Grand Prix 4

По някаква неписана традиция игрите за Формула 1 се появяват винаги през лятото в периода юни-юли. Поради тази причина втори пореден брой ще ви занимавам с този вид симулатори. Този път поводът е Grand Prix 4 – класиката на Джеф Грамонд. За мотоманиаците Джеф Грамонд е това, което е Кармак за екшън-поклонниците. Но дали той се е справил със задачата да създаде по-добър, по-бърз и по-качествен продукт от предишната версия? Честно казано, останах с отлични впечатления след няколкото седмици, отдадени изцяло на GP 4.

Преди да се посветим по-детайлно на актуалното творение, може би е уместно да спомена нещо и за историята на проекта. Още в началото на 90-години се появи първият Grand Prix – създаден от Грамонд и фирмата Мicroprose. За времето си той беше най-доброто от най-доброто и най-истинското от най-истинските забавления, посветени на Формула 1.
Понякога си задавам въпроса дали носталгията по онези времена е уместна и дали не е просто субективната ми отегченост от случващото се в света на компютърните игри, където (хайде-хайде, всички вече знаем, че топлата вода не са я измислили преди няколко месеца) добре забравеното старо се смесва с нови технологии, които са изключително лакоми на тема нови “хардуерни ресурси”. Истина е обаче, че тогава забавлението беше на първа линия, а под “реализъм” се разбираше всичко в лиценза върху имената на трите най-добри отбора – McLaren, Williams и Ferrari. Ако се придържаме към днешното клише и очаквания на играчите, тогавашното Grand Prix си беше направо аркадна залъгалка за лигльовци, които не разбират от аеродинамика и преводни числа на скоростни кутии. Еми може да не сме разбирали, обаче пък се забавлявахме като за световно!

За да не ви отегча безмерно с моите крокодилски сълзи по едни отдавна отминали времена, ще кажа само, че новият GP 4 се връща адски успешно към корените си. Grand Prix 2 от 1996 година и появилият се преди две години Grand Prix 3 издигнаха реализма в култ и го дефинираха като единствен критерий за добра симулация на Формула 1. На практика карането на компютърно симулираните болиди се превърна в задача, която е по възможностите единствено на фанатизирани и отдадени изцяло на този спорт фенове, както и на самите пилоти от Формулата. Известен факт е, че Жак Вилньов обича да прекарва свободното си време пред монитора/телевизора/каквото там има с джойстик/геймпад/волан/клавиатура в ръце и отражение на крайбрежния булевард на Монако в дясното стъкло на очилата му.

Според мен техническото съвършенство само по себе си става скучно. Всички конкурентни продукти залагат на още по-чувствително и пригодено към реалността управление (последен актуален пример е F1 2002 на EA Sports – наличието на волан е строго препоръчително, ако НАИСТИНА искате да печелите). В така описаната ситуация GP 4 е нещо повече от свежа глътка въздух. Това е игра, която предлага всички гореспоменати предимства на съвременния симулатор плюс щедра щипка забавление и улеснения.

Преди да инсталирате GP 4, трябва да сте наясно, че хардуерните изисквания са бая соленички. Както си му е редът при един истински симулатор от последно поколение, графичният ускорител трябва също да е по-нов, за да се справи с тоновете полигони, материализиращи се по екрана под формата на болиди, околни обекти и небесна синева. Но това също е традиция при Джеф Грамонд. Чудя се дали и той получава финансов бонус от производителите на хардуер…

Видът на менютата е издържан в актуалния студен технически вид, без шарении и цветови изцепки. Музиката също е “синя” – приятни техно ритми, но от онзи разпускащ вид, който те кара да поглъщаш аперитив след аперитив, без да се замисляш за измеренията на времето и пространството.

За съжаление откъм функционалност структурата е била създавана на принципа, че формата е по-важна от удобството. В този смисъл F1 2002 е значително по-лесна и интуитивна за управление, но пък в никакъв случай не и по-красива.

Общото впечатление, което оставя GP 4, е за еволюирал GP 3 с осъвременени системни изисквания. Пак следвайки добрата стара традиция (Грамонд просто остарява), е осигурен лиценз “само” за сезон 2001. Неангажираният наблюдател винаги се чуди какво пък такова огромно значение би имала подобна особеност.

По самото управление на колите няма разлика

естествено. Става обаче въпрос за състезателите, с които можете да печелите по различните писти. Всеки истински фен ще се възмути, че Мика Хакинен все още пилотира своя Макларън, а Жан Алези все още не се е отказал от спорта и върти волана на все още нефалиралия тим на Prost.

Наличието или липсата на актуален лиценз обаче може да се разглежда и по друг начин. Става дума за въпроса “И какво от това?”. Ако някой ви обяснява, че разликата в управлението на болидите на две различни (качествени) игри като F1 и Grand Prix била феноменална, то той явно ви заблуждава. Ако трябва честно да си признаем – от създаването на автомобилните симулатори досега не се е родила игра, която да предложи нещо чак пък толкова революционно различно от въртене на волан и тактиката газ-спирачка-ляво-дясно.

Избирането на степен на трудност е така организирано, че наистина най-сетне и виртуалният пилот, натискащ клавишите само от време на време, ще постигне повече от две победи срещу Шумахер и компания. Улесненията функционират далеч по-добре, отколкото в F1 2002 и улесненият завой наистина е улеснен. Нарисуваната с пунктир идеална крива по трасето ще ви позволи да тренирате уменията си и да постигнете успех. Също така обаче е вярно, че идеалната крива не прави идеалния пилот. Дори подкрепяното от компютъра управление в един момент едва ли ще може да удържи аматьорския ви плам да обършете мантинелата. Въпреки всичко карането в GP4 заслужава само суперлативи.

Променящите се атмосферни условия са вече стандарт за всички нови представителни на автомобилните симулации. В самото начало ми се случи да изляза на мокра писта. И тъй като бях пропуснал да си сменя гумите, приключих гонката още на третия завой – кривата на карането ми приличаше на кандилкане на пиян човек, каращ ролкови кънки. Като стана въпрос за гуми, не мога да пропусна настройките по самия автомобил. Противно на очакванията ми, F1 2002 се оказа далеч по-усложнената и претрупана в това отношение. В този смисъл GP 4 е уцелила правилния коктейл от статистически реалности и забавление. Включената GPPedia дава синтезирана информация за пистите, пилотите, аеродинамичните закони и други дребни факти от Формула 1.

Не мога да скрия удоволствието, което ми достави GP 4. Смело мога да кажа, че за първи път от десет години се чувствах истински “замесен” в действието и не трябваше да се окуражавам с подвиквания: “Ама ти знаеш ли колко е яка графиката и колко са актуални данните за сезон ХХХХ”.

Автор: Александър Бойчев