by PC Mania
Никак, ама никак не е лесно да пишеш за игра като Grand Theft Auto 4. От една страна знаеш, че вече се е строила армията от буквоядци и луди фенове, които ще изгризкат материала ти под лупа, заяждайки се за всяко мнение, различно от тяхното. От друга – играта вече е повече от половин година на пазара, но за конзоли и вече всеки знае до болка и сюжетните и геймплейните детайли. От трета GTA 4 е заглавие, към което бяха насочени адски много очаквания, нагнетени допълнително от дългия период около портването на играта за РС. И когато тези очаквания не се оправдаят напълно, е лесно да се хлъзнеш по склона на негативизма и да нахраниш здраво екипа от разработчици, който, не че не си е свършил работата, но си очаквал много повече.
Но нека не ви занимавам с авторски неволи и да ви представя PC-версията на четвъртата част на най-успешната серия в портфолиото на Rockstar. Като този път вместо да ви разказвам неща, които вече знаете, ще се опитаме да видим дали GTA 4 успява да оправдае вдигналия се около нея джангър.
Стори
Колкото и клиширано да е – ще започнем с историята. И нейният основен проблем/коз е Нико Белич. Бла-бла-бла, емигрант от Източна Европа (нека си го кажем – от Балканите), братчеда му го взима в щатите и това е вече толкова предъвквано, че няма накъде повече. Откакто поредицата мина в трите измерения, Rockstar винаги са подбирали много внимателно главния й герой и той никога не е бил чистокръвен янки. Само че според мен Нико се справя най-зле от всички до момента. За разлика от италианците с мафиотско минало и генгстъ афроамериканците, тъмните балкански субекти са една доста неясна тематика за хората отвъд океана. Крайният резултат е потресаващо невълнуващ. От една страна американци, европейци и японци не могат да разберат за какво иде реч. Няма филми за битието на балканците, нито пък играят кой знае каква роля в съвременният лайфстайл на западняците, за да ги почувстват близки (като италианците и негросите, свързани с мафия/рап). От друга страна, никой от дизайнерите на Rockstar не е и стъпвал по нашите географски ширини. Ако пък го е направил, това е било за не повече от седмица и сигурно човекът е бил одран от таксиджия-тарикат. Крайният резултат е избор на главен герой, с който не можеш да се идентифицираш, ако си балканец (и дори можеш да се почувстваш леко оскърбен) или не можеш да го разбереш, ако си западняк. Слабо! Всъщност не би трябвало да имаш проблеми с идентификацията, особено ако се възприемаш като слабообразован сексманиак, тарикат по природа и душещ за далаверка навсякъде.
“Пюре фън”
Комбинацията от отворен свят, странен хумор, кражба на коли и безсмислени убийства продължава да е атрактивна, а GTA 4 е играта, която ти дава всичко това най-добре. И все пак се забелязват няколко луфта в концепцията на мисиите. Най-често всичко се свежда до проста формула: открадни кола (спортен модел е за предпочитане), закарай дупето си до точка А, застреляй/вземи в колата човека Х, измъкни се/докарай го до точка B. Единствените променливи са А, B и X. А както всички знаем, монотонността, убива кефа… освен ако не става дума за шляпане на женски дупета, но и това омръзва след време. А в GTA 4 има достатъчно жени, над чиито четирибуквия да зулумствате. Защо да чакаш мод обществото да прави горещо кафе, когато можеш да си го направиш и сам.
Подземният свят винаги е бил свързан със серия от мъжки забавления и дизайнерите от Rockstar ти ги поднасят до едно. Докато не следваш плот мисиите, можеш просто да си губиш времето из Либърти Сити, харчейки натрупания с кървава пот кеш. Подобно нещо имаше и в San Andreas, но там страничната интеракция се свеждаше до блъскане на гирички във фитнеса и излизане с гаджето по ресторанти. Сега можеш да се моткаш по кафенета, пицарии, гейм клубове и пъбове с дартс и билярд. Най-забавно е естествено да извадиш от гаража тузарска количка и да се замъкнеш в стриптийз бара.
Но в един момент всички тези симулацийки на реалния живот могат да доведат до бруталното зацикляне, в което седиш пред монитора и се размотаваш из виртуални нет, боулинг и билярдни зали, вместо да го правиш навън с приятели. Идеята на игрите е, че ти дават възможност да зулумстваш на воля във виртуална среда и да правиш неща, за които не ти стиска или заради които ще лежиш в затвора. Затова тази среда се нарича в-и-р-т-у-а-л-н-а. Защото колкото и да е фън да пръснеш 1000 пискелизирани долара по полигонна танцьорка, то е с една идея по-забавно да излезеш из центъра на родния си град и да метнеш седмичната си заплата по истинско момиче.
Физика
Енджинът преживя страшно много промени от GTA 3 насам, а най-голямата от тях бе прилагането на физични закони. Спомняте ли си как всички ахкахме и охкахме, когато във Vice City стана възможно да пукаш гуми и да гърмиш коли с един точен куршум в резервоара? GTA 4 има всичко това, че и отгоре – всичко в Либърти Сити е максимално близо до реалността… е с изключения на озеленяването. Дори да минете близо до стоманен сфетофарен стълб, той ще се огъне и счупи. Но всеки мой опит да прегазя с пожарен камион фиданка в парка, завършваше с много намачкано желязо и ехидно хилещото се насреща ми дръвче, стоейки си невъзмутимо без дори драскотина пред колата. GTA е брутална и стана повод за доста скандали с премиерата си, но явно Rockstar-ци не смеят да разсърдят природозащитните организации и те безжалостно те ограбват от възможността да съсипваш зеленината на града.
