Grand Prix 3

Говори ли ви нещо името на Джеф Крамонд? А би трябвало, защото създателят на великите симулатори F1 Grand Prix и Grand Prix 2 твърдо е решил отново да разбие всички съществуващи представи с третата част на поредицата и, съвсем между другото, да направи най-добрата игра за Формула 1 в света.

Както всяка година и този формулен сезон приближава зенита си и за радост на любителите на състезателния съспенс, все още нищо не е решено. Всички, интересуващи се от моторен спорт, очакват трескаво финала. И докато Шумахер и компания правят обиколките си, за да изкарват милиони в бизнеса, наречен Формула 1, за обикновените фенове не остава нищо друго, освен да изпитват адреналинов приток, задминавайки шкодата на съседа в малката уличка пред гаража:-) Разбира се, натрупаният хъс и желание за себедоказване у геймърите е идеалната предпоставка за създаването на Формула 1-игри. Всяка година излизат нови и нови заглавия, но за мнозина истинската игра в тази категория имаше едно име – Grand Prix 2. Появата й през 1996 г. беше революция в жанра. Невероятният реализъм и автентичност на симулацията бяха предизвикателство дори за ветераните. С годините обаче, играта поостаря, графиката й вече не е особено актуална, нито звукът толкова реалистичен. Единственото, което оставаше на многобройните фенове беше надеждата, че Microprose ще представи достоен наследник на култовата Ф1-симулация.

Е, той вече е факт. Дали обаче играта отговаря на големите очаквания и обещания за “най-добрият Формула 1-симулатор, правен някога”?

Още от пръв поглед става ясно, че хората на Джеф Крамонд не се занимават с досадни подробности, като графичен дизайн, например, защото Grand Prix 3 блести със списък от липсващи неща, които щели само да объркват играчите, пък и те нямали нужда от тях и не ги искали. И, докато липсата на видеостени около пистите можем да преглътнем съвсем спокойно, то липсата на много други детайли сериозно ощетява шумно афиширания фактор на реализъм. На принципа “никой няма нужда от това” всички автомобили са направени от една и съща матрица, която само се покрива с различни текстури, в зависимост от цветовете на различните отбори. А това, което изглежда еднакво, би трябвало и да се управлява еднакво, така че играчът не забелязва абсолютно никаква разлика в кокпита, освен различния цвят на носа на болида.

Приликите, за съжаление важат както за оптиката, така и за поведението на пътя и мощността на автомобилите. Изборът е само ваш – дали ще станете шампион с Тирел или Ферари зависи единствено и само от това, дали ви харесва червеният цвят…

И все пак, скромният болид се влияе от различните атмосферни условия, които могат да бъдат от ситен ръмеж до потоп. Този, който не е изтълкувал правилно прогнозата за времето преди състезанието, изведнъж се оказва затънал в някоя локва със своите невероятно бързи, но, уви, гладки сликове и разбира бързо какъв чакъл се използва в зоните за сигурност или губи невероятно много време в бокса. В друг случай спокойно може да си спомните фолклорната метеорология – “слънце грее, дъжд вали…”. Времето може да се променя през цялото състезание – това е дългоочакваната функция, която  внася нови емоции и нужния реализъм в играта.

Всички данни в играта са от сезон’98. Според Microprose това е бил единственият начин да се запази „невероятният реализъм”. Обяснението е далеч по-тривиално  – те са разполагали само с данните  от сезон’98, които след това са вмъкнати в поведението на противниковите автомобили. Съответно в по-високите нива на трудност те са изключително добри при изпреварване и блокиране, а времената, когато автомобилите описваха идеалната крива на завоя на трета мравешка, отдава вече са минало. И все пак играчът не улавя чак толкова много от тези данни или от другите характеристики на сезон’98. Въпреки това, както и при предшественика, могат да се правят т. нар. “hot laps”, които впоследствие се анализират в бокса, за да се открият слабите места в собственото каране. На който не му се занимава да кара цял един сезон заедно с тренировките, естествено, има възможността да шофира само едно единствено състезание или просто да избере функцията “Quickrace” и да се потопи в емоцията на надпреварата.

Независимо дали карате цял сезон или просто едно състезание, степента на трудност може да бъде настройвана според предпочитанията на пилота по познатия от Grand Prix 2 начин. Освен основния показател за степента на изкуствения интелект, който влияе едновременно върху начина на каране и максималната скорост на противника, можете да включвате или изключвате познатите ни от втора част 8 помощни устройства, например автоматични скорости, автоматична спирачка, помощ при завой и пр. Ако всички помощни устройства са включени, болидът на практика се движи на автопилот и играчът просто го насочва в правилната посока.

При включване на някои от помощните устройства и най-некадърният велосипедист бързо може да се превърне в знаменит пилот от Формула-1 – това, при положение, че притежава подходящото периферно устройство. Волан и педали са горещо препоръчителни, защото Grand Prix 3 явно е обявила война на нормалните джойстици и геймпадове:-) Освен това, структурата на менютата се оказва изключително непрактична с многобройните си и неясни подменюта, които само могат да те объркат. А и бутоните изглеждат много грозни и седят като взети назаем от някоя ранна алфа-версия на играта.

Редом с “невероятните”  менюта и техните грозни бутони, същинската графика на играта също се мъчи отчаяно да ни убеди, че хем е направена наново, хем не съвсем. Отразяващият се мокър асфалт при пороен дъжд и пяната от разплискана локва изглеждат изключително добре и са още по-впечатляващи, когато дъждът спре и асфалтът започне видимо да съхне по протежение на идеалната крива, докато встрани от нея се образуват дълбоки локви, които само очакват пилотска грешка. Още по-невероятни, разбира се, са катастрофите, при които летят невъобразимо количество чаркове или се получават непредсказуеми карамболи и премятания на болидите във въздуха.

От друга страна, болидите са адски грозни от някои перспективи, а боксовите екипи вероятно трябва да кандидатстват за наградата „Най-грозен битмап на годината”. Тези груби купчини пиксели, както и някои други графични елементи, изглеждат като директно копирани от Grand Prix 2. Напразно може да очаквате специални ефекти от типа на святкащ заден мигач на болида при дъжд или 3D-звуци, които поради липса на време са заместени със звуците на Grand Prix 2. Все пак този път Grand Prix 3 върви добре на актуалните машини с всички детайли (спомняте ли си какви невероятни хардуерни изисквания имаше Grand Prix 2 – поне Pentium 133 с 32 MB RAM…). Естествено, под нормални машини разбирайте поне К6-2 на 400 мегахерца с 128 памет, 3D-картата ви трябва да е от по-новичките, ако имате Атлон – още по-добре. За всички останали – може и да тръгне…

Играта поддържа и Multiplayer-модус, в който могат да участват до 16 души, но ако смятате да играете 16-тина, по-добре се заредете с много, ама много търпение, защото още не се е родил този чип, който ще успее да се справи с купчината данни…

Автор: Александър Бойчев