроене се появят именно в последното десетилетие на миналия век и някакси оставят по-добро впечатление. Единствените по-сериозни нововъведения са аеропланите, заемащи доста по-солидна част от геймплея (е то след Battlefield-a и куп други геймки, в които летящите возила се интегрират перфектно в геймплея, дизайнерите не са имали друг избор) и велосипедите. С последните можете да правите доста интересни стънтчета между другото.
В желанието си за още по-голяма разчупеност, играта ще ви смъква доста често от четириколесния звяр и ще ви набутва в някоя сграда. Дори една от мини игрите е да изнасяте тихичко покъщнината на някоя блудна душица, обикаляйки из спалнята му.
Визия и звук
Честно казано, когато първия път видях филтъра за горещо време, помислих, че нещо ми се е бъгнал мониторът или видеокартата. Също както и геймплеят, графиката е същата като в предишната част, но изсмукана на макс, за да се постигне най-доброто за нейните възможности. Резултатът е не най-красивото нещо, но за сметка на това имаме доста лек по съвременните стандарти енджин, изобразяващ цял град, множество филтри за различните атмосферни условия (дъждът е направен мегареалистично) и може би най-важното: общата хомогенност на света. Ако запалите колата и отпрашите по някоя от извънградските магистрали, ще попътувате из китни селски пейзажи, ще отминете едно-две малки градчета и няколко езерца, преди да стигнете до следващия град и урбанизацията не ви погълне.
А музиката… ами какво да кажа, освен че радио K-jah отново е на линия, зареждайки ви с мъдри съвети относно бог и Ганджата. Останалите радиостанции бълват хитовете от преди 15 години, а рекламните паузи понякога са по-добри от самите парчета. Ретро, реге, американски поп-фолк (или повече познат като Кънтри), рап, хип-хоп… Всичко, абсолютно всичко, над 4 часа саундтрак. Все още се опитвам да сваля парчетата от играта, за да мога да ги слушам “офлайн”.
За финал – наистина е трудно да се изчерпи темата GTA. Тази игра ми върна вярата в “офлайн” клона на киберзабавленията. Нали знаете, щом нещо някъде го забраняват – значи си струва. Палци горе!
Автор: Георги Панайотов