Брутализъм
GTA 4 е кървава, вандалски жестока и вулгарна във всяко едно отношение. Което е и чарът й. Независимо дали пребиваш някого с бухалка, прострелваш крайниците му един по един с пистолет или взривяваш заседналата в задръстване колона от коли, около теб ще се изсипват фонтани от червени телесни флуиди и крайници. Забършеш ли някой с предницата на колата, ще видиш как тялото му изхвърча в разрез с всеки закон за гравитацията на планетата ни, за да се разпилее зад задната ти броня, оставяйки ти избора дали да се покажеш през джама и да довършиш работата с узи, или да набиеш ръчната и да дадеш газ на задна.
Заговаряйки за коли, както винаги Rоckstar са открили перфектния баланс между реализма и аркадността в тяхното управление. Ненужно е да изброявам колко и какви возила има в играта, още по-малко да ги сравнявам с реалните им версии. Автопаркът е най-модерният от всички игри в серията, а любимото ви возило е въпрос не само на скорост, но и на личен избор за стил. Някои от мисиите обаче изискват наистина скоростни коли или мотоциклети. Двата най-големи проблема, които ще спрат устрема ти да пресъздаваш движенията на Шумахер, са трафикът и системата от щети по колата. Принципно е трудно да караш бързо в препълнен град, внимавайки да не останеш без гуми, но ако към това добавите и мисиите, в които не само трябва да шофираш, но и да стреляш и получаваш адска комбинация.
Реализъм
Първите няколко GTA игри бяха с коефициент на реалистичност, колкото некорумпиран български политик – тоест, никакъв го нямаше. Тази тенденция се запази до San Andreas, но и там социалната пародия надделяваше над връзките с реалността. В този аспект GTA 4 се различава доста силно от предшествениците си. Дизайнерите са се стремили да приближат творбата си максимално близо до истинското – от вече споменатия физичен енджин до графиката. Интериорът и екстериорът на сградите са детайлни, същото важи и за моделите на персонажите, оръжията и колите. Ако за миг спреш и се загледаш около себе си, ще видиш колко много обекти има около теб във всеки един момент и всеки от тях е логично поставен на мястото си. След първите два часа обаче се концентрираш над мисиите и забравяш за детайлите.
Забравете за бонбонестата яркост на Vice City. GTA 4 е кафява, което е реалистично, ако приемем, че носиш перманентно тъмни цаки със съответния цветови филтър. Цветовата гама е придружена от цял куп ненужни DX ефекти, като блър, овър шейдинг и flare, а финалният резултат е благодарствена молитва заради auto-lock функцията на мерника, особено ако целта не е в непосредствена близост. Страничен ефект от цялата тази монохромна графична претрупаност, комбиниран с некадърността на техническият екип, работил по порта, е нестабилен фреймрейт и космически системни изисквания. Е, мерси! Вече си имаме Crysis, не ни трябва още една игра, за която да няма РС на цивилния пазар, на което може да се пусне с максимален детайл. Дори четириядрена, дву видеокартна машина се задъхва, ако избичите текстурните детайли на максимум, и то без включване на АА при резолюции под True HD.
Революция
Това, което GTA 4 предлага и излиза извън етикета “шлифовано старо”, е мултиплейърът. За първи път в историята на франчайза имаш възможност да постреляш не по компютърно управляваните куки, а по реални хора и този режим се справя изненадващо добре. Изненадващо, защото в ерата на ексклузивните онлайн заглавия е трудно да пробиеш с шутър от трето лице и не оптимизиран нет код. Но GTA разполага с армия от фанатизирани фенове, а както всички знаем, веселбата по сървърите зависи колкото от самата игра, толкова и от играчите й.
Мултито няма да стане хит, но е добро, по-добро от очакваното и добър начин за разпускане между мисиите. Защото GTA 4 е доста дълга и в някои моменти доскучава, което е плюс – колко други игри могат да се похвалят с над 40 часа солиден геймплей, без да ймат RPG емблема на DVD box-a?
Финално
Не ме разбирайте погрешно. GTA 4 е безумно добра игра, но GTA 4 Games For Windows е един безумно некадърен порт. Колкото и да се опитват със създаването на клонинги, още не се е появила sandbox екшън, който дори да се доближи до перфекционизма и любовта към детайла на дизайнерите от Rockstar. Войс актингът, остроумните диалози, стотиците детайли на всеки един квадратен километър от Либърти са летва вдигната толкова високо, че повечето дори не могат да я видят.
Но както споменах в началото на материала – това е игра от такава величина, че всичко, свързано с нея, е гледано под гигантска лупа и след като РС феновете чакаха толкова дълго време, за да я получат на мониторите си, проблемите с енджина и бъговете са непростими. Така че ако все още не сте го направили, вземете си X360 версията на играта и я изиграйте с кеф, защото РС портът страда от проклятието на S.T.A.L.K.E.R. – мега добро заглавие, но фрашкано до козирката с технически проблеми.
Автор: Георги Панайотов