Global Operations

Не смятам да ви занимавам с проблема на българския клубен геймър – как игрите, които играе, се определят повече от клубния администратор (нямащ голям интерес да се появи нова култова джитка, най-малкото защото ще трябва да извади бая солидна пачка за ъпгрейд на щайгите), отколкото от самия посетител. Нито защо CS се превърна в мания и ако не си добър на нея, излизаш от компанията на яките пичове в класа. Да играеш само на две-три игри в продължение на години, е като пиенето само на две-три марки вино – винаги можеш да си сигурен, че ще ти хареса, но никога не знаеш какво точно изпускаш. Но искам да ви направя едно признание. Аз, познат още и като Сандро, станах наркоман! Да, трудно ми е да го призная. Моят наркотик се нарича Global Operations.
Защото три минути след инсталацията изключих телефона и на другия ден към 12 сутринта, понесен със сънена физиономия и зловещо блясъче в очите към банята успях да промълвя само една фраза: “I love this game!”

Team ready!

От колонките се разнася енергична музика, приканваща ви към екшън. Те събуждат във вас онази отдавна заспала страна, която има желанието да се прокрадва в храсталаците, да реже гърла и да сваля противници с точен изстрел в челото – започва интрото. Неусетно се потапяте в атмосферата, сливате се с командоса – виртуалното ви его. Чувствате приклада на калашника и леката тежест на кръста – верния Desert Eagle. Атаката започва. Мисията, както винаги, е да се прочисти районът, но този път трябва да спрем подкрепленията – рано или късно шибаният радиопредавател ще си замине. Разцепвате се на две групи. Вие сте в ударната – двама командоси, медик и картечар. Снайперистът и специалистът по експлозиви ще ви пазят гърба от съседното хълмче.
Някъде зад вас пропуква изстрел. Обръщате се – действие, което спасява живота ви. Куршумът от вражия “Драгунов” изпищява на сантиметри от ухото ви и се забива в дясното рамо на картечаря. Втори изстрел. За броени секунди затваряте очи в очакване на опарване, червено було пред очите и отдалечените гласове по радиостанцията, или може би нищо – безболезнена смърт и мрак… Секунда, две, на третата пращенето на радиото разцепва тишината, връща ви със силен шут в реалността – “Enemy down”. Мислено си отбелязвате да черпите капитан Харис (снайпериста) една бира като се върнете в поделението… ако се върнете.

Go, Go, Go!

Няколко минути по-късно: стана напечено. Мръсните кучета се държат. Един от нас е вече “свален”, слава богу ще оцелее докато дойде хеликоптерът. Всеки момент трябва да пристигнат Харис и Инферно. Така ще можем да ги държим на разстояние, докато сложим експлозива, после идва адът. Терористите ще щурмуват с всичката си налична сила малкото помещение за радиовръзка. Успеят ли да обезвредят бомбата, следва привикване на подкрепления и ако сме късметлии – бърза смърт за нас.
Поглеждам жално към оръжието си (до такава степен съм се гмурнал в играта, че неусетно редник Панайотов в мен проговори в първо лице).
Остават ми два пълнителя, единият е с 18 патрона. Ще стигнат за първата вълна. Може би с МР5, когото взех от поредната жертва на точността ми, ще мога да устискам за още един враг. Пистолетът също е полупразен, а медикът бере душа на пода зад мен. Чувам стъпки, два кратки изстрела, поглеждам дисплея със статуса на екипа – тази нощ леглото на разузнавача ще е празно. Стъпките се приближават, прикляквам и нагласям оръжието на откос – на бомбата й трябва още минута – предостатъчна да ни избият и да я обезвредят. Дори и да спечеля няколко ценни секунди, няма да имаме време да се измъкнем. Поглеждам Инферно – в очите му прочитам собствените си мисли – “Елате нещастници! Няма да ви се дам лесно.”

Enemy spoted!

С това дълго лирично отклонение се опитах да пресъздам чувствата, които ме завладяха по време на една от мисиите. Имайте предвид, че това са впечатленията ми от игра с ботове. Колко ще вдигнете фактора “емоция”, докато стреляте по приятели, зависи само от вас. Global Operations може да се превърне в нещо наистина революционно за начина ви на геймене – най-малкото защото тук не се броят фраговете, а това дали сте изпълнили мисията и защото всеки член на отбора допринася за победата му, пък дори и умирайки да е показал на другите къде е врагът. Сега е ред на малко сухи факти.

Ако сте играли CS, не бихте имали нужда и от един рунд време, за да свикнете с интерфейса и около половин ден игра за свикване с оръжията, системата за печалба и допълнителните екстри. След още три-четири дни ще можете поне малко да играете в отбор и да зависите от някой друг.
Въпреки че Global Operations предлага 13 мисии за сингъл, истинският й потенциал се разкрива напълно в мултиплейър. Разполагате с шест класа специалисти – такъв по експлозивите, картечар, командос, разузнавач, медик и снайперист. Те се различават по точността в стрелбата с различните типове оръжия, самите оръжия, които могат да купуват, скоростта и инвентара. Например снайперистът е супер точен с всички оръжия, само той може да си набавя снайпери и е адски бърз, но не може да носи допълнително оръжие, да използва повече от една граната и е ограничен до средна броня. Командосът е най-балансиран и преспокойно можете да го екипирате с калашников и узи. Трети е по бързина и е единственият, който има достъп до противотанкови гранатомети. Скаутът има life скенер и е идеален за откриване позициите на врага.

Всяко оръжие може да стреля на единична или автоматична стрелба, а някои и на откос, като съществува опция и за ъпгрейд. Най-сетне ще можете да монтирате оптика на калашников и MP-5, на други оръжия се добавят увеличен пълнител (двойно количество патрони), два пълнителя (отрицателно време, за да презаредите), фенерче, заглушител или лазерен мерник (увеличава точността). Също така не се убивайте да търсите в настройките яркост и контраст – такива няма. Мракът е важен фактор за тази игра, защото именно заради него ще харчите с кръв (буквално) събраните долари за най-добрия термален сензор, който съм виждал в компютърно симулирана битка..

Mission complete

Нивата са гениални, големи, разчупени, предразполагащи към тактическо обмисляне преди атака. Мисиите са: да се спаси/придружи заложник/VIP, да поставите/обезвредите бомба или да убиете VIP-а на терористите. Това е must have заглавие и ако го пропуснете поради някакви си там уж важни фактори, просто ще съжалявате. Сега ви оставям, пръстът на ръката ме засърбява – плаче да е на спусъка на пистолета.

Автор: Георги Панайотов