Зад необичайното име Гука (върховен съдия на страната си, част от планетата Janatris) се крие един доста обичаен образ – зализаният герой от приказките, който ще спасява своята принцеса. Разбира се, ако преди това успешно изплува на повърхността на морето от гел, в което се плацика, за да дооформи неприятно мазните кичурчета коса. Плавайки към дома (може би в предполагаемото море от гел?), той получава видение, свързано с най-близките му – гела и гребена… Е, добре де, с вторите по важност неща за него: съпругата му и господин Мазник-младши. И когато се прибира вкъщи, той има основателен повод нелепо да разклати зализаната си главица с въпроса „Защо?!”. Къщата му е изгорена (уви, пропуснали са момента, когато е бил у дома). Сега е време да се опита да спаси семейството си. Жена му лежи затворена в саркофаг със специално покритие, което не пропуска капчиците гел, стичащи се от надвесилия се над нея притеснен съпруг, и очаква да бъде спасена. Синът пък е безследно изчезнал.
Оттук вие поемате управлението на “Мазната глава” в свои ръце (още ми лепнат пръстите).
Предстоят ви битки и пъзели
Може би тук е моментът да споделя, че малко ме подразни фактът, че в опциите на играта имате възможност да промените трудността по следния начин: лесни битки и лесни пъзели, нормални битки и лесни пъзели, трудни битки, нормални пъзели. А какво стана с трудните пъзели?! За разлика от този леко дразнещ ме факт, ще споделя и един силно дразнещ ме такъв. А именно озвучаването на героите! Особено това на главното действащо лице. Повярвайте ми – Гука никак не гука. Подобно на другите герои, но в една още по-изнервяща степен, неговите реплики са произнесени бавно, отчетливо и ясно като за хора, изучаващи английски език на първо ниво, които слушат словосъчетания от типа на: „Аз се казвам Хенри. Аз съм учител.” Сложността на думите в диалозите е горе-долу на същото ниво, но представете си за каква яснота на изказа става дума, щом при всички тези фактори налице, англоезичните геймкритици се оплакват, че не са разбрали какво е искало да им каже мазното личице от екрана.
Битките, в които почти ми се искаше да не се защитавам, за да се спася от присъствието на Гука, са походови. Когато сте на ход, можете да избирате между
физически атаки, умствени атаки, медитация и използване на предмети
В зависимост от това какво ниво на трудност сте си избрали, ще получавате различна помощна информация за врага. Според това какво използвате най-много развивате уменията си, което внася RPG-елемент в играта. Можете да боравите с оръжия или магии. Имате и телепатични способности. Предимно използвани като магии, но наречени с друго име.
Иначе пъзелите са разнообразни: аудио загадка, лабиринт, включващи цифри, игра на зарове, загадки, които се решават с използване на предмети от инвентара…
Друга особеност на геймплея е това, че играете както в реалния фентъзи свят, така и в един въображаем. Разнообразие внася и смяната на ден и нощ.
В края на приключението се предполага Гука да се срещне с Yorimar – основния злодей (може би познат ви от книгата, на която се базира играта – “Gooka and Yorimar” от Vlado Risa, известен още под псевдонима си Richard D. Evans). Трябва да разкриете и загадката на Janatris. Аз без бой си признавам, че не съм превъртяла това приключение. Хора, които обаче са го направили, споделят, че разкриването на великите загадки явно се е случило в някакъв момент, когато са мигнали.
Автор: Лили Стоилова