Glory Of The Roman Empire

България се превръща в страна, която привлича международните интереси по няколко линии. Тези, свързани с туризма, шоубизнеса и други негеймърски теми няма да анализирам, а ще се спра по-скоро на апетитността на нашата страна за геймърските компании. Предполагам знаете, че цената за производство на софтуерен продукт у нас е с пъти по-ниска, отколкото в Западна Европа и Америка и именно поради тази причина, различни софтуерни гиганти се оглеждат насам за програмисти. Подобна е и картината в геймърския бранш.
Разпространителите осъзнават, че игрите, произведени у нас, са не по-малко качествени от тези, произведени другаде, а цената им е с пъти по-ниска. Поради този факт, фирми като Haemimont, Black Sea и Masthead успяват и ще успяват да намират реализация на продуктите им извън България. Не само това, но ще стават все по апетитна хапка за големите разпространителски фирми.

Такъв е и случаят с играта Glory of the Roman Empire, която е дело на българските юнаци от Haemimont Games. Те имат опит с производството на успешни заглавия, като и този път са се справили блестящо. Разпространител на техния продукт е немската фирма CDV, която има зад гърба си доста заглавия от ранга на BREED, Blitzkrieg, Cossacks, American Conquest и др. Ако не друго, то това е сигурна гаранция, че играта Glory of the Roman Empire ще достигне до доста геймъри. Хрумва ми обаче един въпрос –

С какво Haemimont оставят български отпечатък върху игрите си?

За да стане по-интересно, няма да отговарям на този въпрос, а ще оставя на вас да развихрите въображението си и да осмислите, дали въобще го правят или не.

Ако трябва да се фокусирам върху Glory of the Roman Empire, то със сигурност ще трябва да спомена, че играта е много приятна. Тя проследява възхода на Римската империя, но не от военна гледна точка, а по-скоро от миролюбивата й вътрешно икономическа страна. В играта ще трябва да строите градове, да ги развивате, и разбира се, да пазите границите им. Бързам да кажа, че няма да ви се налага да водите армии с цел опазване на територията си, а просто ще трябва да строите защитни кули в граничните територии. Възможностите за производство на войници от бараките са ограничени и баталният елемент не е силно застъпен. Ако това ви навява асоциации с играта Settlers, това не е случайно. Glory of the Roman Empire прилича на микс между заглавията от тази серия, както и на тези от серията Caesar. Геймплеят в творението на Haemimont е свързан с изпълнение на мисии в определени градове, като при успешно изпълнени задачи в един град, преминавате в друг. Кампанията е разделена на 30 мисии, като разбира се, можете да изиграете отделни карти, както и да се захванете със специалната задача, поставена от Цезар, която обхваща 4 доста сложни задания.

През цялото време докато играх Glory of the Roman Empire имах чувството, че пред мен е триизмерната версия на Caesar. Това е така, защото двете геймки наистина имат прилики, като се започне от геймплея и се стигне до целта и концепцията. Играчите трябва да се съсредоточат върху връзките между различните типове индустрии с цел

балансирана икономическа среда

в града. Най-основна част в Glory of the Roman Empire заемат къщите, където вашият град „произвежда“ граждани. За разлика от робите, които строят сградите и пренасят ресурсите, гражданите работят във фабриките и увеличават прираста на населението. Един вид, робите са черноработниците, а гражданите се възползват от лукса на обществото – точно както е била структурирана Римската империя. Важен елемент, за който играчите трябва да внимават, е периметърът на действие на различните постройки. Поради тази причина, кланицата ви трябва да се намира в близост до свинефермата, както мелницата трябва да е близо до фермите. Хубаво е, че когато строите дадена сграда, можете да видите периметъра й на действие, защото така е възможно да прецените, къде да поставите следващите, зависими от нея, постройки. Ако имате проблем с ресурсите, можете да използвате таверните и складовете с цел преразпределението им. Въпреки това винаги е хубаво да планирате икономиката си спрямо определени район, а не спрямо цялостните нужди на града.

Когато икономиката на населено място върви добре, се появява и високата класа, която има нужда от развлечения. Тогава ще трябва да планирате постройката на статуи, храмове, градини, театри и други места за интелектуално забавление.

Докато играта може да бъде доста забавна за начинаещите геймъри, то заклетите играчи на икономически стратегии със сигурност

ще има от какво да се оплачат

Прави впечатление например, че след като построите лозе, вашият народ моментално ще започне да консумира вино, докато в по-засуканите стратегически игри, ще трябва да построите винарна, след това виното трябва да стигне до магазините и т.н.. Друг интересен елемент е липсата на данъци, които вашите поданици заплащат. Единственият начин да се сдобиете със злато, е като построите мина, с която да „изкопавате” ценния ресурс.

В графично отношение Glory of the Roman Empire е на приятно добро ниво. Триизмерните сгради са нарисувани професионално, въпреки че някои от тях не носят типичните римски черти и по-базовите градове не приличат изобщо на римски. Гражданите и робите са моделирани добре и анимациите им са сравнително адекватни. Природата в играта е малко ръбата и не се доближава до най-добре реализираните природни условия в игра, а дори лепнатите снимки на хоризонта не се връзват перфектно с тях.

Музиката в играта е доста подходяща за този жанр, като позволява на геймъра да се отпусне и да се наслаждава на процеса на строителството на сгради, а чуруликащите птички и плисъка на водата допринасят за реалистичността на средата.

Аз лично съм много доволен от поредната българска игра, която ще може да бъде видяна из целия свят и надявам се, ще бъде оценена подобаващо. За финални думи ще ви върна към отворения въпрос в началото на това представяне. Дали трябва българските игри да носят нещо, което да показва, че са български, или комерсиалният принцип е по-важен от националния? И все пак, с какво Haemimont оставят български отпечатък върху игрите си?

Автор: Орлин Широв